Макелари или Макеларе () е село в Република Албания, център на община Дебър, административна област Дебър.
География Селото е разположено в историкогеографската област Поле в западното подножие на планината Дешат.
История В Османската империя Според османско преброяване от 1467 година в Макеларе има 7 домакинства.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Мамелари (Mamélari) е посочено като село със 120 домакинства с 222 жители българи и 134 жители помаци. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Макелари живеят 210 души българи християни и 240 души българи мохамедани, като българите мохамедани (торбешите) са в процес на поалбанчване:
Около 1840 година имотите на селото са заграбени насилствено от Иляз паша и то е превърнато в чифлигарско. По-късно жителите успяват да се откупят.Дебърски глас, година 2, брой 32, 22 февруари 1911, стр. 2.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Макеларе е смесено село българи, помаци, албанци и турци в Дебърската каза на Дебърския санджак с 40 къщи.
По данни на Екзархията в края на XIX век в Макеларе има 32 православни къщи със 160 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Макеларе (Makelaré) има 144 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.
Последен екзархийски свещеник в Макелари е поп Алекси, след чиято смърт до 1912 година селото се обслужва от отец Аврам Поповски от Ърбеле.
В 1909 година вестник „Дебърски глас“ публикува дописка от Макелари:
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Макелари има 23 български екзархийски и 25 албански мюсюлмански къщи.Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2. Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Макеларе има 32 български къщи със 160 жители.Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
При избухването на Балканската война в 1912 година 23 души от Макелари са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Албания След войната в 1913 година селото попада в новосъздадена Албания.
В рапорт на Павел Христов, главен български учител в Албания, и Григор Ошавков от 28 януари 1914 година се посочва, че Макелари е село с 25 български къщи. В селото е запазено българското училище, функциониращо до 1912 година. Двамата, с помощта на мюдюра в Макелари Дине бей и каймакама на Долни Дебър Садък бей, спомагат за завръщането на четирима бежанци от селото.s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Макалари е част от Кърчищката община на българската Дебърска околия.
През Първата световна война австро-унгарските военни власти провеждат преброяване в 1916 – 1918 година в окупираните от тях части на Албания и Макелари е регистрирано като село с 288 албанци, 87 българи, 11 цигани, които в религиозно отношение са 290 мюсюлмани и 96 православни. Езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли смятат резултатите от преброяването за точни.
В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Макелари е отбелязано като село с 50 къщи, като само една от тях е оцеляла на православни българи. В селото е била запазена още и черквата.Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
До 2015 година селото е център на самостоятелната община Макелари.
Личности Родени в Макелари Анастас Кръстев (Атанас Кърстев, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, живеещ в Дебър, 3 рота на 3 солунска дружина, 2 рота и Нестроева рота на 1 дебърска дружина Анастас К. Тасев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 1 дебърска дружина Ангел Георгиев (Гергинов, 1882/1884 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 2 рота на 1 дебърска дружина Андрея Бисов, български общественик, деец на Дебърското благотворително братство Арбана Османи (р. 1983), албанска телевизионна водеща Атанас Кръстев, български общественик, деец на Дебърското благотворително братство Владо Макеларски (1919 – 1993), македонски комунистически деец Дамян Арсов (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 2 рота на 1 дебърска дружина Джелил Гьони (р. 1938), албански политик Дине Макелара, албански революционер Дрита Аголи (1927 – 2017), албанска актриса Иван Алексов, македоно-одрински опълченец, 30 (32)-годишен, зидар, ІІ отделение, 2 рота на 1 дебърска дружина Мартин Иванов (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, Нестроева рота на 1 дебърска дружина Мартин Новаков (Новаров, 1867 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, Нестроева рота на 1 дебърска дружина Михаил Атанасов (Михал Танасов, 1880/1884 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, 2 рота на 1 дебърска дружина Мойсо Матев (Моше, 1874 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, 2 рота на 1 дебърска дружина, Продоволствен транспорт на МОО Пандил Алексов, македоно-одрински опълченец, 17-годишен, зидар, ІІІ отделение, 2 рота на 1 дебърска дружина Петко Георгиев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, 2 рота на 1 дебърска дружина Петър Стаметов (Петре Стаматев, Станоев, Стоматев, 1886/1892 – ?), македоно-одрински опълченец, майстор строител, 2 рота на 1 дебърска дружина, 1 рота на 3 солунска дружина Поте Цветков (Пете, Пото 1894/1895 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, 1 рота на 3 солунска дружина, 2 рота на 1 дебърска дружина Русе Талев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 1 дебърска дружина Руси Тодоров (Русе, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 2 рота на 1 дебърска дружина, ранен на 12 юни 1913 година Спас Иванов (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, Нестроева рота на 1 дебърска дружина Спас Стойков (Спасе Стайков), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 1 дебърска дружина Спиро Стойков (Спасе Стайков, 1892/1893 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, 2 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен Стефан Цветковски (1919 – 1944), югославски комунистически партизанин Тарасий Бигорски, български духовник от XVIII век Теофил Стоянов (1868/1870 – 1913), македоно-одрински опълченец, зидар, 2 рота на 1 дебърска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година Търпе Гергинов (Тръпко Гюргинов, 1874 – ?), македоно-одрински опълченец, предприемач, Нестроева рота на 1 дебърска дружина Фикри Дине (1897 – 1960), министър-председател на Албания Филип Марков (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 1 дебърска дружина, 2 рота на 3 солунска дружина Филип Матвеев (Матеев, Матов), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 1 дебърска дружина Филип М. Стефанов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 1 дебърска дружина
Свързани с Макелари Дженифър Алм Макеларски (Jennifer Alm Makelarski), американски медик Енгел Макелара (р. 1996), италиански ръгбист, по произход от Макелари Илир Гьони (р. 1962), албански политик, по произход от Макелари Никола Макеларски (1915 – 1980), югославски партизанин, по произход от Макелари
Външни препратки Академик Веселин Хаджиниколов. Българското население в Албания в миналото
Бележки
Категория:Села в община Дебър (Албания) Категория:Български селища в Албания