Амброа̀з-Пол-Тусѐн-Жул Валерѝ () е френски поет, есеист и литературен критик, един от най-емблематичните представители на европейския символизъм, силно повлиян в творчеството си от Стефан Маларме.

Сред най-известните съчинения на Пол Валери са стихосбирките „Младата парка“ (1917) и „Очарования“ (1922), както и цикълът разкази за интелектуалния г-н Тест, започнат с „Вечер с господин Тест“ през 1896 г. Биография Роден е на 30 октомври 1871 година в Сет, департамент Еро, Франция, в семейството на митнически чиновник, но израства в Монпелие, недалеч от родния му град. Завършва колеж в Сет, а след това следва право в университета в Монпелие. През 1890 г. се запознава с начинаещия писател Пиер Луис, който го въвежда в литературните среди.

От 1892 г. живее в Париж, където известно време е близък до кръга на поета Стефан Маларме. В Париж работи като чиновник до 1922 г. През 1924 г. пътува из Европа, изнасяйки лекции, а през 1925 г. е избран за член на Френската академия. В периода 1925 – 1930 г. участва в работата на международната комисия за интелектуално сътрудничество към Лигата на нациите, в която от 1936 до 1939 г. ръководи постоянен комитет за изкуство и литература.

През 1931 г. в Кан основава Международен колеж, а по-късно оглавява специално създадената за него Катедра по поетика в Колеж дьо Франс. Ректор е и на Средиземноморския научен център в Ница. След началото на Втората световна война позицията му се различава от официалната политика и той загубва някои позиции, а след германската окупация изпада практически в немилост. За кратко време след края на войната Валери възвръща част от предишната си слава. През последните 20 години от своя живот той е една от публичните фигури на френския интелектуален живот.

Умира на 20 юли 1945 година в Париж на 73-годишна възраст. Във Франция е обявен национален траур. Погребан е в родния си град, в т.нар. „Морско гробище“, на което е посветена една от неговите най-известни поеми.

Литературна дейност Първите си стихотворения Валери публикува още докато следва право. През 1892 г. преживява своеобразна духовна криза, след която решава да се отдаде на познанието, загърбвайки поезията и удоволствията. Оттогава датират неговите „Тетрадки“ (Cahiers), които всяка сутрин изпълва с размишления и наблюдения с разнообразна проблематика. Едва след края на Първата световна война публикува отново поеми, които имат забележителен успех.

Събрани съчинения на Пол Валери излизат във Франция през 1957 – 60 г., два тома в поредицата „Плеяди“,Valery P., Œuvres v.I (1957), v.II (1960), éd. établie et annotée par Jean Hytier, Paris: Bibliothèque de la Pléiade / nrf, Gallimard а първото по-пълно издание на „Тетрадки“ се появява в следващото десетилетие.Valery P., Cahiers v.I (1973), v.II (1974), éd. établie, présentée et annotée par Judith Robinson-Valéry, Paris: Bibliothèque de la Pléiade / nrf Gallimard Понастоящем се работи върху дигитализирането на 30 000 страници, върху които е авторовият материал, включващ графики, типография и др. особени маркировки.

В последните години от живота си Пол Валери чете в Колеж дьо Франс курс по Поетика (1937-1945). Подготвителните бележки се намират в "Тетрадките", но през 2020 г. са открити стенограми и записки, които позволяват възстановяването на 40 лекции, публикувани за първи път в 2023 г.Представяне на публикацията от редактора й на сайта на Колеж дьо Франс

Библиография Conte de nuit (1888) Paradoxe sur l’architecte (1891) Introduction à la méthode de Léonard de Vinci (1895) „Вечер с господин Тест“, La soirée avec monsieur Teste (1896) „Младата орисница“, La Jeune Parque (1917) „Аблум стари стихове“, Album des vers anciens (1920) „Морско гробище“, Le cimetière marin (1920) „Очарования“, Charmes (1922) Eupalinos ou l’Architecte (1923) Variétés I (1924)

„Душата и танцът“, L'Âme et la Danse (1925) Variétés II (1930) „Поглед върху съвременния свят“, Regards sur le monde actuel. (1931) L'idée fixe (1932) Variétés III (1936) Degas, danse, dessin (1936) Variétes IV (1938) Mauvaises pensées et autres (1942) Tel quel (1943) Variétes V (1944) Vues (1948) Œuvres I (1957) Œuvres II (1960) Cours de poétique: t.1, Le corps et l'esprit (1937-1940); t.2: Le langage, la société, l'histoire (1940-1945). Paris: Gallimard, 2023 Издания на български Човекът и раковината, София: Народна култура, 1987 (сб. есета, 392 стр.) Поглед към съвременния свят: Избрани есета, превод от френски Евгения Грекова, София: Любомъдрие, 1997, ISBN 954-8334-31-3 Реч за естетиката и други есета, София: Нов български университет, 2011. Избрани произведения в два тома. Т. 1, Господин Тест (проза), София: ИК "Гутенберг", 2016, ISBN 978-619-176-071-8 ; Т. 2, Младата парка, София: ИК "Гутенберг", 2020, ISBN 9786191761654

Източници

Мирчев К., „Валери, начин на употреба“. В: Човекът и раковината, София: Народна култура, 1987 Чоран Е., „Валери срещу своите идоли“. В: Шемет на Скептицизма (Упражнения по Възхита), София: СУ, 1996, c. 265 – 81

Външни препратки

Пол Валери в archive.org Пол Валери в Класици на социалните науки (Канада) Из Сюита (Suite, 1934), блог на Александър Лозев „Книги и коментари“, 12 февруари 2010 г. Венцеслав Константинов, „Маларме през погледа на Пол Валери“ Венцеслав Константинов, „Леонардо да Винчи през погледа на Пол Валери“ („Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007, LiterNet) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Пол Валери, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано

Категория:Френски поети Категория:Френски поети символисти Категория:Френски есеисти Категория:Френски афористи Категория:Преподаватели в Колеж дьо Франс Категория:Членове на Френската академия Категория:Членове на Унгарската академия на науките Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Участници във Френската съпротива Категория:Окситанци Категория:Починали в Париж