МиГ-17 (според условното наименование на НАТО: Fresco) е съветски едноместен реактивен изтребител от времето на Студената война. Създаден през 1949 г. от ОКБ „МиГ“, той е на въоръжение и след 2000 г. в някои държави. Строи се серийно в три държави в продължение на 30 години и участва в близо 20 войни и много въоръжени конфликти.
В Авиомузей Бургас може да бъде видян както отвънка, така и отвътре МиГ-17, модификация Ф, с последен бордови номер 62.
Създаване МиГ-17 е създаден на базата на много успешния за времето си изтребител МиГ-15. МиГ-15 се оказва дотолкова добър самолет, че когато конкурентните конструкторски бюра предлагат на Й. В. Сталин нови типове самолети, той всеки път възразява, че МиГ-15 е достатъчно добър и няма смисъл да се създават нови типове самолети, а е по-добре да се модернизира МиГ-аЕ. И. Гордон. В тени старшего брата. Авиация и время, 4/1999, стр. 4.. Имайки висшето благоволение, ОКБ-155 (така се нарича тогава констукторското бюро на А. И. Микоян и М. Й. Гуревич) започва работа по по-дълбока модернизация на МиГ-15, като същественото в нея е оборудването му с ново крило с повишена на 45° стреловидност. Новото крило е монтирано на МиГ-15бис и затова освен с фирменото си обозначение СИ, експерименталната машина е наричана и МиГ-15бис 45° или МиГ-15бис „стрела 45“. Самолетът е готов през юли 1949 г., следва известен период на доработка и на 14 януари 1950 г. е първият полет. Пилот-изпитател е Героят на Съветския съюз И. Т. Ивашченко (), един от първите четирима пилоти в държавата, получили това звание за усвояването на новата реактивна техника.
На 17 март самолетът катастрофира, убивайки Ивашченко, а изпитанията продължават с втората изпитателна машина СИ-02. Оказва се, че причината за първата катастрофа са непознати дотогава явления, възникващи при полет с околозвукова скорост и изпитанията са прекратени за близо година, докато бъдат отстранени проблемите. Подновени са през пролетта на 1951 г. и завършват на 8 август.
В сравнение с МиГ-15 се оказва, че скоростта на МиГ-17 е повишена с около 50 км/ч, подобрена е маневреността на голяма височина, но леко са влошени характеристиките при излитане и кацане. Самолетът е препоръчан за приемане на въоръжение и със заповед от 1 септември 1951 г. се постановява внедряването му в крупносерийно производство в заводите в Куйбишев, Тбилиси, Горки, Новосибирск и Комсомолск на Амур.
Модификации МиГ-17 – Базов вариант на изтребителя. МиГ-17А – фронтови изтребител с двигател ВК-1А и бордова РЛС за предупреждение за облъчване от радари „Сирена-2“. МиГ-17Ф – Фронтови изтребител с форсиран двигател ВК-1Ф. Първият изпитателен полет на новата модификация с фирмено обозначение СФ е на 29 септември 1951 г. При изпитанията се появяват редица проблеми, чието отстраняване забавя приемането на МиГ-17Ф с повече от година – той влиза в серийно производство в края на 1952 г. МиГ-17П – Изтребител-прехващач. Още от самото начало на разработката на МиГ-17 се работи едновременно в две направления – фронтови изтребител и изтребител-прехващач. И докато вариантът за фронтови изтребител успешно преминава тестовете, то при прехващача нещата не стоят така. При държавните изпитания от 28 ноември до 29 декември 1951 г. този вариант не е одобрен, още повече, че и първоначално предвижданата за него бордова РЛС „Коршун“ също не е приета за серийно производство. На 24 май 1952 г. излиза правителствено постановление за разработката на прехващач с новата бордова РЛС РП-1 „Изумруд“. Изпитанията на новата машина завършват през май 1953 г. с извода, че характеристиките ѝ са приемливи за приемане на въоръжение. Самолетът получава обозначението МиГ-17П и става първият лек изтребител-прехващач с бордова РЛС приет на въоръжение в СССР.
Миг-17ПФ – Модификация на МиГ-17П с форсиран двигател ВК-1Ф и РЛС за предупреждение за облъчване от радари „Сирена-2“. МиГ-17ПФГ – Малка серия на базата на МиГ-17ПФ, оборудвана с радиокомандна система за насочване „Горизонт-1“.
МиГ-17ПФУ – Изтребител-прехващач без оръдейно въоръжение и модернизирана бордова РЛС РП-1-У „Изумруд“. Въоръжен с четири ракети РС-1-У, на въоръжение от 1956 г. Експортните варианти на тази машина по желание на клиента са оборудвани и с ракети К-13 (Р-3С). МиГ-17Р – Разузнавателна модификация на МиГ-17 с фотооборудване на борда. Свалено е 37-мм оръдие. Произведен в малка серия. МиГ-17АС – Изтребител-бомбардировач, оборудван за изстрелването на различни типове неуправляеми ракети. В края на 1950-те г. току-що сформираните изтребително-бомбардировъчни авиационни полкове получават голямо количество от тези машини.
На базата на МиГ-17 са създадени и някои експериментални самолети. По-интересни и значими от тях са: СН, среща се и като МиГ-17СН – Опитен екземпляр, въоръжен с 3 х 23-мм авиационни оръдия ТКБ-495 (АМ-23), които могат да се отклоняват във вертикална плоскост от 27° 26' нагоре до 9° 28' надолу за обстрел на наземни цели от хоризонтален полет. Поради влошените летателни характеристики и съществени недостатъци на оръдейната система не е приет на въоръжение. СДК-5 – Самолет-имитатор на крилата ракета КС-1 Комета. От самолета е свалено въоръжението, снабден е със системи за насочване към цел, антени за прием на сигнали от самолета носител, автопилот и различна контролно-записваща апаратура. Окачван е на самолети-носители (обикновено Ту-16) вместо крилатата ракета, като носителят работи с имитатора като с реална ракета, като единственото изключение е, че двигателят на имитатора се стартира от пилота в него. След „изстрелването“ имитаторът е управляван от самолета-носител, а като останат 500 – 600 м до целта, пилотът поема управлението и връща самолета на летището. Построени няколко екземпляра СМ-1 (И-340) – Експериментален самолет с два двигателя АМ-5, по-късно сменени с АМ-5А. Произведен е един екземпляр, който става основа за разработките, довели до създаването на МиГ-19.
Оператори Лицензно производство
– През 1955 г. Полша получава от СССР документацията за лицензно производство на МиГ-17Ф. Производството му започва почти веднага под обозначението Lim-5 (произведени са 477 машини). Произвеждан е в различни модификации: Lim-5R – разузнавателен вариант с фотооборудване; Lim-5P – прехващач на базата на МиГ-17ПФ (129 машини); Lim-5M, който става основа за по-дълбоката модификация Lim-6.
– В средата на 1950-те г. Китай получава известно количество МиГ-17/17Ф, които влизат на въоръжение под обозначението J-4. През 1955 г. държавата получава и документация за лицензно производство, като лицензните варианти са обозначени като Shenyang J-5 (във вариант за износ – F-5). Произвеждан е и двуместен учебно-боен вариант, известен като JJ-5 (FT-5). От всички варианти са произведени 1061 машини.
– От 1955 г. МиГ-17ПФ се произвежда в Чехословакия под обозначението S-104. Произведени са общо 457 машини.
Износ
– 12 F-5 от 1962 г., през 1970-те Албанските ВВС получават още 8 FT-5. – През 1964 г. на въоръжение във ВВС на Алжир постъпват 30 МиГ-17, а от 1966 още 60 МиГ-17Ф. – През 1975 ВВС на Ангола получават 8 кубински МиГ-17. По-късно, в течение на същата година, Ангола получава още 9 кубински и до 15 съветски МиГ-17Ф.Tom Cooper. African MiGs . – На въоръжение на ВВС на Афганистан, започвайки от 1956 г., постъпват над сто МиГ-17 и МиГ-17Ф. През 1978 г. в изтребителните полкове на ВВС на Афганистан се числят 86 такива самолета.
– През 1979 е придобито неголямо количество FT-5 китайско производство. – Един МиГ-17Ф е получен от свалените от въоръжение от една от страните в Източна Европа през 1984 г. – От 1956 г. ВВС на Унгария получават 100 МиГ-17Ф и 30 МиГ-17ПФ, останали на въоръжение до средата на 1980-те г. – По време на Виетнамската война на ВВС на Виетнам е предадено голямо количество МиГ-17, МиГ-17Ф, МиГ-17ПФ, F-5 и FT-5. – 16 МиГ-17Ф от 1957 г. – На въоръжение на ВВС на Египет от март 1957 г. постъпват голямо количество МиГ-17Ф и МиГ-17ПФ. – ВВС на Етиопия получават от СССР през юли 1978 г. 40 МиГ-17Ф. – През 1959 г. ВВС на Гвинея получават 10 МиГ-17Ф. На въоръжение са вероятно до 1986 г. – В края на 1980-те г. ВВС на Гвинея-Бисау получават пет съветски МиГ-17Ф и три полски Lim-5, оборудовани за използване на неуправляеми ракети MARS. – Има сведения за доставени F-5 и FT-5 в Зимбабве, както и за това, че са пилотирани от пакистански пилоти. – В края на 1950-те г. ВВС на Индонезия получават 30 МиГ-17Ф и над 40 Lim-5 и Lim-5P полско производство. – През 1958 на въоръжение започват да постъпват МиГ-17Ф. – През 1964 – 65 г. ВВС на Камбоджа получават 12 МиГ-17Ф и 6 F-4 китайско производство. На 21 януари 1971 г., по време на атака на северновиетнамски специални части по авиабазата Почетонг, по-голямата част от МиГ-овете е унищожена или повредена, във връзка с което самолетите са свалени от въоръжение. – В края на 1950-те г. ВВС на Северна Корея получават голямо количество МиГ-17Ф и МиГ-17ПФ от СССР, а също и F-5 и FT-5 от Китай. – Около 20 кубински МиГ-17 през 80-те г. – 100 МиГ-17 и МиГ-17Ф. Много от тях са доработени до модификацията МиГ-17АС. – МиГ-17Ф – През 1978 г. ВВС на Мададагаскар получават четири севернокорейски МиГ-17Ф. Заедно с МиГ-21 те постъпват на въоръжение в единствената във ВВС на Мадагаскар (Armée de l’Air Malgache) изтребителна ескадрила (Escadrille de Chasse). Към 2005 г. два от тях (бордови номера 113 и 242) все още са състояние на летателна годност.El Hangar De TJ:Peru y Africa – През 60-те г. ВВС на Мали получават пет полски Lim-5. Самолетите постъпват на въоръжение в единствената изтребителна ескадрила, която е базирана в Бамако. Първоначално, докато малийците усвояват новата техника, на тях летят съветски пилоти и са обслужвани от съветски технически персонал. – Не по-малко от 12 МиГ-17Ф от 1969 г. – На 10 февруари 1961 г. на борда на транспортния кораб „Караганда“ в тази държава са прехвърлени 12 поддържани съветски МиГ-17АС, но след разрива в отношенията между Мароко и СССР, самолетите са нарязани за метал, освен един, получен от американския генерал-майор Блис, за авиационния музей в Сиатъл. През 1983 г. той е превозен с транспортен самолет C-130 в САЩ, където е и до днес. – През 1980 г. ВВС на Мозамбик получават 10 поддържани съветски МиГ-17Ф, а през следващата година още 12 източногермански Lim-5. – Започвайки от 1967 г. ВВС на Нигерия получават 28 МиГ-17Ф и Lim-5 из СССР, Полша и Египет. – От 1970 г. на въоръжение във ВВС на Пакистан са F-5 и FT-5 китайско производство. – 48 МиГ-17Ф и 12 МиГ-17ПФ. – 54 МиГ-17 и МиГ-17Ф от 1967 г. – Започвайки от януари 1957 г. са доставени не по-малко от 120 МиГ-17Ф и МиГ-17ПФ, последните от които са свалени от въоръжение в началото на 1990-те. – 16 F-5 и FT-5 през 1969 г., някои от тях и до днес са на въоръжение.Mazin Khalid Abdelrahman. Silah Al Jaw AssudaniFLIGHT International, 8 юли 1978, p.149, Sudanese Air Force – 12 F-5 през 1973 г. Tom Cooper. African MiGsFLIGHT International, 28 август 1975, p.311, Tanzanian People’s Defence Forces – Започвайки от 1966 г. на Угандийските ВВС са доставени общо 24 МиГ-17Ф от СССР (7), Източна Германия (5) и Чехословакия (12).FLIGHT International, 8 юли 1978, p.151, Uganda Army Air Force – През 60-те г. ВВС на Северен Йемен получават не по-малко от 20 МиГ-17Ф. – През 60-те г. ВВС на Южен Йемен получават около 40 МиГ-17Ф. – 5 МиГ-17Ф са получени през в 1971 г. и два FT-5 през 1991, един от които се разбива през юли 2000 г.
В България