Барбарас, още Барбарос или Барбарес (), е бивше село в Северна Македония.
География Селото е било разположено високо в прохода, отделящ Поречието от Прилепското поле.
История Село Барбарас е споменато във Виргинската грамота на българския цар Константин Тих Асен от XIII век, издадена на манастира „Свети Георги Бързи“ на Виргино бърдо при Скопие.
През XV - XVI век броят на домакинствата в селото е, както следваСтојановски, Александар. Дервенџиството во Македонија. Докторска дисертација. Скопје: Филозофски факултет, 1962, с. 98.:
Година Брой домакинства Неженени Вдовици средата на XV век 5 1 - 1476/77 57 5 - 1481/82 107 - 9 1519 77 2 - 1523 77 - 2 1528/29 59 7 2 1544/4 42 - -
През XV век селото е дервентджийско. През XVI век 30 души от селото са дервентджии, а останалите - обикновена рая.Стојановски, Александар. Дервенџиството во Македонија. Докторска дисертација. Скопје: Филозофски факултет, 1962, с. 98-99.
В XIX век Барбарас е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Барбарас (Barbarass) е посочено като село с 6 домакинства и 25 жители българи.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Барбарос е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 6 къщи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Барбарас има 62 жители, всички българи християни.
Цялото население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Барбарос има 5 сръбски къщи.Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Барбарос (Колибите) (Barbaros Kolibité) има 40 българи патриаршисти сърбомани.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Барбарас е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия. По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Барбарас е в състава на Дебрещка община в Бродска околия на Тетовски окръг и има 50 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 97.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Барбарас като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
В изследване на сръбския географ Петър Йованович от 1935 година е отбелязано, че жителите на Барбарас са разселени в села в Поречието и в Прилепското поле и в селото не живее нито едно семейство. „В селото“ - пише Йованович, „са останали само стари къщи, в които идват последните изселници и нощуват там, по време на обработването на нивите.“Јовановић, Петар. Порече // Српски етнографски зборник, књ. LI, Београд 1935, с. 321. Йованович извършва проучването си през 1926 година.
Личности Родени в Барбарас Атанас Костов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина
Бележки
Категория:Села в община Брод Категория:Исторически села в Северна Македония