Андрей Юревич Курков (; ) е украински писател, преподавател и кинематограф.
Биография Роден е в Будогошч, Ленинградска област, но от ранна детска възраст живее в Киев. През 1983 г. завършва Киевския национален чуждоезиков педагогически институт. В периода 1985 – 1987 г. работи като охранител в Одеската изправителна колония № 51.
Женен е за Елизабет Шарп, която работи като консултант в Британския съвет в Украйна. Този брак е причината той да промени религията си – става протестант, присъединявайки се към църквата „Нов Йерусалим“. Има 3 деца и живее в Киев.
Започва да пише още в горните класове на гимназиалните класове. Завършва школа за преводач от японски език. Работил е като редактор на издателство „Днепър“. Към 2009 година той вече е автор на 13 романа и 5 книги за деца. През 1990 г. всичките произведения на Курков са издадени в Украйна от издателство „Фолио“, Харков. 15 години по-късно (2005) книгите му са издадени в Русия от издателство „Амфора“, Санкт Петербург. Романът му „Пикник на льду“ в Украйна е продаден в 150-хиляден тираж, което е в пъти повече от книги на други съвременни украински писатели. Книгите на Андрей Курков са преведени на 21 езика, вкл. и на български.
Курков е единственият писател от постсъветското пространство, чиито книги са в топ 10 на европейските бестселъри. През март 2008 г. романът му „Ночной молочник“ влиза в „дългия списък“ на руските литературни награди „Национален бестселър“.
Работи в Бел Интернешънъл Колидж, Кеймбридж,Този колеж не е свързан с Кеймбриджкия университет. Англия и във Факултета по кино в Театралния институт в Киев, Украйна. Работи и като сценарист в киностудиото на А. Довженко. От 1993 г. е член на Съюза на кинематографистите в Украйна, от 1994 г. – на Националния съюз на писателите, а от 1998 г. – на Европейската киноакадемия и постоянен член на журито по връчване на нейните награди „Феликс“.
Награден е с френския Орден на Почетния легион (8 април 2014 г.).
В 2018 година е избран за председател на ПЕН клуб в Украйна.
По негови сценарии са заснети повече от 20 игрални и документални филми.
Известен е със своя мисъл, свързана с писането. Според него „писател е не онзи, който пише, а когото хората четат. Ако не те четат днес, можеш да очакваш посмъртна слава. На мен лично ми харесва да получавам радостите, докато съм жив. И не ме интересува колко голям ще бъде паметникът на гроба ми…”
Произведения
„Не приведи меня в Кенгаракс“ (1991) „11 необыкновенностей“ (1991) „Бикфордов мир“ (1993) „Смерть постороннего“ (1996) „Пикник на льду“ (1997) „Добрый ангел смерти“ (1997) „Милый друг, товарищ покойника“ (2001) „География одиночного выстрела“ (2003) „Последняя любовь президента“ (2004) „Любимая песня космополита“ (2005) „Приключения чепухоносиков“ (детская книга) (2007) „Школа котовоздухоплавания“ (детская книга) (2007) „Ночной молочник“ (2007) Садовник из Очакова (2010) Львовская гастроль Джими Хендрикса (2012) Почему ёжика никто не гладит (2014) Дневники Майдана (2015) Серые пчёлы (2018) Ёжик и подарочная путаница (2020) Самсон и Надежда (2020) Сердце – не мясо (2021)
Книги, преведени на български език „Смъртта на непознатия“ (2007) – превод от Иван Василев „Законът на охлюва“ (2007) – превод от Елена Пейчева „Добрият ангел на смъртта“ (2007) – превод от Светлана Комогорова-Комата „Последната любов на президента“ (2007) – превод от Здравка Петрова
Бележки
Категория:Украински писатели Категория:Украински писатели фантасти Категория:Украински романисти Категория:Украински сценаристи Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Хора от Ленинградска област