Галерия „Виктор Емануил II“ (, Галерѝя „Виторио Емануèле Секондо“) е исторически търговски пасаж в центъра на Милано, Северна Италия. Изградена под формата на покрита пешеходна улица, тя свързва Пиаца дел Дуомо с Пиаца дела Скала.
Построена в неоренесансов стил, галерията е сред най-значимите образци на европейската желязна архитектура от XIX век и се счита за архетип на модерната търговска аркада.Romano Jodice, L'architettura del ferro: l'Italia (1796-1914), Roma, Bulzoni, 1985, с. 270. Благодарение на своите елегантни магазини, кафенета и ресторанти, още от откриването си през 1867 г. тя се утвърждава като предпочитано място за срещи на миланската буржоазия, поради което е наричана „всекидневната на Милано“ (на итал. Il Salotto di Milano). Сред местните е известна просто като „Галерията“ (la Galleria) и често е сочена като един от първите примери за търговски център в света.Giuliano Gresleri (a cura di), La Galleria Vittorio Emanuele e l'Architetto Mengoni, Imola, La Mandragora, 1997, с. 57-58
От 2013 г. насам пространството е доминирано от луксозни бутици, предлагащи висша мода, бижута, книги и произведения на изкуството, както и от престижни заведения – ресторанти, кафенета, барове и хотел Town House Galleria. Галерията приютява и някои от най-старите търговски обекти в Милано, сред които: Кафене „Бифи“ (Caffè Biffi), основано през 1867 г. от Паоло Бифи – сладкар на кралския двор Ресторант „Савини“, символ на миланската гастрономическа традиция Кафене „Кампарино“, емблематично заведение в стил Ар Нуво
Със своята архитектурна изтънченост и културна значимост, Галерия „Виктор Емануил II“ остава неотменима част от градската идентичност на Милано.
История Исторически контекст Наличието на покрити пасажи в Милано, разбирани като портици, датира още от Средновековието. През XIII век писателят Бонвезин дела Рива отбелязва в своето съчинение „Чудеса на Милано“ съществуването на около шестдесет такива структури, наричани тогава просто „покрити“. С настъпването на управлението на Сфорца, а по-късно и на испанското господство, портиците постепенно са разрушени, като малко от тях оцеляват. Сред последните примери е Коперто дей Фиджини, който обаче е съборен при изграждането на Галерия „Виктор Емануил II“.Riccardo Di Vincenzo, Le gallerie di Milano, Milano, Hoepli, 2009, с. 31
Милано е първият град на италианска територия и в рамките на Австрийската империя, който се снабдява с модерен търговски пасаж – Галерия „Де Кристофорис“. Тази архитектурна форма е вече популярна в големите европейски столици, където се изграждат пасажи с железни и стъклени покриви, предназначени за търговия и разходки – като Галерии „Вивиен“ в Париж и Аркада „Бърлингтън“ в Лондон.Riccardo Di Vincenzo, Le gallerie di Milano, Milano, Hoepli, 2009, с. 26
Въпреки това Галерия „Де Кристофорис“ остава изолиран случай: в продължение на тридесет години тя е единствената подобна структура в Милано. Така, към момента на Обединението на Италия (XIX век), градът няма утвърдена традиция на портици и покрити пасажи – за разлика от градове като Торино и Болоня.Riccardo Di Vincenzo, Le gallerie di Milano, Milano, Hoepli, 2009, с.30
Площад „Дуомо“ и проект за галерия
Идеята за улица, която да свързва Пиаца дел Дуомо с Пиаца дела Скала, възниква в контекста на интензивни урбанистични дебати в Милано през XIX век. През 1839 г. философът и политик Карло Катанео подема дискусия относно реконструкцията на пространството пред Миланската катедрала, което по онова време е по-малко, неправилно оформено и от мнозина считано за недостойно за градска катедрала. Районът е доминиран от тесни средновековни улици, които затрудняват движението и стават все по-нефункционални с нарастващия градски трафик.Laura Gioeni, L'affaire Mengoni: la piazza Duomo e la Galleria Vittorio Emanuele di Milano, i concorsi, la realizzazione, i restauri, Milano, Guerini, 1995, с. 23-24
Идеята новата улица да бъде посветена на крал Виктор Емануил II се заражда както от ентусиазма за преоткритата независимост от Австрия, така и от прагматичната надежда на Общинския съвет, че посвещението ще улесни получаването на кралски укази за отчуждаване на необходимите сгради. Първоначалните насоки на проекта предвиждат изграждането на обикновена улица с портик, без покрит пасаж.Laura Gioeni, L'affaire Mengoni: la piazza Duomo e la Galleria Vittorio Emanuele di Milano, i concorsi, la realizzazione, i restauri, Milano, Guerini, 1995, с. 25
В периода 1859–1860 г. са подписани три ключови кралски указа: Един за отчуждаване на сградите, които трябва да бъдат съборени Един за разрушаването на Коперто дей Фиджини и квартал Ребекино, заемащи тогавашния Пиаца дел Дуомо Един окончателен декрет, разрешаващ организирането на лотария за набиране на средства, необходими за изграждането на новата улицаRiccardo Di Vincenzo, Le gallerie di Milano, Milano, Hoepli, 2009, с. 70.
Тези укази поставят основата за бъдещото изграждане на Галерия „Виктор Емануил II“, която ще трансформира не само градската структура, но и символиката на Милано като модерна столица.
След получаването на кралските укази за отчуждаване, на 3 април 1860 г. Община Милано обявява архитектурен конкурс за изграждането на новата улица, която да свързва Пиаца дел Дуомо с Пиаца дела Скала. Проектите са оценявани от специално създадена комисия, въпреки критиките относно липсата на публичност и прозрачност в процедурата.
В първия конкурс са представени голям брой предложения, от които 176 проекта са избрани и изложени в Пинакотека ди БераLaura Gioeni, L'affaire Mengoni: la piazza Duomo e la Galleria Vittorio Emanuele di Milano, i concorsi, la realizzazione, i restauri, Milano, Guerini, 1995, с. 26-28 Laura Gioeni, L'affaire Mengoni: la piazza Duomo e la Galleria Vittorio Emanuele di Milano, i concorsi, la realizzazione, i restauri, Milano, Guerini, 1995, с. 35. Комисията не определя победител, но формулира по-точни насоки за бъдещото оформление, включително първата идея за покрит пасаж. Това води до обявяването на втори конкурс през февруари 1861 г.Riccardo Di Vincenzo, Le gallerie di Milano, Milano, Hoepli, 2009, с. 73
Във втория конкурс 18 проекта достигат до фазата на оценка, но отново не е избран победител.Laura Gioeni, L'affaire Mengoni: la piazza Duomo e la Galleria Vittorio Emanuele di Milano, i concorsi, la realizzazione, i restauri, Milano, Guerini, 1995, с. 36 Въпреки това, четири проекта получават обезщетения за архитектурна стойност: Давиде Пирано – за проект, вдъхновен от архитектурата на Андреа Паладио, и Паоло Урбани – за еклектичен стил, съчетаващ ломбардски и венециански форми. И двата проекта са счетени за неподходящи за създаване на хармонична среда около катедралата. По-добре приети, макар и без официална награда, са:Laura Gioeni, L'affaire Mengoni: la piazza Duomo e la Galleria Vittorio Emanuele di Milano, i concorsi, la realizzazione, i restauri, Milano, Guerini, 1995, с. 38-40 проектът на Гаетано Мартиньони, който предлага галерия с форма на гръцки кръст за свързване на двата площада, и проектът на Джузепе Менгони, който в първоначалната си версия предлага улица, вдъхновена от архитектурата на комуната от XIV век.
През 1863 г. е обявен третият и последен архитектурен конкурс за изграждането на новата градска артерия, свързваща Пиаца дел Дуомо с Пиаца дела Скала. В него са оценени само осем проекта – три по покана на комисията и пет представени спонтанно. Победител е обявен Джузепе Менгони, с условието да преразгледа някои части от предложението си.
Първоначалният проект на Менгони предвижда изграждането на една галерия, която впоследствие е трансформирана в окончателния вариант – кръстосана галерия с централен купол и четири ръкава. Проектът включва още две структури, които никога не са реализирани: сградаа с портик срещу Пиаца дел Дуомо и Кралска лоджия пред входа на галерията, свързана с дългия ръкав на Кралския дворец.Laura Gioeni, L'affaire Mengoni: la piazza Duomo e la Galleria Vittorio Emanuele di Milano, i concorsi, la realizzazione, i restauri, Milano, Guerini, 1995, с. 44-46
Сградата с лице към катедралата е трябвало да носи името Палат на независимостта, в духа на Рисорджименто, като символ на националното обединение. През 1876 г. строителният проект за нея все още не е изоставен – основите са положени, но окончателното отхвърляне на идеята, както и на лоджията, настъпва едва след смъртта на Менгони през 1877 г.Antonio Cavagna Sangiuliani, Guida tascabile della città di Milano e suoi dintorni, Milano, Serafino Muggiani e comp., 1876, с. 38 Francesco Ogliari, Milano e la sua galleria, Pavia, Selecta, 2010, с. 37
Строеж и начални години
След възлагането на строителния договор на английската компания City of Milan Improvements Company Limited, на 7 март 1865 г. се провежда церемонията по полагането на първия камък на Галерия „Виктор Емануил II“. Събитието се ръководи от крал Виктор Емануил II и се провежда в присъствието на множество официални лица, включително кмета на Милано Антонио Берета, премиера Алфонсо Ла Мармора и чуждестранни дипломати.Riccardo Di Vincenzo, Le gallerie di Milano, Milano, Hoepli, 2009, с. 76-77
Основните строителни дейности, с изключение на триумфалната арка на входа, са завършени за по-малко от три години. Галерията е официално открита за обществеността от краля на 15 септември 1867 г.
Въпреки първоначалния успех, през 1869 г. изпълнителната компания фалира, което принуждава Община Милано да поеме собствеността върху галерията и прилежащите терени срещу сумата от 7,6 милиона лири. Действителното завършване на строителството настъпва едва през 1878 г., когато са окончателно изградени входната арка и северните портици на Пиаца дел Дуомо.
Джузепе Менгони, авторът на проекта, не успява да види пълното завършване на своето дело. На 30 декември 1877 г. той загива, падайки от скеле по време на инспекция. Макар официално смъртта му да е обявена за нещастен случай, още от самото начало се разпространяват слухове за възможно самоубийство или дори убийство.Riccardo Di Vincenzo, Le gallerie di Milano, Milano, Hoepli, 2009, с. 87
Няколко години след откриването си Галерия „Виктор Емануил II“ си спечелва прозвището „всекидневната на Милано“ (на итал. Il Salotto di Milano), утвърждавайки се като седалище на буржоазния живот в града. Пространството бързо се превръща в предпочитано място за срещи, разходки и социални събития, благодарение на елегантните магазини, ресторанти и кафенета. Сред тях се открояват: Кафене „Кампари“, Кафене „Савини“ (основано като Кафене „Ньоки“) и Кафене „Бифи“, открито през 1867 г. от кралския сладкар Паоло Бифи..
Галерията е и център на технологични иновации за времето си. В първите години след откриването тя е осветявана с газ, като за запалването на лампите в Осмоъгълника се използва автоматично устройство — малък локомотив, наричан на милански rattìn („мишленце“), който прогресивно активира осветлението. Наблюдаването на този процес се превръща в своеобразен градски ритуал, който продължава до 1883 г., когато галерията преминава към електрическо осветление. Любопитно е, че Кафене „Ньоки“ започва да използва електрическа светлина още три години по-рано, демонстрирайки авангардния дух на търговските обекти в галерията.Riccardo Di Vincenzo, Le gallerie di Milano, Milano, Hoepli, 2009, с. 79-80
Още от първите години след откриването си Галерия „Виктор Емануил II“ се утвърждава не само като социален, но и като политически център на Милано. Първата политическа демонстрация в галерията се провежда на 25 септември 1867 г., когато група млади хора протестират срещу ареста на Джузепе Гарибалди в Синалунга. Събитието завършва с дребни сблъсъци между демонстрантите и полицията.Francesco Ogliari, Milano e la sua galleria, Pavia, Selecta, 2010, с. 29