Теорията на екологичните системи определя четири типа на местообитание на системите на средата с влияние в двете посоки вътре и между системите.
Преглед Теорията е развита от Юри(й) Бронфенбренер, смятан за един от водещите световни учени в полето на психологията на развитието.
Четирите системи: Микросистема: Непосредствената среда (семейство, училище, съседи) Мезосистема: Система, обхващаща връзките между непосредствената среда (например дома на детето и училището) Екзосистема: Външна обкръжаваща среда, която само индиректно засяга развитието (например работното място на родителите) Макросистема: Най-широкия културен контекст (Западна срещу Източна култура, национална икономика, политическа култура, субкултура)
По-късно е добавена пета система: Хроносистема: Моделите на събитията от обкръжаващата среда и преходите в процеса на живота.
По-нататъшно четене Urie Bronfenbrenner. (1979). The Ecology of Human Development: Experiments by Nature and Design. Cambridge, MA: Harvard University Press. ISBN 0-674-22457-4 Dede Paquette & John Ryan. (2001). Bronfenbrenner’s Ecological Systems Theory Arch G. Woodside, Marylouise Caldwell, Ray Spurr. (2006). Advancing Ecological Systems Theory in Lifestyle, Leisure, and Travel Research, in: Journal of Travel Research, Vol. 44, No. 3, 259-272.
Категория:Психология