Дмитрий Иванович Менделеев () е руски учен енциклопедист – химик, физикохимик, физик, икономист, технолог, геолог, метеоролог, педагог, преподавател, въздухоплавател и приборостроител.
Той е професор в Петербургския технологичен институт и в Петербургския университет и член-кореспондент на Петербургската академия на науките, учен пазител в Главната палата за мерки и теглилки, член на Лондонското кралско дружество, член на академиите на науките в Рим, Париж, Берлин и др., член-кореспондент и на редица други академии на науките. Автор е на класическия труд „Основи на химията“ и създател на периодичната система на елементите, известна още като Менделеева таблица.
Биография Ранни години Дмитрий Иванович Менделеев е роден на 8 февруари (27 януари стар стил) 1834 година в Тоболск, Западен Сибир, най-малкото от седемнадесетте децаСторонкин А. В., Добротин Р. Б. Летопись жизни и деятельности Д. И. Менделеева. М.: 1984. С. 21, по други данни четиринадесетХодаков Ю. В. Общая и неорганическая химия: пособие для учителей. М.: 1959. С. 68 на Иван Павлович Менделеев (1783 – 1847), директор на Тоболската гимназия и Мария Дмитриевна Менделеева (по баща Корнилиева; 1793 – 1850). Осем от децата умират на ранна възраст, като на три от тях дори не успяват да дадат имена. Историята е съхранила свидетелството за раждане на Дмитрий Иванович Менделеев.
Дядо му по бащина линия, Павел Максимович Соколов (1751 – 1808), е свещеник от Тверска губерния. Той има четирима синове, но само един от тях, Тимофей, съхранява фамилното име. Както е обичайно по това време сред духовенството, в края на семинарията останалите трима синове на П. М. Соколов получават различни фамилни имена: Александър – Тихомандритски (наречен на името на селото в което баща му е духовник), Василий – Покровски (от енорията, в която служи баща му) и бащата на Дмитрий Иванович, под формата на прякор получава името на съседните земевладелци – Менделеев.
Иван Павлович Менделеев завършва духовно училище през 1804 г. и постъпва във филологическия отдел на Главния педагогически институт (Санктпетербургския държавен университет) където се дипломира през 1807 г. През 1809 г. се жени за Мария Дмитриевна Корнилиева и работи като учител в Тоболск, Тамбов, Саратов и отново в Тоболск. През 1818 г. става директор на Тоболската гимназия. В същата година, в която се ражда Дмитрий Менделеев, баща му ослепява и се пенсионира по болест. По-късно той пътува до Москва и след операция на катаракта зрението му се възстановява, но не успява да се върне на работа и семейството трябва да преживява само от пенсията муЛетопись жизни и деятельности Д. И. Менделеева. Л.: Наука, 1984. По тази причина те се преместват в близкото село Аремзянское, където живеещият в Москва брат на Мария Менделеева притежава стъкларска фабрика. Той ѝ поверява нейното ръководство и тя ръководи предприятието в продължение на години, издържайки семейството, напълно самостоятелно след смъртта на Иван Менделеев през 1847 година.
Майката, Мария Дмитриевна Менделеева, произлиза от виден род на сибирски търговци и се жени за Иван Менделеев през 1809 година, по време на първия му престой в Тоболск. Тази интелигентна и енергична жена изиграва специална роля в живота на семейството. Без никакво образование, тя преминава собствен гимназиален курс с братята си. Дмитрий Иванович си припомня: „Там, в една фабрика за стъкло, управлявана от майка ми, бяха първите ми впечатления от природата, от хората, от индустриалните дела.“ На 27 юни 1848 г. фабриката изгаря. Забелязвайки специалните способности на най-малкия син, тя успява да намери сили да напусне родния Сибир завинаги, оставяйки Тоболск за да даде възможност на Дмитрий да получи висше образование. През годината, когато синът ѝ завършва Тоболската гимназия, 1849 година, Мария Дмитриевна ликвидира всички дела в Сибир и отива в Москва с Дмитрий и дъщеря си Елизавета, за да запише младежа в университета. В Москва не го приемат и тримата са принудени да заминат за Санкт Петербург. Две години по-късно, няколко седмици след приемането на сина ѝ за студент в Главния педагогически институт в Санкт Петербург, тя почива.
Менделеев е възпитан като вярващ православен християнин, майка му го насърчава „търпеливо да търси божествената и научната истина“.
Научна кариера Учител и преподавател През 1855 г. завършва със златен медал катедрата по природни науки на Главния педагогически институт в Санкт Петербург, Физико-математическия факултет, след което става учител по естествени науки в Симферополската мъжка гимназия. Следващата година преподава в Ришельовския лицей в Одеса. През 1856 година защитава дисертация на тема „Структура на силициевите съединения“, след което му е дадена степен „магистър по химия“ на 10 октомври. През 1857 г. е одобрен за приват-доцент на Имперския университет в Санктпетербургския университет в катедрата по химия. От 1857 до 1890 г. е преподавател в последния. От 1865 г. е професор по химична технология, от 1867 г. – професор по обща химия. Едновременно с това през периода 1863 – 1872 г. е професор в Санктпетербургския технологичен институт, оглавява химическата лаборатория на института, а през 1866 – 1872 г. преподава органична химия, едновременно преподава в Николаевската инженерна и училищна академия – в Института на инженерния отдел на съобщенията.
Хайделбергски период (1859 – 1861)
Получава разрешение за пътуване до Европа през януари 1859 г., но едва през април, след като завършва курс от лекции в университета и класове във 2-ри кадетен корпус и Михайловската артилерийска академия, успява да напусне Санкт Петербург.
Той има ясен план за изследване – теоретично разглеждане на тясната връзка на химичните и физичните свойства на веществата, основани на изследването на силите на сцепление на частиците, които трябва да служат на данните, получени експериментално в процеса на измерване при различни температури на повърхностното напрежение на течности – капилярност.
Месец по-късно, след като се запознава с възможностите на няколко научни центъра, Хайделбергският университет е предпочетен, където работят изтъкнати натуралисти: Роберт Бунзен, Густав Кирхоф, Херман фон Хелмхолц и др. Има сведения, че Менделеев се срещна също така с Уилард Гибс в Хайделберг. Оборудването на лабораторията на Р. Бунзен не позволява такива „деликатни експерименти като капиляри“ и Д. И. Менделеев формира самостоятелна изследователска база: той прекарва газ в нает апартамент, адаптира отделно помещение за синтез и пречистване на вещества, друго за наблюдение. В Бон, известният стъклар Г. Геслер му дава уроци, като прави около 20 термометъра и добри инструменти за определяне на специфичното тегло. Той поръчва специални катетометри и микроскопи от известните парижки механици Перо и СулеронЛетопись жизни и деятельности Д. И. Менделеева. Л.: Наука, 1984.
Работата му през този период е от голямо значение за разбирането на методите на мащабното теоретично обобщение, на което са подчинени добре подготвени и конструирани много фини изследвания. Това е теоретичен опит на „молекулярната механика“, чиито начални стойности се предполага са масата, обема и силата на взаимодействие на частиците (молекулите). Работните тетрадки на учения показват, че той последователно търси аналитичен израз, демонстрирайки връзката на състава на материята с тези три параметъра. Предположението на Д. И. Менделеев за функцията на повърхностното напрежение, свързано със структурата и състава на дадено вещество, предполага, че той предсказва „парахора“ (комплексно физико-химично свойство на веществото, свързващо повърхностното напрежение на течността с нейната плътност и тази на па̀рата), но данните от средата на XIX век не могат да послужат като основа за логическото заключение на това изследване и Д. И. Менделеев трябва да се откаже от теоретичното обобщение.
В Хайделберг Менделеев има афера с актрисата Агнес Фойхтман, на която впоследствие изпраща пари за детето, което се ражда, въпреки че не е сигурен в бащинството си.
Защитаване на дисертация и нови длъжности
През 1860 г. участва в първия Международен химически конгрес в Карлсруе. В края на февруари 1861 г. Менделеев получава предложение от издателството „Обществена полза“ да напише учебник по химия, през юни той издава последната корекция, а през октомври учебникът по „Органична химия“ е отпечатан и скоро е предложен за Демидовска награда. През 1865 г. на заседанието на Съвета на физико-математическия факултет на Санктпетербургския университет защитава докторската си дисертация „За съединението на алкохол с вода“. След това Менделеев получава професорско място в университета в катедрата по техническа химия, за което не е одобрен преди две години поради липса на съответно звание.
1866 г. – Менделеев редактира превода на книгата на френските автори Ш. Жерар и Г. Шансел „Аналитична химия“.
1876 г. – на 29 декември е избран за член-кореспондент Императорската Санкт-Петербургска академия на науките, през 1880 г. е номиниран за академик, но на 11 ноември е блокиран, което предизвиква остър обществен протест.
Участва в разработването на технологии, стартирани през 1879 г., първата руска инсталация за производство на моторни масла в с. Константиновски в Ярославска губерния, която сега носи неговото име.
1880 г. – Дмитрий Иванович отново разглежда разтвори, публикува работата „Изследване на водни разтвори по специфично тегло“. 1880 – 1888 – участва активно в разработването на проект за създаването и изграждането на първия сибирски университет в Томск, за което многократно е съветвал професор В. М. Флорински, ръководител на строителния комитет на ТСУ. Той е планиран като първи ректор на този университет, но по редица семейни причини през 1888 г. не отива в Томск. Няколко години по-късно той активно подпомага създаването на Томския технологичен институт и развитието на химическата наука в негоИстория Томского университета. – Томск, 1983.Первый университет в Сибири строился почти сто лет. // «КоммерсантЪ»..
През 1890 напуска Петербургския университет заради конфликт с министъра на образованието, който по време на студентските вълнения отказва да приеме от Менделеев студентската петиция. От 1892 г. става учен пазител в Главната палата за мерки и теглилки, която днес носи неговото име.
Последни години и смърт
През 1893 г. Менделеев работи в Химическия комбинат „П. Ушков“ (наречен по-късно на името на Й. Карпов; селище Бондюжки, сега Менделеевск), използвайки производствената база на завода за производство на бездимен барут (пироколодий). Впоследствие той отбеляза, че след като е посетил доста западноевропейски химически заводи, с гордост забелязва, че онова, което е създадено от руските деятели, не само не отстъпва, но и в много отношения може да надмине това, създадено от чуждите.
През 1899 г. оглавява Уралската експедиция, чието предназначение е стимулиране на индустриалното и икономическото развитие на региона.
През 1900 г. участва в световното изложение в Париж. Той пише първата голяма статия на руски език за синтетичните влакна „Вискоза на Парижката изложба“, където се отбелязва колко важно за Русия е развитието на тази индустрия.
През 1903 г. става първи председател на Държавната изпитна комисия на Киевския политехнически институт, в създаването на който ученият взима активно участие.
Менделеев е член на много академии на науката и научни общества. Един от основателите на Руското физико-химическо общество (1868 г. – химически и 1872 г. – физически) и третият му президент (от 1932 г. се преобразува в общосъюзно химическо общество, което след това е кръстено на него, сега – Руско химическо дружество Менделеев).
Той умира на 20 януари (2 февруари), 1907 г. в Санкт Петербург от пневмония, седмица преди 73-тия си рожден ден. Погребан е в „Литературните мостове“ на Волковското гробище.