Фулхенсио Батиста ( МФА: [fulˈxensjo βaˈtista i salˈdiβar]) е кубински военен лидер, генерал, политик и президент.
Става законен президент (с избори) в периода 1940 – 1944 г. и диктатор (става президент в резултат на преврат) през 1952 – 1959 г.). Организатор е на държавни преврати през 1933 и 1952 г. В резултат на Кубинската революция и навлизането на партизаните, водени от Фидел Кастро, Раул Кастро, Че Гевара, Камило Сиенфуегос и Движението 26 юли, е принуден да избяга зад граница на 1 януари 1959 година. Той е мулат.
Батиста се издига на власт по време на сержантски бунт през 1933 г., който сваля временното правителство на Карлос Мануел де Сеспредес и Кесада. След това се самоназначава за главнокомандващ въоръжените сили с ранг полковник и на практика контролира 5-членната пентархия, функционираща като колективен държавен глава. Той поддържа властта си чрез низ от марионетни президенти до 1940 г., когато самият той е избран за президент на Куба чрез популистка платформа. През 1940 г. въвежда нова конституция и служи мандата си до 1944 г. Тогава заживява във Флорида и се завръща в Куба през 1952 г., за да се кандидатира отново за президент. Изправен пред сигурна загуба на изборите, той предприема военен преврат срещу текущия президент Карлос Прио Сокарас, което прекъсва изборите.
Върнал се на власт и получаващ финансова, военна и логистична подкрепа от правителството на САЩ, Батиста отменя конституцията от 1940 г. и премахва повечето политически свободи, включително и правото за стачкуване. След това привлича богатите земевладелци, притежаващи най-големите захарни плантации, и управлява на фона на застояваща икономика, която увеличава разслоението между богатите и бедните кубинци.Historical Dictionary of the 1950s, by James Stuart Olson, Greenwood Publishing Group, 2000, , p. 67 – 68. В крайна сметка, това довежда до положение, при което по-голямата част от захарната промишленост се притежава от американски компании, а чуждестранни граждани са собственици на 70% от обработваемата земя. Репресивното правителство на Батиста започва систематично да се възползва от експлоатирането на търговските интереси на Куба, договаряйки си доходоносни отношения както с американската мафия, която контролира бизнеса с наркотици, хазарт и проституция в Хавана, така и с големите американски мултинационални компании.Havana Nocturne: How the Mob Owned Cuba and Then Lost It to the Revolution, by T. J. English, William Morrow, 2008, . За да потуши нарастващото недоволство сред населението, което се изразява чрез чести студентски протести и демонстрации, Батиста установява по-строга цензура върху медиите, като в същото време използва антикомунистическата си тайна полиция за широкомащабно насилие, изтезания и публични екзекуции. Убийствата достигат връх през 1957 г., когато Фидел Кастро вече е набрал голямо влияние и публичност. Броят на убитите е оценен на между стотици и души.CIA (1963). Political Murders in Cuba -- Batista Era Compared with Castro RegimeWickham-Crowley, Timothy P. (1990). Exploring Revolution: Essays on Latin American Insurgency and Revolutionary Theory. Armonk and London: M.E. Sharpe. P. 63 „Estimates of hundreds or perhaps about a thousand deaths due to Batista's terror are also supported by comments made by Fidel Castro and other Batista critics during the war itself.“Conflict, Order, and Peace in the Americas, by the Lyndon B. Johnson School of Public Affairs, 1978, p. 121. „The US-supported Batista regime killed 20,000 Cubans“
Комунистите и бунтовниците срещу режима водят партизанска война в селските и градски райони срещу правителствените сили на Батиста, която кулминира в победа под командването на Че Гевара след битката за Санта Клара в навечерието на Нова Година през 1958/1959 г. Батиста незабавно напуска острова с личните си натрупани богатства за Доминиканската република, където тамошният диктатор и военен съюзник Рафаел Трухильо е на власт. Накрая, Батиста намира политическо убежище на португалския остров Мадейра под покровителството на диктатора Оливейра Саласар, а по-късно се премества в Ещорил, близо до Лисабон. Той води бизнес дейност в Испания (управлявана от Франсиско Франко по това време) и е отседнал в Марбея, когато на 6 август 1973 г. получава инфаркт и умира.
Ранни години Батиста е роден в град Вегуита, разположен в община Банес, Куба през 1901 г. в семейството на Белисарио Батиста Палермо"Mambí Army" Data Base . и Кармела Салдивар Гонсалес, които се сражават във войната за независимост на Куба. Той е от испански, африкански, китайски и вероятно някакъв таино произход.Havana By Brendan Sainsbury .Fidel Castro's Road to Power, Volume 1. Майка му го кръщава Рубен и му дава своето фамилно име Салдивар. Баща му не иска да го запише като Батиста. В регистрите на съдебната палата на Бейн, той е Рубен Салдивар до 1939 г., когато като Фулхенсио Батиста става кандидат за президент и се установява, че това име не съществува в свидетелствата за раждане; следователно трябва да отложи представянето на своята кандидатура и да плати 15 000 кубинско песо на местния съдия.
Смята се, че и двамата родители на Батиста са от смесена раса и единият може да е имал местна карибска кръв.Hugh Thomas, p. 391 "Cuba" . Батиста първоначално е учи в държавно училище в Бейн, а по-късно посещава вечерни часове в американско училище.Batista y Zaldívar, Fulgencio by Aimee Estill, Historical Text Archive. Напуска дома си на 14 години след смъртта на майка си. Идвайки от скромен произход изкарва прехраната си като работник в полетата с тръстика, докове и железопътни линии. Бивш шивач, механик, продавач на дървени въглища и разносвач на плодове. През 1921 г. пътува до Хавана и през април се присъединява към армията като редник.La piel de la memoria by René Dayre Abella. След като научава стенография и машинопис, Батиста напуска армията през 1923 г. като работи за кратко като учител по стенография, преди да се запише в Guardia Rural (селската полиция). Той се прехвърля обратно в армията като ефрейтор и става секретар на полковник.Hugh Thomas, p. 392 "Cuba" . През септември 1933 г. получава чин сержант стенограф и като такъв действа като секретар на група подофицери, които водят „сержантска конспирация“ за по-добри условия и по-добри перспективи за повишение.Hugh Thomas, p. 390 "Cuba" .
Бунт от 1933 г.
През 1933 г. Батиста ръководи въстание, наречено Бунтът на сержантите, като част от преврата, който сваля правителството на Херардо Мачадо. Мачадо е наследен от Карлос Мануел де Сеспедес и Кесада, който няма политическа коалиция, която да го поддържа и скоро бива сменен.
Създадено е краткотрайно петчленно президентство, известно като Пентархията от 1933 г. Пентархията включва представител от всяка фракция против Мачадо. Батиста не е член, но контролира въоръжените сили на Куба. В рамките на дни представителят на студентите и преподавателите от Университета на Хавана, Рамон Грау Сан Мартин е избран за президент, а Батиста става началник-щаб на армията с чин полковник, което на практика го поставя под контрола на президентството. По-голямата част от офицерския корпус е принуден да се пенсионира или, според някои е избит.
Грау остава президент малко повече от 100 дни, преди Батиста, заговорничейки с американския посланик Съмнър Уелс, да го принуди да подаде оставка през януари 1934 г. Грау е заменен от Карлос Мендиета и в рамките на пет дни САЩ признава новото правителство на Куба, което продължава единадесет месеца. След това Батиста става силният човек зад поредица от марионетни президенти, докато не е избран за президент през 1940 г. След Мендиета следващите правителства са ръководени от Хосе Агрипино Барнет (пет месеца) и Мигел Мариано Гомес (седем месеца), преди Федерико Ларедо Бру да управлява от декември 1936 г. до октомври 1940 г.
Конституционно президентство (1940–1944)
Батиста побеждава Грау на първите президентски избори (1940 г.) съгласно новата кубинска конституция и служи четиригодишен мандат като президент на Куба, първият и до ден днешен единствен кубинец, който не е бял на този пост. Батиста е подкрепен от Демократичната социалистическа коалиция и първоначалната Кубинска комунистическа партия (по-късно известна като Народна социалистическа партия), която по това време е с малко значение и никаква вероятност за изборна победа. Тази подкрепа се дължи главно на ранното застъпничество на Батиста за укрепване на трудовото законодателство и подкрепата му за профсъюзите, с които комунистите имат тесни връзки, както и на просъюзническата позиция през Втората световна война. Всъщност комунистите атакуват опозицията против Батиста, като твърдят, че Грау и други са „фашисти“ и „реакционери“. По време на този мандат Батиста извършва големи социални реформи и установява множество икономически регулации и просиндикални политики.
Куба влиза във Втората световна война на страната на Съюзниците на 9 декември 1941 г., обявявайки война на Япония два дни след нападението над Пърл Харбър. На 11 декември правителството на Батиста обявява война на Германия и Италия. През декември 1942 г. след приятелско посещение във Вашингтон, Батиста заявява, че Латинска Америка ще аплодира, ако Декларацията на Обединените нации призове за война с Испания на Франсиско Франко, наричайки режима "фашистки"."Plain Talk in Spanish", Time, December 28, 1942, Retrieved March 2, 2010"Batista's Boost", Time, January 18, 1943, Retrieved March 2, 2010.
През 1944 г. избраният наследник на Батиста, Карлос Саладригас Саяс е победен от Грау. През последните месеци от президентството си Батиста се опитва да попречи на идващата администрация на Грау.
Малко след това Батиста напуска Куба и отива в САЩ. „Просто се чувствах по-сигурен там“, твърди той. Развежда се със съпругата си Елиза и се жени за Марта Фернандес Батиста през 1945 г. Две от четирите им деца са родени в Съединените щати.
През следващите осем години Батиста остава на заден план, прекарвайки време в Уолдорф-Астория в Ню Йорк и дом в Дейтона Бийч, Флорида.
Той продължава да участва в кубинската политика и е избран в кубинския Сенат задочно през 1948 г. Връщайки се в Куба, решава да се кандидатира за президент и получава разрешение от президента Грау, след което сформира Партията на обединените действия. След като поема властта, Батиста основава Партията на прогресивното действие, но никога не си възвръща предишната народна подкрепа, въпреки че синдикатите го подкрепят до края.
Военен преврат и диктатура (1952–1959)
През 1952 г. Батиста отново се кандидатира за президент. В тристранна надпревара Роберто Аграмонте от Ортодоксалната партия води във всички анкети, следван от Карлос Евия от Автентичната партия. Коалицията за обединено действие на Батиста е на трето място.
На 10 март 1952 г. три месеца преди изборите, Батиста с подкрепата на армията, организира преврат и завзема властта. Той сваля отиващия си президент Карлос Прио Сокарас, отменя изборите и поема контрола върху правителството като временен президент. Съединените щати признават неговото правителство на 27 март.
Икономика на Куба