Ы, ы е буква от кирилицата. Представя фонемата след непалатализирани (твърди) съгласни в беларуската, русинската и руската азбука. Поради фоноложки процеси, реализацията на след твърди съгласни се изтегля към затворена централна незаоблена съгласна ().
В древната старобългарска азбука и в църковнославянската азбука буквата Ы носи названието ѥрꙑ (старобълг.) или йерѝ (ц.-сл.), свързано с названията на буквите „еръ“ (Ъ) и „ерь“ (Ь).
Подобно на други кирилски букви, /Ꙑ първоначално е лигатура между и (тогавашно і, без точка или с две точки) или (тогавашно и, изписвано като днешно н). В старите ръкописи, тази буква винаги се е срещала като Ꙑ или . Днешната форма еволюира след изясняването на еровите гласни ъ и ь в старобългарския език.
Обикновено тази буква се транскрибира на латиница като y, а на български и македонски книжовен език руското „ы“ се транскрибира като „и“. В руския език чрез буквата „ы“ се транскрибира звукът ъ, срещан в чужди географски понятия, например Румыния, Ыгыатта. Тази буква се употребява и в казахския, където съответства на фонемата .
Източници
Категория:Кирилски букви