Либахово или Либа̀во, Либаово (, Филирия, до 1926 година Λιμπάχοβο, катаревуса: Λιμπάχοβον, Либахово/н) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония.
География Селото е разположено на 160 m надморска височина, на 6 km южно от демовия център Гумендже (Гумениса) в областта Боймия в източното подножие на планината Паяк (Пайко), в Солунското поле.
История На трапецовидна височина на 150 m югозападно от селото е открито селище с останки от праисторическо, римско и елинистическо време. Вляво от пътя Кушиново (Полипетро) – Либахово, в местността Извор (Ισβόρ) на разстояние 1100 m от Либахово е открита римска сграда с изобилие от керамични остатъци и архитектурни елементи.
В Османската империя
В XIX век Либахово е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Света Неделя“ е от първата половина на XIX век. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Любарово като българско село.
На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Либахова (Libahova), на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Либиновон (Λιμπίνοβον), християнско село.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Либаво (Либахово) живеят 145 българи християни. Цялото население на Либахово е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Либаво (Libavo) има 176 българи екзархисти.
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
Според кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година Либаово има 20 български екзархийски къщи, всички чифлик. Зимно време в селото живеят и 6-7 влашки семейства – „националисти“, тоест с румънско съзнание. Основен поминък е земеделието, лозарството и бубарството. Двуетажната сграда на българското училище е съградена през 1905 година.Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 85-86.
По данни на Екзархията в 1910 година Либаново е чифлигарско село с 18 семейства, 128 жители българи и една черква.
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Λιμπάχοβον) има 120 екзархисти.
В Гърция По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Либахово попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Либахово (Λιμπάχοβο) като село с 83 мъже и 61 жени.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Либихово има 40 къщи славяни християни.
От 18 български семейства към 1912 година до 1928 година в България се изселват 16 семейства и в селото остават 2 български семейства. Ликвидирани са 24 имота на жители, преселили се в България. В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци, включително от малоазийското елинизирано българско село Къздервент. В 1928 година в селото е смесено местно-бежанско с 69 бежански семейства и 234 жители бежанци.
Селото традиционно произвежда предимно жито, тютюн и памук.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Либахово на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Леска Λέσκα Фундуки Φουντούκιрека на ЮЗ от Либахово Извор Ίσβορον Пиги Πηγήместност на Ю от Либахово Вакъфи Μακούφια Монастирия Μοναστήριαместност на ЮЗ от Либахово и на ЮИ от Геракарци Гюпката Γιουπκτα Гифтиса Γύφτισσαместност на Ю от Цигарово и на И от Радомир Градища Γράδιστα Петротон Πετρωτόνвъзвишение на З от Цигарово и на С от Радомир Нишан Таш Νισάν Ντασι Пирамида Πυραμίδαвъзвишение на ЮЗ от Геракарци и на И от Цигарево (325,6 m) Орманово Όρμάνοβον Дасотон Δασωτόνместност на ЮЗ от Геракарци и на СИ от Цигарево Курия Κουρί Дасаки Δασάκιвъзвишение на СЗ от Либахово и на С от Геракарци (266 m) Вирот Βίροτ Пиги Πηγήрека на И от Либахово
Бележки
Категория:Села в дем Пеония