Стамат Георгиев Икономов е български военен и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 300.
Биография Военен
Роден е на 1 декември 1867 година в градчето Малко Търново, Османската империя. Учи в Малко Търново, а по-късно завършва гимназия във Варна, Княжество България. През 1883 година постъпва във Военното училище в София.
По време на Сръбско-българската война (1885) е доброволец и служи в 5-и пехотен дунавски полк.
Завършва Военното училище в 1887 година с осмия випуск и на 16 юни е произведен в подпоручик и е зачислен в 3-ти конен полк. По-късно служи като офицер в 10-и пехотен родопски полк и 22-и пехотен тракийски полк.
В 1901 година се уволнява от военна служба, за са се включи в македоно-одринското освободително движение.
Революционер Капитан Икономов се включва в дейността на ВМОРО. Делегат е на конгреса на Петрова нива, на който е избран за член на Главното ръководно боево тяло. Икономов обучава селските милиции и смъртните дружини. Автор е на инструкциитте за водене на военните действия. Въпреки офицерския си чин, Икономов не проявява претенции за някакъв пост. По време на въстанието е начело на чета от 100 души, действаща в Бунархисарско.
В спомените си Христо Силянов споделя, че в навечерието на въстанието в ръководството се завежда спор за тактиката на бойните действия. Икономов предлага с обединени усилия да се нападне и превземе първо околийския център Малко Търново, след което всички околни турски гарнизони ще останат без опорен пункт, докато Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Силянов са против. Така становището на мнозинството налага тактиката на разпокъсаните действия в отделните селища. Едва по-късно се отчита погрешността на тази стратегия.
След въстанието, на Варненския конгрес в 1904 година е избран за член на Задграничното ръководство на Одринския революционен окръг. В 1905 година е делегат от Одрински окръг на Рилския конгрес на ВМОРО. В 1906 година отново навлиза с чета в Одринска Тракия, но поради заболяване се връща в България. Избран е за делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО от 1908 година, но не успява да присъства.Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 171.
След Хуриета на 31 декември 1908 година в Одрин е свикан конгрес на Одринския революционен окръг, на който Стамат Икономов, присъства като делегат и е включен в състава на ръководството. В навечерието на Балканската война здравословното му състояние е силно разклатено.
Икономов умира на 13 септември 1912 година в София в бедност.Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 95.
В родната къща на Икономов в Малко Търново се помещава Етнографски музей.
Христо Силянов пише за Икономов в своите „Спомени от Странджа“:
Военни звания Подпоручик (16 юни 1887) Поручик (2 август 1891) Капитан (1898)
Бележки
Източници
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Тракия Категория:Български офицери от Тракия Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война Категория:Български капитани Категория:Осми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени в Малко Търново Категория:Починали в София