Селиолу

Селиолу„Енциклопедия България“, т.7, 1988 г. (, Сюлоолу) е град в европейската част на Турция, северната част на Вилает Одрин. Градът е околийски център и единствена община в едноименната околия.

География Градчето се намира североизточно от Одрин, в южното подножие на Странджа.

История В 19 век Селиолу е българско село в Одринския вилает на Османската империя. През 1829-1830 година жителите му участват в масовото преселение на българи от източните български земи в Бесарабия, където основават село Селиоглу (Селиогло).Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 135.

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Сулеоглу (Souléoglou) е село със 160 домакинства и 915 жители българи. В селото има българско училище, в което в края на 90-те години на 19 век преподава Димитър Даков, организирал в Селиолу и революционен комитет на ВМОРО. Най-деятелен работник на ВМОРО е свещеникът от Селиолу поп Георги.Браянов, Тодор, Илия Славков, „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр. 312 - 313. По-късно учител в Селиолу е Никола Долапчиев.

До 1912 година жителите на Селиолу обработват както свои земи, така и чифлишки, принадлежащи на мюсюлмански земевладелци. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 118 български семейства или 587 души. Данните могат да се отнасят и за село Татарлар.

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Селиолу са доброволци в Македоно-одринското опълчение. По време на войната, в хода на Лозенградската операция Селиолу и околностите му са сцена на драматични сражения между българската и османската армия.

Българското население на Селиолу се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

Личности Родени в Селиолу Никола Панайотов, македоно-одрински опълченец, 1 и Нестроева рота на 5 одринска дружина Стойо Панайотов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 11 сярска дружина

Починали в Селиолу Александър Искров Методиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 годинаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 10 Александър Христов Спиридонов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 годинаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 20 Васил Гужголов Цанев, български военен деец, майор, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 годинаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 12 Видул Типтеров Атанасов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 годинаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 57 Георги Стоев Стоев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 годинаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 109 Дешо Танов Цръндов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 годинаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 24 Иван Добрев Христов, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 годинаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 41 Константин Кон. Христов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 годинаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 54

Бележки

Категория:Градове във вилает Одрин