Гра̀хът (Pisum sativum) е биологичен вид, растение от семейство Бобови (Fabaceae). Отглежда се като домашна култура за прехрана по целия свят.
Ботаническа и биологическа характеристика Ботаническо описание Обикновеният културен грах е едногодишно тревисто пролетно растение. Срещат се обаче и зимуващи форми, неправилно наречени зимни. Повечето от сортовете грах имат восъчен налеп върху стъблото, листата и чашките на цветовете.
Коренова система Кореновата система на граха се състои от главен корен, който прониква дълбоко в почвата (до 1 метър и повече) и извлича хранителни вещества и влага от по-долните почвени пластове. От него излизат странични разклонения с много коренчета, разположени предимно в повърхностния почвен пласт (до 20 cm). По корените се намират грудкови бактерии (Rhizobium leguminosarum biovar viciae), които свързват атмосферния азот и го правят достъпен за граховите растения.Фудулов, стр. 34
Стъбло Стъблото е гладко, кухо, с височина в зависимост от сорта – от 20 см до 2,5 m. По височина на стъблата сортовете се разделят на няколко условни групи: ниски – с височина до 45 cm, полуниски – 45 – 65 cm, средни – 65 – 95 cm, високи – над 95 cm. Стъблото е просто или щамбово, надебелено в горната си част, пълзящо, увивно или изправено. Повечето от сортовете, които се отглеждат в България, имат прости стъбла. Щамбови стъбла имат както ниските, така и високите сортове.Фудулов, стр. 35
Колкото стъблата на даден сорт са по-високи, толкова той по-лесно и по-рано поляга.
Листа
Листата на граха са чифтоперести, с един до три чифта яйцевидни, повече или по-малко закръглени или продълговати листенца, с едри прилистници в основата. На някои листа вместо трети чифт има само по едно листенце. Листата завършват с мустачета, с помощта на които растенията се крепят взаимно.
Повечето от разновидностите с обагрени цветове имат в основата на прилистниците червеновиолетов пръстен, който личи още в ранния стадий на развитие на растението. При някои сортове освен петната по прилистниците се забелязват и червени кантове по листенцата, стъблата и бобовете. По-листата на белоцъфтящите разновидности няма оцветени петна или кантове.Фудулов, стр. 36
Цветове
Цветовете са закрепени на дълги дръжки, които излизат от пазвите на сложните листа. Те са събрани по 1 – 2, а при някои сортове по 3 и повече в едно съцветие. Цветът е бял или обагрен (розов, червен, виолетов, цикламен и др.) в зависимост от окраската на венчелистчетата, с устройство, типично за бобовите. Той има 5-листна чашка, 5-листно венче, 10 тичинки и едногнезден плодник, който завършва с дълго стълбче и близалце. Девет от тичинките са сраснали в основата си, а десетата е свободна.
Цветовете на щамбовите форми са разположени на силно скъсени и надебелени връхни междувъзлия по 3 – 4 и повече на едно съцветие. Щамбовите форми биват както с бели, така и с обагрени цветове, срещат се и полущамбови форми, които имат по стъблата си по един или два цвята на междувъзлие, а връхните междувъзлия са надебелени и скъсени групирани 3 – 4 и повече цвята по тях.
Плод
Плодът на граха е чушка (боб), най-често зелена по цвят, а по-късно пожълтява.
По форма чушката бива права, извита (човкообразна), саблевидна и др.
От вътрешната страна чушките имат развит склерен химновлакнест (пергаментен) слой. Колкото по-добре е развит този слой, толкова чушките са по-податливи на разпукване. От друга страна обаче, такива чушки са по-устойчиви на аскохитоза.
Както при високите, така и при ниските сортове най-долната чушка се залага обикновено не по-ниско от 6-ия възел. В една чушка се срещат най-често от 4 до 7 семена, а по-рядко 3 – 19 и повече.
Семената имат различна форма, големина, цвят и повърхност. Големината на семената е сортово качество, което варира доста в зависимост от почвено-климатичните и агротехническите условия на отглеждане. По големина на семената сортовете обикновено се обособяват в три групи: едрозърнести с тегло на 1000 семена над 250 грама, среднозърнести с тегло на 1000 семена от 200 до 250 грама и дребнозърнести с тегло на 1000 семена под 200 грама. Формата и характерът на повърхността на семената са сортови качества, които варират в доста широки граници. По форма семената биват кръгли, овални, ъгловати и преходни, а по повърхност – гладки, набръчкани или преходни.Фудулов, стр. 37
Биологични особености Температура Пониците на пролетните сортове грах понасят кратки застудявания до –5, –6 °C. От разновидностите с обагрени цветове има сортове, които издържат на кратки застудявания до –18, –20 °C и се отглеждат като зимна култура в райони със сравнително кратки колебания на температурата през зимния период.Фудулов, стр. 39
Най-бързо расте грахът при температура около 25 °C. При по-ниска температура той също расте добре и се развива, но вегетационният му период се удължава, а при по-висока температура се скъсява. По темпа на растеж при понижени температури се наблюдават значителни сортови различия.Фудулов, стр. 42
грахът се развива най-добре при умерено влажни условия. Крайностите му влияят неблагоприятно.Фудулов, стр. 48
Валежи През години с нормални валежи и температури броят на дните от поникването до цъфтежа на граховите растения е почти еднакъв с броя на дните от цъфтежа до узряването.
Обаче когато през април или май настъпи засушаване и температурите се повишат силно, периодът от поникването до цъфтежа се скъсява силно. А при валежи над нормалните през април и май и сравнително ниски температури този период се удължава.
Температурите и валежите влияят също на растенията и през периода цъфтене – узряване. При ниски температури и повече валежи този период обикновено се удължава и обратно, при засушаване и сравнително високи температури се скъсява.
Почви За създаване на условия за благоприятно развитие на грудковите бактерии, а оттам за правилно азотно хранене на граховите растения е необходима добре обработена и разрохкана почва с достатъчно влага и добра аерация. В суха почва и в отсъствие на въздух грудковите бактерии постепенно загиват.Фудулов, стр. 66 Грахът се развива най-добре върху почви с рН = 6,0 – 7,0.Фудулов, стр. 67
Класификация Видът Pisum sativum принадлежи към рода Pisum, от семейството на бобовите (Fabaceae). В миналото към рода Pisum са класифицирани 6 и повече видове, но към момента се приема, че те са само два – Pisum sativum L. и Pisum fulvum Sm. Всички останали се определят като подвидове (subspecies) и разновидности (varietas) Pisum sativum и неговите подвидове в Germplasm Resources Information Network (GRIN), които могат да създават фертилно поколение помежду си.
Видът Pisum sativum се характеризира с голямо генетичното разнообразие, което се проявява в многообразието на морфологичните черти на цветовете, листата, стъблата, чушките и семената. Това е причината за наличието на голямо подвидово деление.
Основните подвидове и разновидности са следните: Pisum sativum L. subsp. elatius (Steven ex M. Bieb.) Asch. & Graebn. Това е прародителят на съвременния културен грах, диворастящ в Източното Средиземноморие, Кавказ, Иран и Туркменистан. Pisum sativum L. subsp. transcaucasicum Govorov: култивирана форма в Северен Кавказ и в централните планини на Задкавказието. Pisum sativum L. subsp. abyssinicum (A. Braun) Govorov: форма, която се отглежда в Етиопия и Йемен. Pisum sativum L. subsp. asiaticum Govorov: Тази форма се отглежда в Близкия и Средния Изток до Монголия, Северозападен Китай, Тибет и Северна Индия и в Египет. Pisum sativum L. subsp. sativum: най-важният подвид, който произлиза от одомашняването на Pisum sativum L. subsp. elatius. Има три основни разновидности и многобройни сортове. Pisum sativum L. subsp. sativum var. arvense (L.) Poir.: полски фуражен грах Pisum sativum L. subsp. sativum var. sativum: градински грах подходящ за храна на хората. Pisum sativum L. subsp. sativum var. macrocarpon: кулинарен грах със съедобни чушки.
История Дивият грах е разпространен в Средиземноморския басейн и Близкия изток. Най-ранните археологически находки на грах са от неолитната епоха в Сирия, Турция и Йордания. В Египет от ок. 4800 – 4400 пр.н.е. в района на делтата на река Нил и ок. 3800 – 3600 пр.н.е. в Горен Египет.
Употреба Кулинарна
+ 100 грама суров зелен грах съдържат: Хранително вещество Стойност Мерна е-ца Вода 86.6 г. Енергийност 218 kJ Енергийност 52 kcal Белтъчини 5.42 г. Въглехидрати 14.45 г. Мазнини 0.4 г. Хранителни влакнини 5.1 г. Витамин С 40 мг. Бета каротен 449 μг.
Научна В средата на ХІХ век наблюденията на Грегор Мендел върху граха поставят основите на съвременната наука генетика.
Отглеждане Агротехника Място в сеитбообращениетоФудулов, стр. 62
Грахът се развива успешно след всички култури освен след бобовите. Най-често се засява след култури със слята повърхност – пшеница, ечемик, овес и др. Добре се развива и след окопни култури, торени с оборски и минерални торове – царевица, захарно цвекло, картофи и др. На същото поле не бива да се връща по-рано от 5 – 6 години. Грахът е много добър предшественик за почти всички култури, с изключение на бобовите. Играе важна роля в сеитбообращението, като обогатява почвата с азот.
Обработка на почватаФудулов, стр. 63
При есенно засяване на зимуващите форми грах подготовката на почвата се извършва в зависимост от предшественика. Ако той е житно със слята повърхност (пшеница, ечемик, овес), веднага след прибирането на реколтата площта се изорава на 23 – 25 cm дълбочина с плуг с предплужник с едновременно брануване, дискуване или валиране. До сеитбата повърхността на почвата се поддържа в рохкаво състояние и чиста от плевели чрез повърхностни обработки.
При пролетните сортове след прибиране на житната или окопната култура почвата се изорава на 23 – 25 cm с плуг с предплужник, за да не се извадят на повърхността на почвата заораните плевели. Едновременно с дълбоката оран трябва да се бранува. Рано напролет предсеитбено се извършва едно култивиране на дълбочина 8 – 10 cm. По този начин почвата се разрохква и едновременно се заравнява и се унищожават поникналите или покълналите плевели.
ТоренеФудулов, стр. 65
Грахът реагира на фосфорно торене при почти всички почви. Фосфорът участва в синтеза на някои от белтъчините и е важна съставна част и на скорбялата на граха.
Граховите растения си набавят азот от въздуха с помощта на грудковите бактерии. Младите грахови растения обаче също имат нужда от азот, тъй като корените им са още слаби и грудковите бактерии не са добре развити.
При леките почви наторяването през есента с калиеви торове или дървесна пепел повишава добивите.
Полезно е и микроторенето с микроелементи, като молибден, бор, йод, кобалт и др., много от които се намират в достатъчно количество в почвата, но често някои не достигат или се намират в недостъпна за растенията форма и това се отразява отрицателно върху добива.
Сеитба
Срок за засяване. Зимните сортове се засяват към края на септември и началото на октомври. Най-подходящото време за засяване на пролетните сортове грах България е втората половина на февруари – първите дни до средата на март.Фудулов, стр. 69
Начин на засяване. Най-високи добиви се получават, когато грахът се засява на тесни междуредия – 7,5 cm. Увеличаването на междуредията води до намаляване на добивите.Фудулов, стр. 70
Дълбочина на засяване. При поникването семеделите на граха остават в почвата и затова е за предпочитане по-дълбокото заравяне. При засяване на граха на структурни черноземни почви дълбочината може да бъде от 6 до 10 cm в зависимост от размера на зърното. На леки песъчливи и структурни глинести почви се сее по-плитко – на 5 – 7 cm, а на безструктурни тежки почви дълбочината достига до 5 – 6 cm.
При ранна сеитба се предпочита по-малка дълбочина, а при по-късно засяване се отива към по-голяма дълбочина. Когато зимното влагозапасяване е слабо и повърхностният почвен пласт не е уплътнен добре, особено при засяване на едрозърнести сортове, може да се засява и до 10 cm дълбочина.