Теодор Траянов

Теодор (Тодор) Василев Траянов е български поет символист, шахматист и шахматен деятел.Атанасова, Цветанка. „Теодор Траянов“ . // Речник по нова българска литература (1978 – 1992). София, Хемус, 1994. ISBN 954-428-061-8.

Биография Теодор Траянов е роден на 30 януари 1882 г. в Пазарджик в семейството на съдия и учителка.Попов, Георги. Във виенско кафене ли Теодор Траянов получи шахматна закалка? // в-к Сега, 22 септември 2006. Баща му Васил Тодоров Траянов е роден в Скопие, по произход от Кожле, Македония, а майка му Елена Лютова е родена в град Велес.списание България Македония, Брой 2, 2009 г.Албум-алманах „Македония“. София, 1931. (2. фототип. изд., Фондация ВМРО, Варна-София, 2008, с. 855 ISBN 978-954-92064-1-8) Брат му Асен Траянов (1885 – 1940) е военен инженер и изследовател на Венецуела.Александрова, Мария. „България и Венецуела – 30 години дипломатически отношения“. // Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, 08.2004. Другият му брат Траян Траянов (1894 – 1949), известен като Траян Тъмен, също е поет.

Покрай работата му като съдебен следовател бащата Васил се установява за кратко в различни краища на Свободна България, поради което Теодор Траянов учи първоначално в Стара Загора, а след това полага зрелостен изпит за Първа мъжка гимназия в София. Теодор завършва Първа мъжка гимназия в София в 1899 година.Петков, Петко. Траянов – поетът и апостолът. // Дума. N 11, 14 януари 2006. Следва във Физико-математическия факултет на Софийския университет (1899 – 1900) и във Висшето техническо училище във Виена (1901 – 1908). Дипломира се като архитект. Участва като доброволец в двете балкански войни през 1912 – 1913 г. Включва се в четата на Христо Чернопеев.

Заема различни дипломатически длъжности в Българската легация във Виена (1914 – 1920) и в Българското генерално консулство в Бреслау (Вроцлав, 1922). През 1921 г. временно е освободен от длъжност и пребивава в България. През 1923 г. правителството на Александър Цанков окончателно го отзовава. Траянов се завръща в родината и се отдава на литературна дейност. В периода 1926 – 1933 г. е учител в Първа мъжка гимназия в София. Член-учредител е на Македонския научен институт.

Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 13 юли 2026 г.

Умира на 15 януари 1945 година.

Творчество

За пръв път печата стихове през 1899 г. в сп. „Смях“. Сътрудничи на списанията „Българска сбирка“, „Наш живот“, „Демократически преглед“, „Художник“, „Ново общество“, „Съвременник“, „Съвременна мисъл“, „Свобода“, „Художествена култура“, „Факел“, „Звено“, „Народ и армия“, „Везни“, „Парнас“, „Хиперион“, „Модерно изкуство“, на алманаха „Южни цветове“, на вестниците „Ден“, „Оса“, „Злъчка“, „Епоха“, „Вестник на жената“, „Зора“, „Литературни новини“, „Мисъл“, „Заря“, „Литературен глас“, „Литературен свят“, „Мир“, „Литературен живот“ и др. Участва в литературни сборници и антологии – „Българска антология“ (1910), „Поетична година“ (1915), „Най-отбрани песни“ (1917), „Млада България“ (1922), „Одрин“ (1923), „Лорд Байрон“ (1924). Заедно с Иван Радославов и Людмил Стоянов редактира през 1922 – 1931 най-голямото българско символистично списание – „Хиперион“.

Съществено влияние върху идейно-естетическото му съзряване оказва дългогодишното му пребиваване във Виена: запознава се в оригинал с трудове на немски философи като Йохан Готлиб Фихте, Георг Вилхелм Хегел, Едмунд Хусерл, Фридрих Ницше, с писатели романтици и неоромантици; приет е от виенската артистична бохема, свързва се с писатели като Райнер Мария Рилке, Артур Шницлер, Хуго фон Хофманстал, Стефан Георге, Херман Бар и др. Включва се във виенския културен живот – негова драматизация (пантомима) на „Младият крал“ от Оскар Уайлд (музика Д. Караджов) е поставена във Фолксопер (1914).

Траянов е най-последователният български поет символист, за когото символизмът е преди всичко философия. Творец с високо самосъзнание; символистичната му поетика е по-скоро от рационален, отколкото от интуитивен тип. Заедно с Пейо Яворов Траянов е родоначалник на българския символизъм. Мнозина критици (най-вече от кръга около списание „Хиперион“) смятат стихотворението му „Нов ден“ (сп. „Художник“, 1905) за начало на символистичното направление в България. Иван Радославов провъзгласява Траянов за създател на нова епоха в българската литература.

Цялото творчество на Траянов е подчинено на стройна концепция – постигане на универсалното чрез пълното изживяване на индивидуализма („Regina mortua“, „Химни и балади“) и чрез превъплъщаване на българския дух, отразен в историческата съдба („Български балади“), националния мит („Романтични песни“) и националния гений („Пантеон“). Като отхвърля непосредната изповедност, поетът дири надличностното, космичното, трансценденталното. Стремежът му да проникне в мистично-ирационалните видения на душата – мъртвата царкиня, да проследи подсъзнателния ѝ живот впечатлява повече като идея, отколкото като пластичен израз. Образната система на Траянов не надхвърля символистичната конвенция и носи редица традиционни реалистично-импресионистични черти. Сред българските символисти Траянов се откроява с богоборческия и жизнеутвърждаващ дух на поезията си. Той съчетава българската магика и месианство (символ на източното присъствие в българската съдба и характер) с романтичен титанизъм (символ на освободения европейски човек). Характерни за него са митологичните образи, свързани с варварското прабитие, с богомилството и адамитството.

Въплъщение на житейското и творческото му кредо – победа на духа над материалния живот, е кн. „Пантеон“ – поетична апология на избраниците на духа, одически химн на световни и български прокълнати поети, оригинална по замисъл и артистично превъплъщение антология, която има известно сходство с „На Острова на блажените“ на П. П. Славейков.

Траянов е автор на статии и рецензии за литература, театър и музика, печатани предимно в сп. „Хиперион“.

Превежда драмите „Ричард III“ от Уилям Шекспир, „Фиеско“ от Фридрих Шилер, „Шутът Тантрис“ от Е. Хард, „Принц фон Хомбург“ от Хайнрих фон Клайст, поставяни в Народния театър в София. Адаптира на български език произведения за деца.

Псевдоними: Анжар, Т. Мур, Т. Т., Т. Тр.

Една част от личния му архив се съхранява във фонд 110К в Централния държавен архив. Той се състои от 5 архивни единици от периода 1938 – 1945 г. Друга част се съхранява във фонд 562К в Държавен архив – Пазарджик. Той се състои от 294 архивни единици от периода 1873 – 2012 г.

Шахмат Траянов започва да се занимава с шахмат като ученик в Първа мъжка гимназия под влиянието на тогавашния директор Кунчо Кутинчев. През 1898 г. в София играе в първото официално шахматно състезание в България с професора по математика Димитър Табаков, като завършват наравно 3:3. Впоследствие развива шахматния си талант във Виена. През 1907 г. печели първото неофициално първенство по шахмат, провело се в кафене „Смолницки“, като побеждава във всички партии. През 1931 г. става председател на новоучредения Българския шахматен съюз.Сергиев, Стефан. Доклад относно честването 75 г. БФШ. // Българска федерация по шахмат, 15.12.2006. На 13 април 1936 г. играе партия, която завършва наравно с Александър Алехин на сеанса му в София.Alekhine’s Simultaneous Exhibition:Sofia, Bulgaria, April 1936, chess-bg.nm.ru, посетен на 31 март 2014.

Смърт Христо Троански пише в книгата си „Убийствено червено“ (София, самиздат, 2004 г.):

Памет На Теодор Траянов е наречена улица в квартал „Надежда III“ в София ().

Съчинения Regina mortua. Стихотворения. 1909 Химни и балади. Избрани стихотворения. 1902 – 1909. 1912 Български балади. 1921, 1995 Песен на песните. 1923 Романтични песни. София, 1926 Освободеният човек. 1905 – 1911, 1929 Пълно събрание на съчиненията: Т. 1 – 3: Т. 3 София: Ст. Атанасов 1929. Декламаториум. Най-популярни песни и поеми. 1932 Пешо чорлавият. Истории за непослушни деца. Нагодил на бълг. ез..., 1933 Пантеон, 1934. Най-хубавите басни за деца. Нагодил на бълг. ез... 1934 Едно, две, три... Стихове от... Пантеон. 1934 Земя и дух. 1921 – 1926. Кн. 1. 1941 Избрани стихотворения. 1966 Избрани творби. 1981 Венчани духовно Дневник и стихотворения: Писма от Теодор Траянов. София УИ „Св. Кл. Охридски“ 2000.

Родословие

Литература Бенароя, Моис. Теодор Траянов и неговият мир. София: сп. Хиперион, 1926. Кирил Христов, Димитър Бояджиев, Теодор Траянов в спомените на съвременниците си. София: Бълг. писател 1969. Балабанова, Вера. Теодор Траянов, София: Изд. на БАН 1980. Балабанова, Вера. Теодор Траянов: Литературни анкети. София: Наука и изкуство 1980. Илиев, Стоян. Теодор Траянов – грядущ и непознат. София: Български писател 1983. Теодор Траянов: Нови изследвания. София: БАН, 1987. Udolph, Ludger. Teodor Trajanov: Die Entwicklung seiner Lyrik, 1904 bis 1941: Eine philol. Studie. Koln etc.: Bohlau, 1993. Младенов, Иван. Теодор Траянов в развитието на българския символизъм. София: Акад. изд. Проф. М. Дринов 1997. Дачев, Мирослав. Слово и образ: Български балади. Теодор Траянов. Сирак Скитник. София: Планета 3, 2003. Теодор Траянов и неговата епоха. София Изд. център Боян Пенев 2008. Dakova, Bisera. Der unanthologische Trajanov. Die getilgte Dekadenz: Uber die Verwandlungen der poetischen Sprache. Hamburg: Kovac, 2009.

Външни препратки

От и за Теодор Траянов в Своден каталог НАБИС Произведения на Теодор Траянов в Българска виртуална библиотека „Словото“ Произведения на Теодор Траянов в „Литературен клуб“ Произведения на и за Теодор Траянов в „Литературен свят“

Румен Шивачев, „Мистичният символизъм на Теодор Траянов“, Портал за култура, изкуство и общество, 25 февруари 2019 г. Траянов, Теодор Василев в Информационната система на държавния архив

Бележки

Категория:Български поети Категория:Писатели след Освобождението Категория:Български поети символисти Категория:Български общественици от Македония Категория:Български писатели от Македония Категория:Български дипломати Категория:Български учители Категория:Членове на Македонския научен институт Категория:Скопски народен театър Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Български шахматисти Категория:Български шахматни функционери Категория:Почетни граждани на Пазарджик Категория:По произход от Скопие Категория:По произход от Велес Категория:Родени в Пазарджик Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Жертви на комунистическия режим в България Категория:Възпитаници на 1-во средно училище „Пенчо Славейков“ Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“ Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония