Джендър ( – „род (граматичен)“ и – „род“, „вид“, „тип“, семейство или група от неща) е понятие във философията, обществените науки и правото, означаващо поведенческите и физиологичните характеристики, които дадено общество или култура свързва с мъжествеността и женствеността – това, което се смята за прилягащо на жените и на мъжете в дадено общество, както и атрибутите, които чрез културата се приписват на жените и мъжете. Така тези характеристики и поведения носят значение, което е свързано с пола, но не произтича от него, а им е придадено (конструирано) от обществото.
С този смисъл понятието започва да се използва от американските феминистки през 70-те години на XX век, за да се подчертае погрешността на тезата, че неравенствата на мъжете и жените са следствие на техни естествени, биологично предопределени различия в способностите им. Употребата му търси да обоснове, че тези неравенства не се дължат на пола сам по себе си, а на това какви качества и какво място определя културата на мъжете и жените в обществото. По тази причина феминистките говорят за джендър като нещо, което е културно или социално определено (конструирано), докато полът е нещо естествено, обективна даденост. В следващите десетилетия понятието джендър добива всеобщо признание и започва да се употребява на практика във всички обществени науки.
В английския език, от където е заето, понятието е заимствано от сферата на езикознанието, където означава граматичната категория за род в езика (мъжки, женски, среден).
Етимология „Джендър“ е пряка заемка в българската лексика от английската дума gender, означаваща граматичното понятие род. „Род“ (в смисъла на морфологичната категория) би бил прекият превод на български език на тази английска дума в контекста на езикознанието. В съвременния английски език думата навлиза чрез посредничеството на средноанглийския език (gender, но също gendere, gendir, gendyr и gendre), където е заета дума от англо-норманската и среднофренската дума gendre. Тя на свой ред идва от латинското genus. Както genus, така и gendre означават „вид“, „тип“, „сорт“, т.е. семейство или група подобни неща. Коренът на двете думи е gen- в индоевропейския праезик със значение на „раждам“, „създавам“, „пораждам“, „причинявам“.'genə-' (Архив), в 'Appendix I: Indo-European Roots', към The American Heritage Dictionary of the English Language, 4. издание. Бостън: Houghton Mifflin Company, 2000.
В българския език В българските академични среди преводът на понятието „джендър“ стои като проблем най-малко от средата на 90-те години на XX век.Стоева (2005), с. 18. В края на XX и началото XXI век българските феминистки опитват да наложат превода на понятието като „род“, изхождайки от лингвистичния му произход. Този подход може да бъде видян в сборниците Майки и дъщери: поколения и посоки в българския феминизъм под редакцията на Ралица Мухарска (1999), Теория през границите: Въведение в изследванията на рода под редакцията на Милена Кирова и Корнелия Славова (2001) и Феминисткото знание под редакцията на Снежа Гунев (2002). По същото време други теоретици отчитат проблемите в това, че „род“ е омоним. Така в предговора си към българския превод на сборника Женски идентичности на балканите (2004) Красимира Даскалова и Корнелия Славова пишат: „В това издание сме предпочели английското понятие „gender“ да бъде преведено с термина „пол“, а не с „род“ (както е направено в повечето от досегашните феминистки преводи на български език), съобразявайки се с българската научна традиция и двусмислието/усложненията, които възникват при разбирането на термина „род“.Даскалова и Славова (2004), с. 8.
Транслитерираният вариант на gender в България като джендър е придобил вече своето разпространение и е приет от отделни лингвистиГинка Димитрова, Тезаурусно моделиране на лингвокултурологичната терминология, гл.4 Тезаурусът като средство за описание и представяне на лингвокултурологичната терминологияГинка Димитрова, Тезаурусно моделиране на лингвокултурологичната терминология, гл.6 Тезаурусен модел на лингвокултурологичните термини.
Употреба Във феминистката теория понятието джендър означава набора от социално конструирани поведенчески и физиологични характеристики, свързвани с мъжествеността и женствеността,Gardner (2006). т.е. кое е това, което се счита за прилягащо на жените и на мъжете в дадено обществоGalliano (2003), с. 6. или атрибутите, които чрез културата се приписват на жените и мъжетеCarter (2010), с. 298.. Ако полът на едно лице е биологически предопределен, то джендърът е културно или социално изграден. Така могат да се обособят два противоположни пола (мъжки и женски) и два противоположни джендъра (мъжественост и женственост).Abercrombie, Hill & Turner (2006), с. 163.
С този смисъл понятието започва да се употребява вместо „пол“ (sex) от онези американски феминистки, които настояват върху фундаменталната социалност на разграниченията, основани на пола. Така например през XIX век различни медицински теории постулират, че личностните характеристики на жените се предопределят от анатомията и женските репродуктивни функции. Въвеждането на понятието за джендър търси да отхвърли този биологически детерминизъм – идеята, че неравенствата между мъжете и жените са закономерни, защото двете групи имат вродени биологични различия и следователно различни физически и интелектуални възможности. Според тези феминистки полът е пол, но джендърът, чрез който оперират неравенствата между мъжете и жените, е конструиран от културата.Стоева (2005), с. 18.Кон (2004).
Така например в серия сравнителни изследвания между културите американската културна антроположка Маргарет Мийд (1901 – 1978) установява, че макар джендър диференциацията да е широко разпространена, социалните задачи, поемани от жените и мъжете в различните култури, са силно вариращи.
В зависимост от контекста, понятието може да включва:Galliano (2003), с. 3. стереотипите – т.е. вярванията в едно общество (независимо правилни или погрешни) – за това какви са характеристиките на мъжете и характеристиките на жените що се отнася до техните личностни качества, роли в семейството, в професионалната сфера, стилът им, заниманията им и външния им вид; вътрешното чувство за принадлежност към мъжкия или женския пол (в съчетанието „джендър идентичност“); обществена категория или обществена идентичност, давана на индивидите в едно общество (така в някои общества околните определят даден индивид като „жена“ или „мъж“ още при раждането, докато в други култури този статут се придобива, напр. чрез преминаване през ритуали на инициация); набора от поведенчески и интелектуални потенциали на жените и на мъжете, които са оформяни и развивани от дадено общество, т.е. как талантите на дадена личност са насочвани и оформяни в определени посоки, съгласно това какви са представите в съответното общество за женско и мъжко (напр. насърчаването на момичетата да се занимават с готвене, фризьорство и грижа за бебетата, вместо с техника и програмиране, и обратното при момчетата); различните поведения, речеви и неречеви комуникации, предпочитания, интереси, стилове, цели в живота и много други, които дадено общество определя или напротив, забранява за жените и за мъжете (например в Северна Америка мъжествеността на работническата класа предполага физически умения да се влияе на физическата среда, а мъжествеността на горната средна класа – умения да се влияе на икономическата, обществена и политическа среда); социално конструираните роли на жените и на мъжете (кой какво обичайно прави или се предполага да прави; например кой кого би трябвало да защитава, кой би трябвало да е водач, за кой е приемливо да проявява агресия, кой полага грижи за другите и по какъв начин, и т.н.); системата от властови отношения в обществото, т.е. организирана система, определяща кой води, кой определя, кой контролира, кой създава или променя правилата, кой следва и се подчинява, кой бива засегнат от правилата, кой контролира ресурсите, кой има автономия да избира и действа сам.
В хуманитарните науки
Полът, в обсега на изследванията на пола и рода, като дял на хуманитарните науки, се отнася до женската и мъжката дуалност като анатомията, физиологията, възпроизводството и особено произтичащите от нея социални и културни предписания. Докато в България полът има по-общ обхват на назоваване на освен физиологичните, така и менталните, но и социални характеристики, в езици като английски полът (sex), има синоним – gender (на български преводим като „род“, „същностния пол“), който по-скоро касае идентичността.
Тъй като затворените граници, в които полът поставя личността (виж статията за биологичен детерминизъм) от една страна като самоопределяне, от друга – като обект на изследване на хуманитарните и не-биологични науки, са широко дискутиран проблем, алтернативно полагане на личните изразни средства и възможни идентификации се осъществява от термина род (най-често, но не непременно, за други назовавания виж по-горе).
В правото Появата на понятието и разбирането на джендър теорията в юридически аспект може да се проследи до Конференцията на ООН за населението и развитието през 1994 г. в Кайро и Световната конференция за жените в Пекин през 1995 г. По това време понятието джендър започва да се появява в официалните документи на тези конференции, заменяйки понятието пол (sex), за да покаже, че неравенството между половете не е резултат от биологичните различия, а по-скоро от социално конструираните различия между половете.Kuhar & Zobec (2017), с. 33.
Джендър идеология Употребата на словосъчетанието „джендър идеология“ може да се раздели условно на най-малко два контекста – научен и ненаучен (политически).
Научна употреба В обществените науки словосъчетанието „джендър идеология“ се използва най-малко от средата на 70-те години на XX век.
В своя научна публикация през 1976 г. психологът Джон Мъни и медикът Майкъл Де Прийст, описвайки случаи на самонараняващи се параноидни транссексуални пациенти, употребяват словосъчетанието, за да означат идеята на едно лице за собствената му полова принадлежност.Money & De Priest (1976), с. 293.
В своя научна публикация през 1978 г. психологът Джузеф Плек от Масачузетския университет в Амхърст употребява понятието, за да означи традиционната роля на жената.Pleck (1978), с. 982
От края на 70-те години на XX век насетне словосъчетанието се използва в обществените науки именно с второто значение – нагласите към смятаните за подходящи роли, права и отговорности на жените и мъжете в едно обществоKroska (2011), с. 249. или възгледите на хората относно джендър ролите.Minnotte & Leschyshyn (2014), с. 2441. Така в своя енциклопедична статия американската социоложка Ейми Кроска отбелязва, че „традиционните джендър идеологии поставят ударение върху отличимите роли на мъжете и жените“, но че понятието може да се отнася за цял спектър от конструкти – от традиционни, консервативни или антифеминистки, до егалитарни, либерални и феминистки.Пак там. Други автори стесняват обсега на понятието и го разбират само откъм негативната му страна, като го определят като „обществените възгледи, оправдаващи неравенствата и различията между джендърите (половете)“.Tuttle & Davis (2018), с. 59.
Ненаучна употреба Извън полето на обществените науки понятието „джендър идеология“ се използва в полето на политиката. В тази си употреба то е противоположно на научната употреба на понятието и се използва не за да изобличи традиционните роли на мъжете и жените като обуславящи неравенството на жените, а напротив – да означи самото понятие „джендър“ като вредна и нежелана идеология.
В свои академични публикации проф. Мери Ан Кейс от юридическия факултет на Чикагския университет поставя реакцията срещу идеята за джендър в контекста на историята на идеята за „половата комплементарност“ (взаимното допълване на двата пола) в теологията на Католическата църква.