Никола Спасов Чапкънов, познат и под прозвището Малешевски и Чичо Крюгер,По името на южноафриканския военен и политически лидер Пол Крюгер: е български революционер, пунктов началник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Дупница.
Биография
Никола Малешевски е роден в 1850, в 1852,Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 318. в 1856 или 1857 година в Берово, тогава в Османската империя. Племенник е на Димитър Беровски. Получава основното си образование в родното Берово. Развива революционна дейност в Малешевско и Пиянешко, и участва в подготвеното от Димитър Беровски Разловско въстание през 1876 година.
След неуспеха на бунта се преселва в Дупница, където става секретар на комитета „Единство“. Тук се включва активно в дейността на Македонската организация. През 1895 година е сред учредителите и на македонско дружество „Единство“ в Дупница, на което е избран за член на настоятелството. След Четническата акция през 1895 година установява контакти с представители на Върховния комитет. Делегат е на Втория (1895), Третия (1896), Шестия (1899), Седмия (1900) и Осмия македоно-одрински конгрес (април 1901).Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
През 1896 година Гоце Делчев го назначава за пунктов началник на ВМОРО в Дупница. В 1899 година Никола Малешевски и Гоце Делчев привличат Яне Сандански към организацията.
Никола Малешевски подпомага отвличането на Елън Мария Стоун през 1901 година. До 1903 година ръководи пренасянето на оръжие, пари и материали за вътрешността на Македония. По време на Илинденско-Преображенското въстание войводата Кръстьо Асенов се жени за дъщерята на Никола Малешевски, Анна. След потушаването на въстанието Никола Малешевски спомага придошлите бежанци.
През Балканската война Никола Малешевски ръководи чета в авангарда на Седма пехотна рилска дивизия и освобождава Малешевско и Пиянешко.
След 1920 година е близък до възстановената ВМРО, заради което през 1923 година е арестуван по заповед на правителството на БЗНС.
Според някои сведения умира през 1935 година в Дупница,Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централния държавен архив, Сборник, стр. 417.Јован Павловски, Ми-Анова енциклопедија: М-П, Том 3, ISBN 9989-613-91-5, 2006, стр. 1023.Милен Куманов – Македония – кратък исторически справочник. История, археология, краезнание. Издателство Тинапрес, 1993, стр. 159 – 160.Гласник на Институтот за национална историја, том 16, 1972, стр. 189. макар че по-вероятна година на смъртта му е 1945.Македонски преглед: издава Македонският научен институт, томове 28 – 29, 2006, стр. 65. В град Дупница на мястото, където някога е била къщата на Малешевски, е поставена паметна плоча. Личният архив на Малешевски се намира в Българския исторически архив на Националната библиотека „Св. св Кирил и Методий“ в София и частично в Държавна агенция „Архиви“.ДАА, Фонд № 1924К, оп.1
Литература Гоцев, Славчо. Никола Спасов Малешевски (1850 – 1945). Живот и дело. София, 2019, 164 стр.
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Дейци на ВМОК Категория:Български революционери от Македония Категория:Участници в Четническата акция на Македонския комитет Категория:Участници в аферата „Мис Стоун“ Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Български подофицери от Македония Категория:Дейци на ВМРО Категория:Войводи на чети на Македоно-одринското опълчение Категория:Родени в Берово Категория:Починали в Дупница Категория:Български имигранти от Македония в Дупница Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Дейци на Илинденската организация