Амалафрид (Amalafrid; * ок. 511 – † след 552 г.) е тюрингски военачалник, съюзник на лонгобардите и военен магистър на Източната Римска империя.
Биография Амалфрид е син на краля на тюрингите Херминафрид и на Амалаберга. След разпадането на Тюрингското кралство през 531 г., той бяга заедно с майка си в град Равена, който тогава е във властта на остготите, но след като през 540 г. той е превзет по време на последната от Готските войни от източноримските войски на генерал Велизарий двамата са отведени в Константинопол, където принцът прави военна кариера и става magister militum ок. 550 г. Редом с военачалниците Юстин и Юстиниан, синовете на Герман (Юстин - военен магистър на провинция Тракия и Юстиниан - военен магистър на полевите войскови поделения, разположени в околностите на столицата), и херулските вождове Аратий и Суартуас, той е сред водачите на съюзнически войски, които византийският император Юстиниан I изпраща през 552 г. в помощ на лангобардите, сражаващи се срещу гепидите. Обаче само Амалафрид пристига навреме с войските си при своя зет крал Аудоин (съпруг на сестра му Роделинда). Останалите са възпрепятствани от религиозни неспокойствия в епископското седалище Улпиана (близо до съвременния Липлян (Липљан) в Косово).
Амалафрид вероятно има син или внук на име Йоан Аталарих или Артахис, за когото има и предположения, че е незаконен син на византийския император Ираклий.Амалафрид в „Средновековна генеалогия“,
Източници
Литература Reiss-Museum Mannheim (Hrsg.): Die Franken, Wegbereiter Europas: vor 1500 Jahren: König Chlodwig und seine Erben. Katalog zur Ausstellung 1996/97. 2 Bde. ISBN 3-8053-1813-8 Berthold Rubin: Das Zeitalter Iustinians. Bd. 2, von Carmelo Capizzi. Verlag Walter de Gruyter, Berlin 1995. Прокопий, De Bello Gothico, IV, 25. Venantius Fortunatus, Carm. App. 3.
Категория:История на Тюрингия Категория:Германи Категория:Византийски военачалници