Коево или Койово (, Кузулу) е село в Източна Тракия, Турция, околия Лозенград, вилает Лозенград.
География Селото се намира на 12 километра северно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).
История В 19 век Коево е българско село в Лозенградска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Коево (Koevo) е село с 200 домакинства и 949 жители българи.
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Коево живеят 95 български екзархийски семейства.
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Коево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Българското население на Коево се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година, когато селото остава в Турция.
Личности
Родени в Коево Атанас Тодоров Стойков (1868 - след 1943), деец на ВМОРО Димитър Ст. Граматиков (1866 - след 1943), деец на ВМОРО Димитър Стоянов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 велешка дружина Димитър Стоянов Димитров (1868Към 4 март 1943 година е на 74 години. - ?), македоно-одрински опълченец, 2 и Нестроева рота на 8 костурска дружина, на 4 март 1943 година подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България Иван Димитров, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев Никола Станков (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 и Нестроева рота на 8 костурска дружина Продан Сираков (1863 – след 1943), български революционер
Бележки
Категория:Села в околия Лозенград Категория:Странджа