Атанас Василев Натев е български философ, изкуствовед, литературен теоретик. Член-кореспондент на Българската академия на наукитеЧлен-кореспонденти на БАН, znam.bg . от 1995 г.
Биография Роден е на 25 април 1929 г. в пловдивското село Гирен (днес село Белозем, община Раковски). През 1951 г. завършва философия в Софийския университет. Защитава докторска дисертация в Московския университет „М. В. Ломоносов“ през 1968 г. Специализира в Лайпциг и Берлин (1957, 1962 г.) и в Москва (1962 г.). Стипендиант на фондация „Александър фон Хумболт“ в Германия (Кьолн и Хановер).
Атанас Натев е дългогодишен преподавател в Софийския университет (Катедра по история и теория на културата). Професор е по теория на литературата в Института за литература при БАН (от 1969 г.). Ръководи секция „Естетика и изкуство“ в Института за съвременни социални теории при Президиума на БАН. Преподава естетика във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ и теория на литературата във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Проф. Натев изнася лекции по теория на драмата и по театрална естетика в Западен Берлин, Лайпциг, Амстердам, Мюнхен, Кьолн, Хановер и др.
Атанас Натев е гостуващ професор в Берлинския свободен университет, в университетите на Бон, Залцбург, Кьолн и в Хумболтовия университет в Берлин.
През 1990 – 1991 г. проф. Натев е директор на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, а през 1991 г. става член на Wissenschaftskolleg и директор на Българския културен институт в Берлин.
През време на академичната си кариера, продължила повече от четири десетилетия и половина, проф. Атанас Натев оставя приноси в няколко области на хуманитаристиката: теория на драмата и театъра, литературознание, естетика, социология на изкуството, теория на културата.
Атанас Натев е автор на над двадесет книги и множество статии в български и чужди научни издания.
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 1 юли 2026 г.
Избрана библиография „Цел или самоцелност на изкуството. Критични наблюдения върху неокантианската естетика и нейното влияние в България“ (1960)
„Изкуство и общество“ (1961) „Между спорното и безспорното. Литературно-теоретически и критически опити“ (1961) „Съвременна западна драматургия. Насоки и тенденции“ (1965) „Драматично и драматургично“ (1967) „Литературознание и изкуствознание. Методологически въпроси“ (1969) „За театъра като изкуство“ (1971) Das Dramatische und das Drama (1971) „Подстъпи към теория на драмата. С оглед на някои кризисни явления в съвременната западна драматургия“ (1972) „Изкуство и културна конфекция“ (1974) „Залежи в познатото“ (1977) „Усвояване и еманципация. Встъпителни изследвания върху немската култура в България“ (съст.) (1977) „Поглед върху чуждестранната художествена култура“ (съст.) (1979) „Обрати на художествеността“ (1982) „Култура и масово съзнание“ (съст.) (1982) „Театрална идеография. Явления, проблеми, насоки в днешния чуждестранен театър“ (1983) „Литературни идеи на XX век. Индивид и култура“ (1985) „Култура и общуване“ (съст.) (1986) „Граници и възможности на литературознанието“ (1986) Макс Райнхард, „Театърът – идеал и действителност“ (съст.) (1986) Стоян Михайловски, „Божествен размирник. Философска поезия и проза“ (съст.) (1987) „Беседи върху самобитността на изкуството“ (1988) Валтер Бенямин, „Художествена мисъл и културно самосъзнание“ (съст. и встъп. студия) (1989) Алберт Швайцер, „Култура и етика“ (съст.) (1990) „Поетика и литературна история“ (съст.) (1990) „Изкуството като антитеза на културата“ (1991) Interkulturalität aus osteuropäischer Sicht (1996) „Историческа злина ли е националната държава? Дискусионни тезиси“ (съст.) (1998) „Демокрацията – втората употреба“ (незавършена)
Награди През 1979 г. става носител на Международната Хердерова награда.„Хердерово общество“, в. „Култура“, бр. 38, 17 октомври 2003 г.
Бележки
Литература Атанас Натев, „Прагът на чоглавото“. – сп. Литературна мисъл, 1974, кн. 6 Атанас Натев, „Прадядо ни в нас“. – в. Култура, бр.16, 1997 г. Атанас Натев, „Немската култура е помогнала на българската да открие идентичността си“. Интервю на Катя Кузмова-Зографова. – Демокрация, 5 април 1997 г. Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“, Център по културознание: Сборник, посветен на 60-год. на проф. д-р Атанас Натев. Т. 83, кн. 6, 1990. – София, 1994 г.
Външни препратки
От и за Атанас Натев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България Статии на Атанас Натев в сп. „Литературна мисъл“ Проф. Атанас Натев: Драмата на човека е в това, че той винаги може повече, отколкото постига , Архивен фонд на БНР Венцеслав Константинов, „Изкуство и културна конфекция“, сп. Литературна мисъл, 1975, кн. 2 „Загубихме Атанас Натев (1929-1998)“, в. Култура, 13 ноември 1998 г. Николай Аретов, „Отвъд доброто и злото. Езикови бележки за националната идентичност и глобализацията“, в. Литературен форум, бр. 23, 2001 г. Конференция, посветена на 80-годишнината на проф. д.ф.н. Атанас Натев, СУ „Св. Климент Охридски“, Философски факултет, Катедра История и теория на културата – октомври 2009 г. Georgi Pashov – Schuld (Über Atanas Natew) Атанас Натев в Deutsche Nationalbibliothek
Категория:Български изкуствоведи Категория:Български културолози Категория:Български литературни критици Категория:Възпитаници на Философския факултет на Софийския университет Категория:Възпитаници на Московския университет Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Член-кореспонденти на БАН Категория:Директори на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ Категория:Хумболтови стипендианти от България Категория:Носители на Хердерова награда Категория:Родени в Белозем Категория:Починали в София