Местоимение (словенски език)

Субстантивни местоимения (Samostalniški zaimek) Субстантивните местоимения в словенския език могат да заместват съществителни и прилагателни имена в изреченията.

Лично местоимение (Osebni zaimek) Личното местоимение означава говорещ (аз), слушател (ти) или трето лице (то). Личните местоимения в словенск имат особено склонение, като за всяко местоимение има различни форми. С наклонена черта (/) се отделят формите за мъжки, женски и среден род (в случай, че има такива).

Първо лице (аз, ние двамата, ние):

Ед.ч. Дв.ч. Мн.ч. 1 jaz midva / midve / medve / midve / medve mi / me / me 2 mene / me naju (dveh) / nas dveh nas 3 meni / mi nama (dvema) nam 4 mene / me / -me naju (dva / dve / dve) / nas (dva / dve / dve) nas 5 pri meni pri naju (dveh) / pri nas dveh / pri nama (dvema) pri nas 6 z menoj / z mano z nama (dvema) z nami

Второ лице (ти, вие двамата, вие):

Ед.ч. Дв.ч. Мн.ч. 1 ti vidva / vidve / vedve / vidve / vedve vi / ve / ve 2 tebe / te vaju (dveh) / vas (dveh) vas 3 tebe / ti vama (dvema) vam 4 tebe / te / -te vaju (dva / dve / dve) / vas (dva / dve / dve) vas 5 pri tebi pri vaju (dveh) / pri vas dveh / pri vama (dvema) pri vas 6 s teboj / s tabo z vama (dvema) z vami

Трето лице мъжки род (той, те двамата, те):

Ед.ч. Дв.ч. Мн.ч. 1 on onadva / ona oni 2 njega / ga njiju / ju / jih / njih (dveh) / nju / -nju njih / jih 3 njemu / mu njima (dvema) / jima njim / jim 4 njega / ga / -nj, -enj njiju / ju / jih / njih (dva) / nju / -nju njih / nje / jih / -nje 5 pri njem pri njiju / pri njih (dveh) / pri njima (dvema) pri njih 6 z njim z njima (dvema) z njimi

Трето лице женски род (тя, те двете, те):

Ед.ч. Дв.ч. Мн.ч. 1 ona onedve one 2 nje / je njiju / ju / jih / njih (dveh) / nju / -nju njih / jih 3 njej / nji / ji njima (dvema) / jima njim / jim 4 njo / jo / -njo njiju / ju / jih / njih (dve) / nju / -nju njih / nje / jih / -nje 5 pri njej / pri nji pri njiju / pri njih (dveh) / pri njima (dvema) pri njih 6 z njo z njima (dvema) z njimi

Трето лице среден род (то, те двете, те):

Ед.ч. Дв.ч. Мн.ч. 1 ono onidve / onedve ona 2 njega / ga njiju / ju / jih / njih (dveh) / nju / -nju njih / jih 3 njemu / mu njima (dvema) / jima njim / jim 4 ono / njega / ga / -nj / -enj njiju / ju / jih / njih (dve) / nju / -nju njih / nje / jih / -nje 5 pri njem pri njiju / pri njih (dveh) / pri njima (dvema) pri njih 6 z njim z njima (dvema) z njimi

Забележка: Формите за винителен падеж, започващи с - се срещат само в съставни думи. Например: Zanj mi je dal denar. (За него ми даде парите.) Za njega mi je dal denar. (същото, но логическото ударение пада върху формата за 2 лице) Zase mi je dal denar. (За себе си ми даде парите.) Sledili smo jim. (Следвахме ги.) Jaz mislim drugače. (Аз мисля иначе.) Spodbudili smo jih, da naj se pokažejo vredne našega zaupanja, a so nas nesramno zavrnili. (Насърчихме ги да покажат, че са достойни за нашето доверие, но те безсрамно ни отказаха.) Nanjo se je zgrnila ena nesreča za drugo. (Сполетяха я нещастие след нещастие.) Da bi le njim to lahko dopovedali! (Само ако можехме да ги убедим!) (макар че в превода местоимението е във винителен падеж, на словенски то е в дателен и върху него пада логическото ударение) Zame ni več rešitve: pogubljena sem. (За мен вече няма решение: обречена съм.) Pogledal ga je s kancem ironije v očeh. (Погледна го с малко ирония в очите.) Pogledal je njega. (Погледна него.) (логическо ударение върху него)

Забележка: Формите на личните местоимения за именителен падеж обикновено не се използват в изреченията, а само ако логическото ударение пада върху подлога, особено ако е в 1 л. ед.ч. (jaz – аз). Причина за рядкото използване на тези форми е наличието на глаголни форми за всяко лице и число.

Лично възвратно местоимение (Povratni osebni zaimek) Възвратното местоимение в словенски е se или sebe. Личното възвратно местоимение е характерно с липсата на форма за иминителен падеж. Освен това, има еднаква форма за всички лица и числа, променя се само по падеж. Se (sebe) е формата за винителен падеж на възвратното местоимение.

Примери: Дателен падеж: umivam si roke (Мия си ръцете; ; ) Винителен падеж: umivam se (Мия се; ; ) Дателен падеж: umivate si roke (Миете си ръцете; ; ) Винителен падеж: umivate se (Миете се; ; ).

Понякога възвратното местоимение в словенски може да бъде заменено с фразата drug drugega (един на друг), подобно на английски (each other, one another) или на немски (einander). Например: Drug drugemu umivata roke. (Един на друг си мият ръцете; ; ) или Umivata drug drugega. (Те двамата се мият един друг; The two of them are washing each other, или ) (на български в този случай се използва възвратен глагол).

Формата за винителен падеж se може да се свързва с предлозите, както и при другите лични мрестоимения, а именно: Nase je nanesla lepotilno kremo. (Намаза се с крем за разхубавяване.) Ampak ko dela zase, dela učinkovito. (Обаче като работи за себе си, работи ефективно.)

Други падежи и примери: Sebi gradi grobnico. (За себе си строи гробница.) (с логическо ударение върху за себе си) Gradi si grobnico. (строи си гробница) S sabo/seboj ni zadovoljna. (Не е доволна от себе си.) (творителен падеж) Najprej počisti pri sebi, potlej šele kritiziraj druge! (Първо почисти при себе си (у дома си и т.н.), а после критикувай другите!) (местен падеж) Ko je videl odsev sebe v ogledalu, mu je ta pogled povsem pokvaril dan. (Когато видя отражението от себе си в огледалото, този поглед съвсем му развали деня.) (родителен падеж, но много по-добре ще звучи на словенски, ако се използва притежателно местоимение: Ko je videl svoj odsev v ogledalu... (Когато видя своето отражение в огледалото...))

Въпросително местоимение (Vprašalni zaimek) Субстантивните въпросителни местоимения служат за задаване на преки и косвени въпроси. Има две форми за именителен падеж: kdo (кой) и kaj (какво, що). Те се скланят както е показано в Падежи по-горе.

Kaj je ta stvar, ki se premika? (Какво е това нещо, което се движи?) Vprašal sem ga, o kom je bil govoril. (Попитах го за кого беше говорил.) Komu naj dam to? (На кого трябва да дам това?) Česa ne smem storiti? (Какво не бива да правя?)

Относително местоимение (Oziralni zaimek) Субстантивните относителни местоимения окончават на -r: kdor (който), kar (каквото, което).

Kdor krade, ni pošten. (Който краде не е почтен.) Kar poveš, tega ne moreš več obvladovati. (Каквото кажеш, него не можеш вече да управляваш.) Odrekli so ji možnost do izbire odvetnika, s čimer je bila kršena njena ustavna pravica. (Лишиха я от възможността да избере адвокат, с което беше нарушено конституционното ѝ право.)

Относителни местоимения ki и kateri Относителните местоимения ki и kateri служат за въвеждане на подчинени изречения. Когато връзката е в именителен, родителен, дателен или винителен падеж без предлог, вместо kateri в съответната падежна форма, обичайно се използва неизменяемото ki:

Gospod, ki zdaj govori, je naš profesor. (Господинът, който говори сега, е нашият учител) Gospa, ki zdaj govori, je naš profesorica. (Госпожата, която говори сега, е нашата учителка) Gospoda, ki se zdaj pogovarjata, sta naša profesorja. (Двамата господа, които разговарят сега, са наши учители) Gospodje, ki se zdaj pogovarjajo, so naši profesorji. (Господата, които разговарят сега, са наши учители) Gospod, ki ga ne poznam, je stopil v avtobus. (Господинът, когото не познавам, влезе в автобуса) Gospa, ki je ne poznam, je stopila v avtobus. (Госпожата, която не познавам, влезе в автобуса) Gospod ki mu pišem, živi v Ljubljani. (Господинът, на когото пиша, живее в Любляна) Gospod, ki ga učim slovensko, je Bolgar. (Господинът, когото уча на словенски, е българин) Gospa, ki jo učim slovensko, je Bolgarka. (Госпожата, която уча на словенски, е българка)

Ако връзката е в местен или творителен падеж, или в друг падеж с предлог, се използва kateri в съответната падежна форма:

Gospa, za katero sem kupil rože, je naša profesorica. (Госпожата, за която купих цветя, е наша учителка) Gospod, o katerem govorimo, zna dobro angleško. (Господинът, за когото говорим, знае добре английски) Gospa, o kateri govorimo, zna dobro angleško. (Госпожата, за която говорим, знае добре английски) Gospod, s katerim smo potovali, uči tuje jezike. (Господинът, с когото пътувахме, преподава чужди езици)

В разговорния език и в поезията има отклонение от това правило, напр.:

Mlade oči so vsake oči, ki v njih plameni svetloba pomladi. (вм. v katerih) (Млади очи са всички очи, в които пламти светлината на пролетта) (Dušan Velkaverh, Mlade oči)

Отрицателно местоимение (Nikalni zaimek) Субстантивните отрицателни местоимения се образуват с помощта на представката ni-: nihče (никой), nič (нищо) (подобно на тях се образуват и наречията nikjer (никъде), nikoli (никога), nikdar (никога), но те не са местимения и са неизменяеми).

Отрицателното местоимение изисква отрицателно сказуемо, като се получава т.нар. двойно отрицание, характерно за славянските езици.

Nihče me nikoli ni maral. (Никой никога не ме е харесвал.) Nikjer ni nikogar. (Никъде няма никого.) Nič ni resnično. (Нищо не е реално.) Od nikogar ne želim ničesar. (От никого нищо не искам.) Nikogaršnja neolikanost ni nikdar in nikjer in na nikakršen način nikomur pridobila nič drugega kot neodobravanje. (Ничия непристойност никъде, никога и по никакъв начин на никого не е донесла нищо друго, освен неодобрение.

Определително местоимение (Celostni zaimek) Субстантивните определителни местоимения в словенски са: vsakdo (всеки, всякой) и vse (всичко). Vsak (всеки) е местоимение-прилагателно, което функционира и като субстантивно, и се скланя според склонението на прилагателните. В това число спадат и vsakateri (-e, -a) (всеки) и vsakteri (-e, -a) (всеки), които са архаични и не се използват в съвременния словенски.

Vsemu so namenjali pozornost. (Към всичко се отнасяха с внимание.) Vsakogar bodo vrgli iz službe, če ne bo izpolnjeval zahtev.

Неопределително местоимение (Nedoločni zaimek) Субстантивните неопределителни местоимение са местоимения, образувани с предствака ne-: nekdo (някой), nekaj (нещо). Неопределителните местоимения се отнасят към непознати или нарочно неспоменати лица или предмети. Склонението им е като на kdo и kaj.

Nekoga so videli stati ob oknu, a niso mogli ugotoviti, kdo bi to lahko bil. (Видяха някой да стои на прозореца, но не можаха да установят кой беше това.) Zgodilo se je nekaj strašnega! (Стана нещо страшно!) Zataknilo se jima je pri nečem, a nikakor se ne morem spomniti, pri čem. (Запънаха се на нещо, но по никакъв начин не мога да си спомня на какво.) Nekdo prihaja. Skrijmo se. (Някой идва. Да се скрием.)

Неопределено местоимение (Poljubnostni zaimek) Субстантивните неопределени местоимения kdo (някой, който и да е) и kaj (нещо, каквото и да е), се отнасят към което и да било лице или който и да било предмет. Скланят се по същия начин, по който се скланят, когато са с въпросителен смисъл.

Sporoči mi, prosim, če se bo kaj spremenilo. (Моля те, съобщи ми, ако нещо (каквото и да било) се промени.) Seveda dvomim o čem: kaj to ni normalno? (Разбира се, колебая се за нещо: не е ли нормално това?) Česa podobnega še nisem videl! (Никога не съм виждал нещо подобно!) Uporabi klorovodikovo kislino ali kaj drugega, da nevtraliziraš to bazo. (Използвай хлороводородна киселина или нещо друго, за да неутрализираш тази основа.) Denar, ki si ga kdo sposodi, seveda ni njegov, pač pa z njim le upravlja. (Парите, които някой взема назаем, не са негови, но той се разпорежда с тях.) Naj stopi kdo vendar do tega DJ-ja in ga nekajkrat lopne po glavi. (Нека някой отиде при този диджей и го халоса няколко пъти по главата.)

Местоимение (словенски език)

Źródło i licencja