Караджа Кадър или Караджа Кади (, Камбанис, до 1955 година Βάλτοι, Валти, до 1926 година Καρατζά Καδή, Карадза Кади) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.
География Селото е разположено на 120 m надморска височина на 15 km южно от Кукуш.
История В Османската империя Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Караджа дере (Karadja-déré) живеят 180 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Караджаидарлия (Caradjaydarlya) е посочено като село в Авретхисарската каза с 40 къщи и 179 жители българи.
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Караджа Кадъръ има 200 жители българи.
Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Караджа кьой (Кадър) – Karadja-Keuy (Kadir), е село в Кукушка каза с 280 души българи екзархисти като в него функционира българско училище.
По време на Хуриета през първата половина на 1909 година в Караджакадар е основано бюро (клон) на Съюза на българските конституционни клубове.
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Караджа Кадър са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция След Междусъюзническата война Караджа Кадър попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Караджа-кадар (Караџа-кадар) има 25 къщи славяни християни. По време на Междусъюзническата война населението му бяга в България. На негово място са заселени 80 семейства бежанци от Източна Тракия.
През 20-те години в селото са заселени още гърци бежанци от България и Понт. В 1926 година селото е прекръстено на Валти, а в 1955 година – на Камбанис. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година Караджа Кадър е представено като чисто бежанско село със 180 бежански семейства и 702 души.
Населението традиционно произвежда жито и тютюн, като се занимава и със скотовъдство.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Караджа Кадър на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Посова Ποσοβα Ксерокамбос Ξεροκαμπος местност на З от Караджа Кадър Индеклик Ίντεκλίκ Катевасия Κατεβασια река на СЗ от Караджа Кадър, десен приток на Галик Текне Бугас Τεκνε Μπουγας Стеносия Στενωσιά възвишение на СЗ от Караджа Кадър и на ЮИ от Хасан Абас Кавак Καβάκ Левкорема Λευκόρεμα река на СЗ от Караджа Кадър, десен приток на Галик Алче Клисе Άλτσέ Κλισέ Анигма Άνοιγμα възвишение на И от Бела църква (242,6 m)
Личности Родени в Караджа Кадър Христо Георгиев (1891 – 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година Христо Стоев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 3 солунска дружина
Бележки
Категория:Села в дем Кукуш