Дворецът на Съветите () е неосъществен грандиозен проект на съветското правителство, строителните работи по който се провеждат от началото на 30-те до края на 50-те години на XX век. Проектът е за административен център и конгресна зала в Москва, РСФСР, (днес Русия) близо до Кремъл на мястото на разрушената катедрала Христос Спасител. Архитектурният конкурс е проведен през 1931 – 1933 г. и е спечелен от Борис Иофан и неговия неокласически проект, който впоследствие е променен от Иофан, Владими Шчуко и Владимир Гелфрейх на небостъргач. Ако е била завършена, тя е щяла да стане най-високата сграда в света за времето си. Строежът започва през 1937 г., но спира при немското нахлуване в СССР през 1941 г. През 1941 – 1942 г. стоманеното скеле на строежа е снето, за да се използва за подсилване на мостове. Строителството така и не продължава. През 1958 г. основите на двореца са преобразувани в структура, която по-късно става басейн „Москва“ – най-големият открит басейн в света. Басейнът е затворен през 90-те години на XX век и на негово място наново е построен храмът Христос Спасител.Russian: Cathedral of Christ the Savior, official site History page
История В деня на създаването на Съюза на съветските социалистически републики – 30 декември 1922 г., видният съветски политик Сергей Киров държи реч, в която предлага да се построи Дворец на Съветите в Москва. Според Киров: „Тази сграда трябва да стане емблема на бъдното могъщество, на възтържествуването на комунизма не само в Съветския съюз, а и там, на Запад. Дворецът трябва да се построи, за да бъде приета в него последната република.“.
Галерия
Източници
Вижте също Зала на народа
Категория:Култура в Москва Категория:История на Москва Категория:История на СССР Категория:Култура на СССР Съвети Категория:Неизградени сгради и съоръжения Категория:Пропаганда в Съветския съюз Категория:1930-те в СССР Категория:1940-те в СССР Категория:1950-те в СССР