Асен Кисимов

Асен Ангелов Кисимов – Бате Асен е български актьор и певец, роден на 3 май 1936 г. в Пловдив. Известен както с големи роли в театъра („Необикновен процес“, „Сватбата на Фигаро“, „Осъдени души“, „Иванов“, „Чудо“), в киното („Понеделник сутрин“, „От нищо нещо“, „Бронзовата лисица“) и в телевизията („Рицарят на бялата дама“, „Дядо Йоцо гледа“), така и с успокоителния си глас в радиоефира („Час на слушателя“ по програма „Христо Ботев“ на БНР и др.)„Всяка година“, радиошоу с участието на Асен Кисимов, запис от октомври 1990 година (програма „Христо Ботев“ на БНР) и с незабравимите детски песни („Тече, всичко тече“, „Къде остана детството“, „Зайченцето бяло“, „Песен за хвърчащите хора“). Асен Кисимов представя първото българско развлекателно шоу – „Ейсън Чортън от Ямайка“ (1977 г.) и участва в редица моноспектакли. Един от тях е моноспектакълът „Великите поети на България“ – до края на живота си актьорът го представя над 700 пъти в страната и чужбина.

Псевдоними Асен започва да играе със собствените си име и фамилия – Асен Кисимов. Поради големия успех, завистниците пускат слух, че той е роднина на Константин Кисимов и затова е протежиран.

Асен продължава работа като Асен Ангелов, така стои името му в титрите на някои филми и като изпълнител на песни. И с това име става популярен.

Радиошоуто „Час на слушателя“ го води като Бате Асен. И така е популярен.

Детство Тази част от рода Кисимови, към която принадлежи и актьорът Асен Кисимов, произхожда от Милево (Пловдивско), като по-късно голяма част от този род се преселва в Пловдив.

Кисимов е роден на 3 май 1936 г. в Пловдив и е кръстен в местната църква „Св. Петка“, която съществува и до днес и се намира в близост до Стария град на Пловдив. Майка е Людмила Попгеоргиева-Кисимова, а баща му – инж. Ангел Панайотов Кисимов. Асен е второто дете на семейството, преди него през 1934 година е роден по-големият му брат (режисьорът) Иво Кисимов. Баща им Ангел е известен още от млад с невероятната си жажда за знания, упоритост и амбициозност и изненадва мнозина, отказвайки се от цялото си семейно наследство в полза на следване в чужбина. Ангел Кисимов завършва инженерни науки в Бърно, Чехия и се връща в родината, където много успешно работи по специалността си.

По спомените на самия Асен, детството му в Пловдив е „щуро и безгрижно“. Голямо влияние върху него оказва майка му Людмила (или Мила, както я наричали всички). Мила учи в Софийския университет „Климент Охридски“, но е изгонена по политически причини, след което отива да следва в Пловдивския учителски институт. В Пловдив се запознава и с Ангел Кисимов, за когото по-късно се омъжва. Людмила Попгеоргиева-Кисимова помага на бедни и сираци през целия си живот. Тя запалва у своите синове интереса към книгите, изкуството и словото. По-късно, заради работата на Ангел, младото семейство се премества в София с двете си деца Иво и Асен.

Семейството отначало живее в хотел срещу гарата. Асен Кисимов е талантливо дете още от малък – обича да чете, да разказва, да пее и може да се претвори в различни образи, много е артистичен. На 10 години той вече пее в основания през 1946 г. от Бончо Бочев хор „Бодра смяна“, където се сприятелява с малко по-големия от него Димитър Тъпков. Едва дванадесетгодишен, малкият Асен за първи път участва на живо в предаване на Радио София през 1948 г. А през януари 1949 г. той играе за пръв път и в детска пиеса, която се казва „Нова година в нашата дружина“ по Асен Босев.

На 20 април 1950 г., когато е на 14 години, Асен участва в пиеса на Народния театър по Ант. Запотоцки („Идат нови борци“) с режисьор Стефан Сърчаджиев. До края на живота си Кисимов не може да забрави това изживяване и мириса на топъл грим в гримьорната – усещането за театър го завладява.

Пак през 1950 г. той играе „Аврамчо“ в постановката „Под игото“ по Иван Вазов в Народния театър, с режисьор Боян Дановски, а година по-късно участва и в пиесата „Немци“.

Студентски години След като завършва тогавашната Първа руска гимназия „Калинин“ в София, Кисимов е приет да следва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, в класа на професор Георги Стаматов. Попада в силен клас, заедно с Вълчо Камарашев, Лилия Райнова, Виолета Бахчеванова, Сотир Майноловски, Живко Гарванов и Димитър (Митьо) Манчев. Изпитът му в първата година от следването е през юни 1955 г., а на следващия месец Кисимов участва и за пръв път в кино-продукция – „Точка първа от дневния ред“ е първият цветен български филм. Режисьор е Боян Дановски, по музика на Любомир Пипков.

През януари 1957 г. като студент в трети курс той заминава за Москва по покана на свои бивши съученици. За 20-дневния си престой там успява да се наслади на няколко прекрасни пиеси с изключително добри актьори – впечатление, което също остава за цял живот и което той нарича „чудеса от актьори“. След изпита си в трети курс на ВИТИЗ, Асен играе и във втори филм – „Години за любов“, където е в ролята на „Борето“. Режисьор на филма е Я. Янков, оператор е Въло Радев, а музиката е на Александър Райчев.

През 1958 г. Асен Кисимов получава за първи път театрална роля, в която героят му участва в цялата пиеса. Става дума за постановката „След 20 години“, където той се превъплъщава в „Коля“.

През април 1959 г. се снима в трети филм: „Стубленски липи“, където играе „Ангел“. Същата година актьорът полага държавния си изпит по художествено слово във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Кисимов е участвал в 18 пиеси и 3 филма. Думите на учителя Стаматов обаче се запечатват в съзнанието на младия актьор: „Запазете детството, запазете непосредствеността. Това е основата на актьорската игра“ – казва често Георги Стаматов.

60-те години След завършването си Асен Кисимов започва да играе в така одумвания тогава Драматичен театър Бургас и участва в сътворяването на Модерния български театър. Първата му „професионална“ роля е тази на „Сашко“ в пиесата „Барабанчица“.

В Бургас той се запознава с режисьора Леон Даниел, когото смята за свой втори учител и участва в много негови постановки („Сизиф и смъртта“, „Чудак“, „Вишнева градина“ и мн. др.), като „Вишнева градина“ по Чехов е първата му роля в класиката. През началния сезон, откакто завършва ВИТИЗ, Кисимов изиграва три централни роли в пиеси на Леон Даниел и три при другите режисьори. Той смята това за голям шанс, защото е заварил най-силния период на театъра с режисьори като Леон Даниел, Вили Цанков и Юлия Огнянова, които според думите му правели нова драматургия с нови средства.

През 1960 г. Асен Кисимов участва в два филма – „Бъди щастлива, Ани!“ и „Последният рунд“, а през 1961 г. във филма „Пленено ято“.

През 1962 г. Драматичен театър Бургас е закрит след решение на Централния комитет на БКП. Това е оповестено от тогавашния Министър на културата, който заедно със завеждащия „Агитация и пропаганда“ лично закрива театъра. В знак на протест Асен, заедно с още 23-ма свои колеги актьори (от общо 30), подават оставки и напускат Драматичния театър. По-късно, с помощта на заместник-министъра на културата Иван Башев, половината от протестиращата актьорска група успява да се премести в София.

В годините след напускането на Бургаския театър, Кисимов продължава да играе в множество постановки на Леон Даниел в София – участва в над 30 спектакъла на талантливия режисьор. След завръщането си в София актьорът играе последователно от 1962 г. до 1965 г. в Театър „Българска армия“, после за кратко в Театър „Народна сцена“, от 1966 г. до 1972 г. в „Театър на поезията и естрадата“ (по-късно превърнал се в Театър „София“), а от 1972 г. до 2003 г. отново в Театъра на Армията, както и от време на време в Сатиричния театър и „Театър 199“.

От 1962 г. Асен Кисимов започва да разказва и приказки по телевизията и се превръща в едно от любимите лица на малките зрители.

На Софийска сцена той продължава да жъне успехи в театъра. За ролята на „Учителя“ в пиесата „Посещението на старата дама“ по Дюренмат (с режисьор отново Леон Даниел) през 1963 г. Асен получава особено голямо признание от критиката. А на следващата година (1964) той получава Първа награда на Националния преглед на българската драма и театър за ролята си на „Николай“ в пиесата „Необикновен процес“.

Също през 1964 г. актьорът участва във филма „Тринадесетте дни“ и започва да води радиопредаването „Часът на слушателя“ по програма „Христо Ботев“ на Националното радио. Чрез него той получава прозвището „Бате Асен“, като в по-късните години от живота си често обича да се шегува, че децата вече го наричат „Дядо бате Асен“. Той води това така задушевно и усмихнато предаване над 40 години – до смъртта си през 2005, затова и екипът на предаването решава да кандидатства за рекордите на Гинес като най-старото предаване, водено толкова дълъг период от време от един и същи човек. Кисимов успява да създаде една особена и отличаваща се атмосфера в „Час на слушателя“, една истинска успокоителна близост в радиоефира, която не е характерна за строгите радио-години на 60-те, когато повечето водещи биват наричани просто „говорители“. Може би затова той е именуван от мнозина освен като „Бате Асен“ и като „Радиотаткото“.

През 1965 г. Бате Асен се снима във филма „Понеделник сутрин“, където играе „Йордан“. Следват неприятности след едно-единствено излъчване през 1966 г., филмът на Христо Писков и Ирина Акташева е обявен за „ерес“ и забранен, защото органите на цензурата по онова време приемат като заплаха поставените във филма въпроси и считат, че той осмива „комунистическите ценности“ на българското общество през 60-те години. Специалисти смятат, че „Понеделник сутрин“ е един от най-интересните и обсъждани филми, родени по време на социализма. В него на Асен Кисимов партнира на Пепа Николова (в главната женска роля) и това е първата филмова роля за актрисата. „Понеделник сутрин“ стои заключен повече от 20 години, а през 1988 г. най-сетне филмът отново излиза на бял свят. Тогава е и неговата истинска премиера. На церемонията за наградите на Съюза на българските филмови дейци (СБФД) през същата година, той печели 3 отличия. „Понеделник сутрин“ не остава незабелязан и извън България. Филмът минава успешно през трудната селекция на Берлинале 1989 и е включен в програмата на фестивала. През следващата 1990 г. той е забелязан и представен и на Международния филмов фестивал Ротердам (IFFR) в Нидерландия. През 2002 година „Понеделник сутрин“ отново е избран от журито на Берлинале и е представен за втори път на Международния филмов фестивал в Берлин.

В годината на заснемането на „Понеделник сутрин“ – 1965, умира от рак майката на Асен Кисимов – Людмила, която по това време е само на 53 години. Загубата на така обичната му майка, от чийто образ той се възхищава безмерно, го разстройва дълбоко. Актьорът намира утешение единствено в работата си. В този период той изиграва прекрасни и запомнящи се роли като например в „104 страници за любовта“, „Табакера 18 карата“, „Малки Пушкинови трагедии“, „Пътеки“ по Николай Хайтов, „Еснафи“ по М. Горки и „Има ли смисъл да утепваме мечка“ заедно с Коста Цонев.

70-те години През 1970 г. Асен Кисимов участва в пиесата „Жестокият пръстен“.

През 1972 г. Асен изиграва по запомнящ се начин „граф Алмавива“ в „Сватбата на Фигаро“, а година по-късно е блестящ и като „Маркиза“ в постановката „Осъдени души“ на Театъра на Българската армия. Пак през 1973 г. той се снима в деветия си филм „...И дойде денят“, където играе много силна роля – тази на Матей. Годината е изключително творческа за Кисимов – точно тогава той за пръв път се заема и със самостоятелно режисиране, а именно на пиесата „Както ви харесва“ по Уилям Шекспир. Декември месец гостува в Германия пред „Берлинер ансамбъл“ с участието си в постановката „Матросите на Катаро“ по Фр. Волф.