Хероинът е полусинтетично производно на опиума, създадено от Феликс Хофман през 1897 г. работил за немската фармацевтична фирма Bayer като болкоуспокояващо средство. Впоследствие се продава масово, докато не става ясно, че предизвиква физическа и психическа зависимост и е забранено поетапно във всички страни, като в Германия е легален до 1971. Дори неколкократно последователно инжектиране на хероин е достатъчно, за да се развие непреодолимо влечение към него при хора с неустойчива психика и проблемен живот. Въпреки съвременните научни постижения в борбата с наркоманията и по-специално с употребата на хероин, по-голямата част от зависимите умират вследствие на свръхдоза вследствие замяна на хероина в уличните дози със вещества с подобен ефект но различна концентрация , изтощение или заразяване с инфекциозни болести в резултат на ползването на нестерилни игли и спринцовки и лоши жизнени условия .
Хероинът се произвежда за черния пазар чрез процес на преработка на опиума, като първо от опиума се извлича морфин, а после се ацетилира чрез загряване с оцетен анхидрид. Пречистването на получения суров хероин до хидрохлоридна сол дава водоразтворима солна маса под формата на бял или жълтеникав прах.
Хероинът може да се инжектира, пуши или смърка, като най-висок психоактивен и евтин ефект се постига при венозното приложение за което е нужно най-малко количество , което е и най-опасно поради възможна смърт, причинена от парализа на дихателния център заради свръхдоза. Зависимите често употребяват общи игли и често се заразяват от нелечими или труднолечими заболявания, сред които хепатит C и ХИВ.
Хероинът, още познат като диаморфин (технически диацетилморфин), е опиоид, често използван като наркотик заради еуфоричния си ефект. В медицината обикновено се използва като болкоуспокояващо и се предписва за продължителна употреба като заместител на опиоид. Хероинът най-често се инжектира венозно, но може да се пуши или инхалира. Първоначалният му ефект е бърз и продължава няколко часа.
Най-честите странични ефекти включват респираторна депресия (затруднено дишане). Около една четвърт от употребяващите хероин стават зависими. Други странични ефекти включват абсцеси, инфектирани сърдечни клапи, кръвни инфекции, констипация и пневмония. При продължителна употреба симптомите продължават часове след последната употреба. При венозно инжектиране хероинът има два до три пъти по-силен ефект от същата доза морфин, като причината е, че преминава по-лесно кръвно-мозъчната бариера заради ацетилирането – подход, употребен пак от Bayer при аспирина (ацетилсалицилова киселина). Думата хероин (heroine) се явява и запазена търговска марка на Bayer, тъй като хероинът е синтезиран от техния служител Феликс Хофман. Най-често е под формата на бял или кафяв прах.
Лечението на зависимост от хероин често включва поведенческа терапия и медикаменти. Използваните медикаменти могат да бъдат метадон или налтрексон, като действието им е в различни посоки. Хероинова свръхдоза се третира с налоксон. Изчислено е, че около 17 млн. души използват опиоиди, като хероин, което е довело до смъртта на 122 000 души през 2015 г. В САЩ около 1,6% от населението е употребявало хероин през някакъв момент от живота си.
Хероинът първоначално е създаден от Алдер Райт през 1874 г. от морфин, натурален продукт от опиев мак. Световно хероинът се контролира от График I и Iv на Единната конвенция за наркотичните вещества. Незаконно е да се произвежда, притежава или продава хероин без лиценз. През 2015 г. Афганистан е произвел 66% от световния опиум. Често хероинът, който се продава незаконно, се смесва с други вещества като захар или стрихнин.
Действие Хероинът е силно пристрастяващ и има най-жестоките абстинентни симптоми от всички наркотици. В най-чистата си форма хероинът е бял прах, известен във фармацевтиката като диацетилморфин или диаморфин. Може да се гълта (с почти нулев ефект, тъй като по-голямата част от наркотика се унищожава в стомаха), смърка, пуши или инжектира. Дрогираният с хероин получава пристъп на удоволствие, физическо отпускане и общ болкоуспокояващ ефект. Хероинът е депресант, атакуващ централната нервна система. Той предизвиква прилив на ендорфини – вещества с болкоуспокояващ и предизвикващ удоволствие ефект, произвеждани от човешкото тяло. Те имат сходна структура със синтетичните опиати. При инжектирането (и почти толкова бързо при пушенето) интоксикираният незабавно бива обливан от вълна на силно удоволствие, понякога сравнявана със сексуален оргазъм, която постепенно затихва и преминава в приятно отпускане, сънливост, чувство за защитеност и топлина, в което няма място за страхове и тревоги. Тялото субективно е тежко и топло, съзнанието се изпълва с оптимистични, уверени мисли и остава активно. Често обаче се изпада в състояние на ступор вследствие от свръхдоза. Човекът привиква към хероина, защото му харесва начинът, по който той го кара да се самоосъзнава. Психически той е некритичен както към околните, така и към себе си, към средата, в която живее, и към своето поведение.
Отказването от наркотика първоначално не е свързано толкова с присъщите му качества, колкото с мисълта на потребителя, че отново ще трябва да се изправи срещу реалността. Друг проблем, свързан с хероина, е бързото увеличаване на толерантността, което води до увеличаване на дозата в търсене на усещане, подобно на полученото при „първия път“. Репутацията на хероина като наркотик-убиец съществува по много причини, като най-значимо е отношението между ефективната доза (тази, която предизвиква субективния ефект) и смъртоносната доза. Периодът, през който употребяващият може да се наслади на удоволствието, е сравнително кратък. За да поддържа това приятно усещане, организмът започва да се нуждае от все по-големи дози (толеранс), което в много случаи довежда до свръхдозиране, наркотично отравяне и смърт.
Употреби Като наркотик Използва се като наркотик заради еуфорията, която предизвиква. Антропологът Майкъл Агар описва хероина като „перфектната дрога за ей така“. Привикването към хероина става бързо и съответно е необходимо да се увеличават дозите, за да се постигне същият ефект. Популярността му сред „потребителите“ е по-голяма в сравнение с морфина поради по-различните ефекти. В частност, потребителите съобщават за интензивен прилив на енергия, силно състояние на еуфория, което се появява, когато диаморфинът се превърне в 6-моноацетилморфин и морфин в мозъка. Някои вярват, че хероинът предизвиква най-голяма еуфория сред опиодите, като едно от възможните обяснения е присъствието на 6-моноацетилморфин, съединение, уникално за хероина, но много по-вероятно обяснение е бързината на появяване на първоначалните ефекти. Докато другите наркотици образуват само морфин, хероинът също образува и 6-моноацетилморфин – психоактивно вещество. Въпреки това клиничните изследвания не подкрепят тази теория. При инжектирането на еднакви количества хероин и морфин на хора с минали пристрастявания към опиоиди, резултатите не показват предпочитания към единия наркотик спрямо другия. Нямало никаква разлика между усещанията за еуфория, амбиция, нервност, релаксация или сънливост на субектите.
Краткосрочни изследвания на пристрастяването от същите изследователи показват, че толерантността се развива със същата скорост при хероин и морфин. Сравнено с опиоидите хидроморфон, фентанил, оксикодон и петидин, бившите наркозависими показват силно предпочитание към хероина и морфина, предполагайки, че и двете вещества са особено податливи на злоупотреба и пристрастяване. Също така морфинът и хероинът по-често водят до еуфория и други позитивни ефекти в сравнение с гореизброените опиоиди.
Медицинска употреба В САЩ хероинът не се употребява като медицинско средство.
Под общопознатото име диаморфин, хероинът се изписва като силно болкоуспокоително в Обединеното кралство, където се инжектира подкожно, интрамускулно, интратекално или венозно. Употребява се при лечение на силна болка, като при физични травми, инфаркт на миокарда, следоперативна болка и хронична болка, включително при крайни стадии на рак и други неизлечими заболявания. В другите държави по-често се използва морфин или други силни опиоиди в тези ситуации. През 2004 г. Националния институт за здраве и клинични постижения препоръчва интратекално или епидурално използване на диаморфин за облекчаване на постоперативна болка след Цезарово сечение.
Диаморфинът се използва широко за палиативна грижа в Обединеното кралство, където често се бие подкожно, ако пациентът не може да погълне разтвор на морфин. Предимството на диаморфина пред морфина е, че се разтваря по-лесно в мазнини и следователно е по-ефикасен при инжектиране, което означава, че са необходими по-малки дози за облекчаване на болката. И двата фактора са предимство, когато е необходимо да се инжектират подкожно високи дози опиоид, което е често срещано при палиативната грижа.
Поддържаща терапия Редица страни от ЕС, включително и Обединеното кралство, позволяват предписването на хероин на хероинозависими.
Диаморфин често се използва като поддържащо лекарство за наркозависими, най-често за дългогодишни потребители на хероин интравенозно. Предписва се само след продължителни неуспешни методи за лечение. Въпреки че този метод е оспорван от привържениците на политиката на никаква толерантност към наркотиците, доказано е, че хероинът превъзхожда метадона в подобряването на социалната и здравната среда на пристрастения.
През 1994 в Швейцария е започнала експериментална програма с диаморфин за потребители, които многократно са отпадали от други програми. Целта на този експиремент е била да се поддържа здравето на потребителите чрез избягване на медицинските проблеми произтичащи от незаконната употреба на диаморфин. Първият опит през 1994 година е включвал 340 потребители, а по-късно те са се увеличали до 1000 поради доказания успех на програмата.
Опитите доказали, че използването на терапия с диаморфин превъзхожда другите методи за лечение при подобряването на социалната и здравната ситуация на дадената група пациенти. Също така е показано, че спестява пари, въпреки високи разходи на лечението, тъй като значимо намалява разходите за опити, здравни интервенции и борба с престъпността. Пациентите се появяват два пъти дневно в центъра, където си инжектират необходимата дози диаморфин под наблюдението на медицинския персонал. Те са задължени да заплатят около 450 Швейцарски франка на месец за лечението. Националният референдум през 2008 година показва че 68% от гласуващите са съгласни с тази програма. Успехите на Швейцарските експерименти карат германски, датски и канадски градове да опитат свои програми с диаморфин.
От януари 2009 година Дания е предписала диаморфин на няколко наркозависими, след като са опитали метадон и субутекс без успех. Започвайки през февруари 2010 зависимите в Копенхаген и Оденсе стават подходящи за получаване на безплатен диаморфин. Предполага се, че около 230 зависими ще могат да получават безплатен диаморфин. От изчислените 1500 наркозависими, които не са се възползвали от тогавашните лечения, около 900 не попадали в целевата група за лечението чрез инжектиране на диаморфин, или заради „масово използване на наркотици, които не са опиоиди“ или поради нежеланието да се лекуват чрез инжектиране на диаморфин.
Начини на приемане Първоначалния ефект от хероина зависи от начина на приемане. Проучванията показват, че субективното удоволствие от употребата на хероин е пропорционална на повишаването на нивото на наркотика в кръвта. Интравенозните инжекции са най-бързият метод за приемане на наркотика, водейки до бързо повишаване на концентрацията му в кръвта. Следват чрез пушене, свещичка (анална или вагинална), инсуфлация (шмъркане) и чрез поглъщане.