Военноукрепителното дело в български земи се заражда още в античността. След завоюване на Балканите от римляните на територията на бъдещата средновековна българска държава са изградени мощни крепости свързани с удобни пътища, които стават опора на римската власт по българските земи.

Военноукрепителна дейност на Римската империя Съществено крепостно строителство в българските земи осъществява император Юстиниан I, който подига и поправя около 600 крепости в земите на Балканския полуостров. По време на нашествията на хуни, готи, авари, прабългари, славяни и други народи са завладени или разрушени голяма част от тях.

Военноукрепителна дейност на Първото българско царство След образуването на Дунавска България, са построени нови крепости и фортификации а голяма част от заварените изоставени крепости и други отбранителни съоръжения са възстановени, преустроени са за отбрана и усилени с допълнителни укрепителни съоръжения за нуждите на новата държава. След покръстването настъпват промени и във военното строителство. Земленото укрепяване е изоставено и се разпространява нов тип – каменно. Част от крепостите са издигнати в райони, охранявани преди това от землени лагери – по трасето на главните пътища, брега на Дунав, черноморското крайбрежие и др. или са построени изцяло от българите върху останките на стари римо-византийски укрепления като Капидава (Северна Добруджа), Дионисопол (Балчик), Абритус (Разград) и др., а в някои случаи като крепостта Хума, наподобяват землен вал, облицован с камък.

Укрепителни валове и структури. Те биват: валови лагери и крепости, отбранителни валове и погранични валове. Валът се състои от изкопан дълбок траншеен ров и стръмен висок насип зад него с или без берма, а на уязвими за отбрана места с „честокол“ (палисада – стена от набити свързани и заострени в горния край дървени трупи). Обща ширина варира от 10 до 40 м в зависимост от стратегическото си предназначение. Ширината на изкопа и насипа обикновено са в съотношение близко до 1:1, дълбочината на изкопа е до около 3 м., а височината на насипа 3 – 4 м Изброените структури са най-характерният тип български укрепления, толкова мащабно и цялостно прилаган в първите векове на държавно съществуване, че за епохата представляват съществена характеристика и отличителен белег на българската фортификация. Българите, особено в силно застрашения от опасния им враг хазарите, а и от авари, по-късно маджари и др. племена, район на държавата между Дунав, Карпатите и Днепър, грижливо изграждат своята разгърната укрепителна система от земни валове от които най-значими и доказано българскиПетър Петров, 3. Прабългарите в Онгъла, стр. 150, 152, 153, Образуване на българската държава, София, 1981. Рашо Рашев, „Раннобългарски землени укрепителни съоръжения“, Български средновековни градове и крепости, т.1, Варна, 1981, с. 16 – 44.БАН, История на България в 14 тома, стр. 184, т. 2 С 1981Станчо Ваклинов, Формиране на старобългарската култура VI-XI век, Българско Историческо Дружество, София 1977Василина Камбурова и колектив, Атлас История на България, стр. 5 Славяни и прабългари, образуване на Българската държава, С 1975 с археологическите и исторически научни публикации са: „Северният бесарабски вал“, "Южният бесарабски вал (дълъг 126 км и широк от 31 до 41 м) с Валът (дълъг 27 км и широк 41 м) на Укрепения лагер при дн. Галац, „Северна Новакова бразда“ дълга 300 км, по всеки от които в различните години минава държавната граница на България, зад нея е втората отбраниетелна линия от българските валове на южния дунавски бряг и „Южната Новакова бразда“ пред северния (т.н. Сюдика, която единствено не е масово обявявана за „римска“ от румънците), в тази система не е включен старият римски вал по някогашния трансилвански лимес от Карпатите до Дунав при остров Белене пресечен ортогонално от Южната Новакова бразда, защото границата на държавата е далеч на запад, а южно от Дунав българските валове продължават да се строят, там са: Укрепената линия при Тутракан, Вала при Белене, Островския дълъг вал срещу о-в Попадия и по р. Искър, Хайрединския вал от Дунав по р. Огоста и Вала при Лом. Забележителна е Северна Добруджа, в тази област на държавата българите строят мащабния Укрепен район при дн. с. Никулицел (Никулица) и известната укрепителна линия на „Българския каменен вал“ като подновяват, устройват с новоизграден ров и обръщат на юг срещу неприятеля заварените полуразрушени там при него „Голям землен вал“, и по-стария от последния „Малък землен вал“, където също първоначално минава границата, но тук тя е с Византия, а с отместването ѝ на юг са построени още многобройни български валове: най-малко 5 валове по черноморското крайбрежие, крепостта на езерния остров при Дуранкулак, обширното укрепено с валове прабългарско селище на високия бряг при Балчик и др. защитаващи граничния бряг от вражески десант и още поне 14 вала от нос Емине до прохода Витиня пазещи границата по Стара планина, а новата такава в Тракия е поверена на внушителното българско отбранително съоръжение – вала на т.нар. „Еркесия“. Мащабни са валовете на Укрепеният район столицата Плиска.

Въобще валовата укрепителна система е основната характеристика в отбраната на Първото българско царство. и съществен негов белег. Трябва да се подчертае, предвид появяващите се спекулации, че изявените учени работещи по темата, като британските проф. Джон Бейгнал Бъри и проф. Стивън Рънсиман, унгарския проф. Геза Фехер, румънския проф. Петре Дякону(относно най-значимите обекти), чешкия акад. Карел Шкорпил, българските: проф. Васил Златарски, проф. Рашо Рашев, проф. Станчо Ваклинов, проф. Петър Петров, проф. Петър Коледаров, д-р Деян Рабовянов, Йордан Венедиков, компетентните авторитети от Българската академия на науките и пр. най-сериозни световни и български учени определят, че фортификационните съоръжения издигнати в региона са старобългарскиJohn Bagnell Bury. A History of the Eastern Roman Empire from the Fall of Irene to the Accession of Basil II (802 – 867), London, 1912, p. 361 – 362.St. Runciman. A History of the First Bulgarian Empire. London, 1930, p. 74. App. VI, pp. 288 – 290Г. Фехер. Военното дело на прабългарите С 1938, с. 117 и сл.Р. Diaconu, Zur Frage der Datierung des Steinwalles in der Dobroudscha und der Localizierung der im Berichte der griechischen Toparchen geschilderten Eregnisse. Dacia, VI, 1962, p. 317 – 335К. Šcorpil, Starobulharske stany (lagery) i vail na poloostrovu Balkanskeu. Sbornik česke spolecnosti zemevedne, XXV, 1919, s. 41;В. Н. Златарски, История на Първото българско Царство, Т. I, ч. 1, с. 209 – 213Рашо Рашев, Старобългарски Укрепления на долния Дунав VII-XIV, Варна 1982Петър Коледаров, Политическа география на средновековната българска държава. Част I. От 681 до 1018 г. стр.13 – 15Йордан Венедиков, Старобългарски окопи, сп. Отечество, кн. 39/ 1917 г.Василина Камбурова и колектив, Атлас История на България, стр. 5 Славяни и прабългари, образуване на Българската държава, С 1975, но това не спира пропагандните румънски, съветски и пр. тенденциозни твърдения, че всички валове и стари обекти в Добруджа, Влашко и Бесарабия, дори лагера на Аспарух при Онгъла (с площ 48 кв. км) били „римски“, „готски“ и всякакви други за да се прикрие българската им принадлежност щом не са в днешните граници на България, спестявайки, че те са същите като тези в границите на днешна България и принадлежат на единната отбранителна система на ранно средновековната българска държава, а укрепени точно в своя Онгъл българите разбиват Източната римска империя и я принуждават с подписването на мирния договор в Одесос в 681 да признае държавността им.

Крепости и укрепления. Българската територия е покрита с мрежа от крепости, като в граничните се области формират укрепени райони, а комуникационните пътица се контролират от охраняеми полоси.

На Адриатическо море и недалеч от него са крепостите: Главиница, Белгард на Осум (дн. Берат), Копринища, Черник, Канина и пр.

В западния край на държавата българите имат своите силни крепости: Рас, Йегуновце, Браничево, Срем, Липлян, Велико градище, Ковин, Ченад (Cenadu Vechi, Marosvár) и пр.

В северната част на държавата (днешните Хърватия, Унгария, Словакия, Украйна, Молдова) България се защитава от крепостите: Черниград на Тиса, Оппар (на който и до днес е запазено земленото укрепление), Солниград, Пеща (Будапеща), Вац, Новград, Шарвар (землена крепост -дн. Дьондьош), Шарад, (Егер), Соболч, Борсово, Хуст, Мункач, Землен (дн. гр. Земплин в Словакия), Хунград (дн. гр. Ужгород в Украйна), Берегово, Вишково, Черноград на Прут, Кракнакате, дн. Калфа, дн. Татарбунар, Белград на Днестър, срещу него през залива е Черниград на Днестър (наречен по-късно Маврокастро и днес Овидиопол) и т.н.

В Трансилвания и Влашко са крепостите: Заслон (Слон), Желиград, Белград на Муреш (също Бълград, Болгарфейервар или Алба Юлия), Салник, Дъбика, Бихар, и пр.

Във вътрешнте български области – бившите римски провинции Мизия, Тракия и Македония, т.е. от Девол в албанските днес планини до Тулица (Тулча) и Малък Преслав в делтата на Дунав и от река Сава и Белград на Дунав (дн. столица на Сърбия) до Мидия на Черно море и Филипи на Бяло, българската държава развръща като мрежова система и за контрол на комуникациите стотици укрепления и крепости.Димитър Ангелов, Борис Чолпанов, карта Крепости, „Българска военна история през Средновековието“, БАН 1994 г. Например цяла Добруджа е оградена с венец от верига крепости по дунавдсия бряг сред които изпъкват: Ряхово, Тмутаракан (Тутракан), Дръстър (Силистра), владетелският Островен пристанищно-крепостен комплекс (Пек или Слънчев пек ако се разтълкува овлашеното име на острова Păcuiul lui Soare)Иван Танев Иванов, Името Пъкуюл луй Соаре, следват Расово, Хиног (Черна вода), Капидава, Хърсово, Остров, Иглица, Вичина (Мачин), Гарван, Тулица (Тулча), Облучица (Исакча), Малки Преслав и пр.

Летописни сведения. Това колосолно строителство се е запечатало дълбоко в народната памет на средновековните българи и за него Българският анонимен летопис свидетелства за времето на Аспарух и Тервел: 2. ... иди на запад от най-горните страни на Рим, отлъчи третата част от куманите, наречени българи, и насели земята Карвунска, която опразниха римляни и елини.” Тогава аз, братя ... населих земята Карвунска, наречена българска; беше опустяла от елини за 130 години. И населих я с множество люде от Дунава до морето, ...И този цар, прочее, насели села и градове. Няколко време тези люде бяха езичници. И този цар сътвори сто могили (землени крепости) в земята българска. 3. И тогава след него се намери друг цар в българската земя, детище, носено в кошница 3 години, на което се даде име Испор (Аспарух) цар, той прие българското царство. И този цар създаде велики градове: на Дунава Дръстър град (явно опустелия и рушащ се Доросторум); създаде и велик презид от Дунава до морето. Той създаде и Плиска град. ...Този цар насели цялата Карвунска земя, ...."Донка Петканова, Стара българска литература. Апокрифи, С 1982 така, че не само археологическите находки на българска керамика останала от обитаването и всякакви предмети, заедно с древната засвидетелствана традиция да строят валове с които да ограждат територията си, доказват какво са правили българите, но и летописците пишат за него, а ал-Масуди, ни е оставил следното свидетелство: „Страната на българите е обградена с ограда ... тази ограда е подобна на стена край ров.“ и така укрепените граници се пазят свирепо дори в мирно време – Всякога пазачи бдели на границата и ако роб или свободен успеел да избяга по някакъв начин, то незабавно вместо него се избивали пазачите.

Типологична класификация Каменоземлено военноукрепително строителство В периода VII/VIII – IX/X век е характерно изграждането на укрепления с общодържавно значение – внушителни земни валове, включени в система за защита на държавните граници, част от които служат за защита на важни в стратегическо отношение райони на страната. През този период се изграждат укрепени лагери и селища в предимно равнинни райони.