Норберт Рандов () е германски българист, издател и преводач на българска, старобългарска и руска литература на немски.

Биография Роден на 27 ноември 1929 г. в гр. Нойщрелиц, днес в провинция Мекленбург-Предна Померания. Следва славистика в Росток и Берлин, дипломира се през 1953 г.

Рандов идва за първи път в България през 1952 г. През 1954 г. започва аспирантура в София на тема „Пенчо Славейков и немската литература“. Той обаче не я довършва, тъй като посолството на ГДР го отзовава през 1955 г. заради сатирична рецензия в „Стършел“ на току-що отпечатан некадърен немско-български речник. През 1962 г. ЩАЗИ претърсва дома му и заради открит екземпляр на „Доктор Живаго“ от Пастернак го обвиняват в антисъветска клевета. Осъден е на 3 години затвор. До 1989 г. ЩАЗИ не му позволява да започне постоянна работа и непрекъснато го подслушва.„Почина Норберт Рандов – „българинът от Северна Германия“, ЛиРа, 2 октомври 2013 г.

Рандов се изхранва се като преводач и издател на свободна практика – превежда и издава българска литература в източногермански издателства. Куриозното е, че през 1967 г. се запознава с бъдещата си съпруга, която е от Западен Берлин. Двамата се виждат рядко, живеят от двете страни на Стената, но от връзката им се ражда син, когото наричат Климент, а двамата съпрузи си уреждат срещи в България.

Рандов превежда „Житието“ на Софроний Врачански и Историята на Паисий Хилендарски с 90-страничен уникален коментар към нея.

Работи в Хумболтовия университет в Берлин. Професор по българистика там между 1992 и 1995 г. Преводач и редактор на преводи от български, руски и старобългарски език.Ihnat Abdsiralowitsch, „Der urewige Weg“ , Villa Sokrates, Annus Albaruthenicus 2010. .

Член на беларуския ПЕН клуб, почетен член на Немско-българското дружество за насърчаване на връзките между България и Германия.

Почетен член на Съюза на преводачите в България.Почетни членове на СПБ

След тежко боледуване умира на 1 октомври 2013 г.„Почина известният българист Норберт Рандов“, в. „Дневник“, 2 октомври 2013 г.

Признание и награди През 2000 г. е награден с орден „Стара планина“.Указ № 302 от 15.08.2000 г. за награждаване на г-н Норберт Рандов – немски българист-изследовател и преводач на българска литература, с орден „Стара планина“ първа степен, Държавен вестник, бр. 71 от 29.VIII.2000.

Носител на наградата на град Лайпциг за европейско разбирателство (2001)Fedja Filkova, „Laudatio auf Norbert Randow“ на сайта на Община Лайпциг. Norbert Randow, „Dankesreden“ на сайта на Община Лайпциг.

Почетен доктор на Шуменския университет (2004 г.)Списък с Доктор хонорис кауза на Шуменския университет, сайт на ШУ., Югозападния университет „Неофит Рилски“ (2007 г.) и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2010 г.)„Проф. Норберт Рандов стана доктор хонорис кауза на СУ“, в. „Класа“, 12 юни 2010 г.Деян Енев, „Отиде си и Норберт Рандов“, Портал за култура, изкуство и общество, 2 октомври 2013 г..

Носител на федерален кръст за заслуги (2008 г.).

Библиография Авторски книги Bulgarische Erzähler. Berlin: Verl. Neues Leben, 1961. EU-Bulgaristik. München: Sagner, 2009.

По-важни преводиПреводи на Норберт Рандов , agora-verlag.de, 02.10.2013. От български Svetoslav Minkov, Die Dame mit den Röntgenaugen (Дамата с рентгеновите очи). Berlin: Buchverl. Der Morgen, 1959. Ivajlo Petrov, Nonkas Liebe (Нонкината любов). Berlin: Verlag Neues Leben, 1960. Iwan Wasow, Unter dem Joch (Под игото). 1967, 1969. Aleaxander Gerow, Phantastische Novellen (Фантастични новели). 1968. Atanas Daltschew, Gedichte (Стихове). 1975. Die pannonischen Legenden (Панонски легенди). Wien: Edition Tusch, 1973. Iwan Wasow, Die brennenden Garben. Ausgewählte Erzählungen (Запалените снопи. Избрани разкази). Nachdichtungen von Uwe Grüning. Leipzig: Insel-Verlag, 1978, 162 S. Atanas Daltschew, Fragmente (Фрагменти). 1980, 1982. Paisij Chilendarski, Slawobulgarische Geschichte (История славянобългарска). Leipzig: Insel-Verlag, 1984. Bulgarische Erzählungen des 20. Jahrhunderts (Български разкази на ХХ век). Frankfurt am Main: Insel-Verlag, 1996. Eurydike singt (Евридика пее) (антология на българска женска поезия). Köln: Gutke, 1999. Pejo Jaworow, Gedichte (Стихове). 1999. Mirela Ivanova, Einsames Spiel. Gedichte (Самотна игра). 2000.

От беларуски Störche über den Sümpfen. Beloruss. Erzähler (Щъркели над блатата. Беларуски разказвачи). 1977. Die junge Eiche. Klassische beloruss. Erzählungen (Младият дъб. Класически беларуски разкази). 1987. Wassil Bykauš, Treibjagd (Хайка). 1995.

От руски Ossip Mandelstam, Gespräch über Dante (Разговори с Данте). 1984. Wladimir Nabokow, Petrograd 1917 (Петроград 1917). 1992.

Източници

Външни препратки Венцеслав Константинов, „Норберт Рандов“, в. „Пулс“, 8 юли 1981 г. Милен Радев, „На файтон с Христо Ботев до хотел България: Норберт Рандов на 80 години“, Свободата, 27 ноември 2009 г. „Рандов - митичният българист“, Deutsche Welle, 23.11.2009 г. „Норберт Рандов: Българите хранят доста илюзии“, интервю на Деян Енев, в. „Сега“, 16 юни 2001 г. „За лудницата и колелото на историята“ , интервю на Оля Стоянова, в. „Литературен форум“, бр. 25 (466), 26 юни 2001 г. Оля Стоянова, „Литературният конквистадор“, в. „Дневник“, 15 ноември 2007 г. „Страници в памет на Норберт Рандов“ , в. „Литературен вестник“, бр. 41-42, 17 декември 2014 г., с. 12-13.

Категория:Германски езиковеди Категория:Германски преводачи Категория:Преводачи от български език Категория:Преводачи от руски език Категория:Русисти Категория:Германски слависти Категория:Германски българисти Категория:Германски книгоиздатели Категория:Доктор хонорис кауза на Шуменския университет Категория:Доктор хонорис кауза на Югозападния университет Категория:Доктор хонорис кауза на Софийския университет Категория:Носители на „Федерален орден за заслуги“ Категория:Носители на орден „Стара планина“ Категория:Германци в България Категория:Родени в Мекленбург-Предна Померания Категория:Починали в Берлин