Татарската автономна съветска социалистическа република (ТАССР, ) е част от Руската съветска федеративна социалистическа република. Създадена е на 27 май 1920 със столица Казан.
Територията ѝ е 68 000 km2 с население 3 568 000 души. Съотношението градско/селско население е съответно 2 359 000 към 1 009 000.СССР, Административно-териториаляное деление союзных республик, стр. 52: Данните са към 1 януари 1987 г. Автономната република е наградена с орден „Ленин“ (1934), орден „Октомврийска революция“ (1970) и орден „Дружба на народите“ (1972).СССР Энциклопедический справочник, ред. А. М. Прохоров, стр. 533
Територията на ТАССР е част от Казанската, Симбирската и Уфинската губернии на Имперска Русия през Октомврийската революция от 1917 г.
1918: Урало-волжка държава
1920: Татарска автономна съветска социалистическа република 1990: Татарстанска съветска социалистическа република; 1992: република Татарстан
Население Националният състав на републиката към 1979 е следният: татари – 1 649 000 руснаци – 1 516 000 чуваши – 147 000 мордвийци – 30 000 и други
Източници
Категория:Автономни републики на СССР Категория:История на Татарстан Категория:Основани в Европа през 1920 година