Фон може да се отнася за:
(; – „дъно, основа, главен елемент, основа“) може да се отнася за: Фон – основен цвят или тон, върху който се разполага изображение или текст; част от изображението, образуващо заден план; Фон в психологията – част от перцептивното поле, служеща за заден план на определена фигура; Фон в хералдиката (поле) – основен цвят, пространство, върху което са нанесени рисунки или хералдически изображения.
От гръцкото φωνή – „звук, глас“: Фон в акустиката – единица за нивото на силата на чуване; Фон във фонологията – конкретна проява на фонемата, отрязък от звуковата реч, притежаващ определени акустични свойства; -фон- – част от сложносъставни думи, отнасящи се до звуците или речта. Например, диктофон, ксилофон, афония и др.
От африканските езици: Фон – етническа група в Бенин и югозападна Нигерия; Фон – езикът, на който говори етническата група фон; Фон – традиционна титла на владетелите на Камерун.
фон ( – буквално „от“) – приставка при германски благороднически фамилии, указваща благороден произход (например Ото фон Бисмарк, Петер фон Трамин)