Меморандумът на Сръбската академия на науките и изкуствата, съкратено Меморандум на САНУ (ср. Меморандум Српске академије наука и уметности /скраћено Меморандум САНУ/) е документ, който е изготвен от Сръбската академия на науките и изкуствата през 1986 г.
Меморандумът е спорен идеологически тезис от времето на бивша Югославия. Критиците го оценяват като рожба на възраждащия се след смъртта на Тито великосръбски шовинизъм, а защитниците му като опит за защита на сръбските интереси в процеса на социално-икономическа, идеологическа и криза на идентичността в социалистическа СФРЮ.
Авторство Документът е подписан от редица сръбски научни и обществени деятели: Павле Ивич Антоние Исакович Душан Каназир Михайло Маркович Милош Мацура Деян Медакович Мирослав Пантич Никала Пантич Любиша Ракич Радован Самарджич Миомир Вукобратич Василие Крестич Иван Максимович Коста Михайлович Стоян Челич Никола Чобелюич
Скандал с подготвяния меморандум към сръбската общественост Проектът за документ е публикуван в ежедневника Вечерни лист (Вечерни новини) в два последователни броя от 24 и 25 септември 1986 г. Публикуването на меморандума предизвиква невероятен публичен скандал в бивша Югославия. Съставителите му твърдят, че текстът на подготвяния меморандум е тайно изнесен от САНУ, и с подкрепата на тайните служби публикуван.
Символика
Публикуваният проект за меморандум в обем 70 машинописни страници се счита като начален момент в развитието на процесите довели до разпада на бивша Югославия. След смъртта на Тито през 1980 г., постепенно страната изпада в дълбока социално-икономическа, и най-вече криза на идентичността, която се развива и в политическа такава. Кризата е същностна и предизвикана от липсата на авторитет, който да замести Тито с налаганата по него официална идеология на титовизъм във федерацията. Постепенно дълбоко потисканите процеси в изкуствено реанимираната след Втората световна война държава набират сила. Сърбите решават, че е назрял момента да вземат своеобразен реванш за тенденцията към потискане на традиционния сръбски национализъм, още повече че те се чувстват държавотворен народ на Югославия. Допълнително нагнетяване на обстановката в този аспект са предоставените през 1974 г. с новата конституция автономни права на считаните за сръбски покрайнини Косово и Войводина. Меморандумът твърди, че другите републики, особено Хърватия, подкрепят албанското правителство в Косово като част от заговор да изместят сръбското малцинство от областта.
От друга страна меморандумът е повод икономически развитите бивши югорепублики Словения и Хърватия да поискат повече права при разпределението на БВП на федерацията, ползвайки същевременно скандала като противоотрова срещу засилените сръбски претенции за доминация. В крайна сметка от скандала се възползва немного известния дотогава сръбски политик Слободан Милошевич, произхождащ от рода Васоевичи.
На практика меморандумът символизира историческия процес на трансформация в бивша Югославия през 1980-те години, който през втората им половина окончателно маркира края на „мирното съвместно съжителство между народите в бивша Югославия“, наричана от някои български изследователи последната балканска империя.
Бележки
Източници
Вижте също Югославия
Категория:Политика на Югославия Категория:Сръбска академия на науките и изкуствата Категория:Сръбски национализъм Категория:1986 година в Югославия