България се отличава с множество паметници, посветени на Русия.

Най-многобройни са посветените на освободителната за страната Руско-турската война от 1877 – 1878 г. – над 500 паметника в 27 административно-териториални области.

Паметниците по области:

Селища в България, наречени на руснаци и на руски военни части Днес 35 населени места в България носят имена на руснаци или на руски военни части. Това са: град Аксаково (Варненска област) – в чест на публициста Иван Аксаков (1823 – 1886) села Александрово (Бургаска област), Александрово (Великотърновска област), Александрово (Ловешка област), Александрово (Старозагорска област), Александрово (Търговищка област), Александрово (Хасковска област), Александрово (Шуменска област) и Александрово (Ямболска област) – в чест на руския император Александър II (Цар Освободител) село Белокопитово (област Шумен) – в чест на генерал Сергей Белокопитов село Братушково (Софийска област) – в чест на руските воини, които българите наричали „братушки“ (думата на български и до днес е синоним на „руснаци“)„Помним ви, братушки!“, Лилия Томова, в-к „Дума“, 1 август 2009, брой 173 село Горталово (Плевенска област) – в чест на майор Фьодор Горталов град Гурково (Старозагорска област), села Гурково (Добричка област), Гурково (Софийска област) и Гурково (сега квартал на град Дунавци, Видинска област) – в чест на генерал Йосиф Гурко село Дибич (област Шумен) – в чест на генерал Иван Дибич-Забалкански село Драгомирово (област Велико Търново) и село Драгомирово (област Перник) – в чест на генерал Михаил Драгомиров село Зараево (област Търговище) – в чест на 140-и пехотен Зарайски полк, който води тежки боеве за освобождаване на селото, на 18 юли 1877 г град Игнатиево (Варненска област), село Граф Игнатиево (Пловдивска област) – в чест на руския дипломат граф Николай Игнатиев село Калитиново (Старозагорска област) – в чест на подполковник Павел Калитин село Киреево (Видинска област) – в чест на капитан Николай Киреев село Орловец (Великотърновска област) – в чест на 36-ти пехотен Орловски полк села Скобелево (Ловешка област), Скобелево (Пловдивска област), Скобелево (Сливенска област), Скобелево (Старозагорска област), Скобелево (Хасковска област) – в чест на генерал Михаил Скобелев село Столетово (област Пловдив) и село Столетово (област Стара Загора)) – в чест на генерал Николай Столетов град Суворово (област Варна) – в чест на руския пълководец Александър Суворов (1748 – 1800) село Тотлебен (Плевенска област) – в чест на генерал Едуард Тотлебен село Церетелево (област Пловдив) – в чест на дипломата Алексей Церетели село Черкаски (област Монтана) – в чест на юриста Владимир Черкаски

Селища в България, носили имена на руснаци и на руски военни части село Белево (област Варна) – селището съществува още през Втората българска държава, вероятно под името Крушево. През 16 век е преименувано от османската власт на Гебедже Богазъ, а към 18 век от името е останало само Гебедже. През 1882 г. селото е преименувано на Белево, в чест на 71-и пехотен Бельовски полк. През 1940 г. името е променено на Белослав; град Димово – от 1881 г. до 1936 г. селището носи името Александрово, в чест на руския император Александър II (Цар Освободител). През 1936 г. е преименувано за кратко на Влайково, в чест на писателя Тодор Влайков. След протести на местното население е преименувано отново на Княз Александрово. През 1951 г. селото (сега град) е преименувано на партизанския псевдоним „Димо“ на местния партизанин Живко Пуев; град Сталин – град Варна от 20 декември 1949 г. до 20 октомври 1956 носи името на генералния секретар на КПСС Йосиф Сталин; град Толбухин – град Добрич от 25 октомври 1949 г. до 19 септември 1990 г. носи името на съветския маршал Фьодор Толбухин. Регистрационните номера на МПС от област Добрич и до днес започват с буквите „ТХ“ – Толбухин.

Източници

Литература

„Паметници от Освободителната война 1877 – 1878: Алманах“ / Йоанна Климова-Клисарова; Фотогр. Николай Клисаров; под ред., [предисл.] Леонида Ходкевича. – София: Съюз на руските белогвардейци и техните потомци в България, 2003 Памятники Освободительной войны в Болгарии 1877 – 1878; под ред. И.Б. Иванова; предисл. Л.Е. Ходкевича, И.Б. Иванова – София, 2007