Дакия Аврелиана () е римска провинция попада почти изцяло в днешна Северна и Централна Западна България. Съществува в периода 271 – 285 година след оттеглянето на римските легиони на южната страна на Дунав и изоставянето на Римска Дакия през 271 г. Носи името на образувалия я император Аврелиан. Образувана е от Moesia Superior и Дакия Траяна (Dacia Traiana) през 271 г.
Наименование С пропагандна цел името е „Дакия“, въпреки че заема територии в бившата Горна Мизия.
История Столица на провинцията е Сердика (днешна София). Тя е част от Диоцез Мизия. В 285 г. император Диоклециан разделя Дакия Аврелиана на две нови римски провинции – Вътрешна Дакия с главен град Сердика и Крайбрежна Дакия с главен град Рациария. Двете нови провинции заедно с няколно други първо са включени в Диоцез Мизия, на Префектура Илирик, който диоцез скоро е разделен на две Диоцез Македония и Диоцез Дакия, чиято столица пак е Сердика в който попадат провинциите Вътрешна Дакия и Крайбрежна Дакия.
Източници
Victor Chapot, La Dacie dans Le Monde Romain, Albin Michel, Paris, 1951 Yann Le Bohec, La Dacie des Romains: des provinces éphémères Ion Grumeza, Dacia: Land of Transylvania, Cornerstone of Ancient Eastern Europe, Hamilton Books, 2009, Lanham and Plymouth, ISBN 978-0-7618-4465-5 Hiéroclès, Synecdemus, 655.1 Прокопий, De Aedificiis.
Категория:Провинции на Римската империя Категория:Българските земи през Древността Категория:История на Сърбия Категория:Мизия Категория:Дакия Категория:Основани в Европа през 271 година Категория:3 век в Европа