„Алиса в Страната на чудесата“ (), известна и като „Приключенията на Алиса в Страната на чудесата“ (Alice's Adventures in Wonderland), е роман за деца, написан от английския писател и математик Чарлз Латуидж Доджсън под псевдонима „Луис Карол“, и публикуван за първи път през 1865 г.

Книгата представлява приказна история, чийто главен персонаж е момиченце на име Алиса, което, следвайки говорещ бял заек, попада в непознат и напълно объркан свят, пълен с причудливи и фантастични персонажи, много от които са алюзия към личните приятели на Доджсън. Самата Алиса е вдъхновена от реално съществуващо момиче – Алис Плезанс Лидъл, близка на автора.

Произведението получава положителни отзиви след излизането си и днес е едно от най-известните произведения на викторианската литература. То се смята за изключително популярно и влиятелно в световната литература, главно насочено към малките читатели, но обичано еднакво и от по-възрастните.Lecercle, Jean-Jacques (1994). Philosophy of nonsense: the intuitions of Victorian nonsense literature. Routledge, с. 1 Изобилства със сатира, символизъм и абстракции, което го прави един от най-характерните представители на литературния нонсенс. Повествователната линия и структура на романа оказват огромно влияние върху жанровото развитие на фентъзито.Berman, Judy (15 October 2020). "Alice's Adventures in Wonderland by Lewis Carroll ". TimeMcCrum, Robert (20 January 2014). "The 100 best novels: No 18 – Alice's Adventures in Wonderland by Lewis Carroll (1865)". The Guardian Художникът Джон Тениъл създава 42 илюстрации за случая.

Книгата никога не е била изчерпана от печат и е преведена на 174 езика, вкл. и на български. Нейното наследство включва екранизации, адаптации за радио, визуални изкуства, балет, опера и мюзикъл, както и тематични паркове, настолни игри и видеоигри.Douglas-Fairhurst, Robert (20 March 2015). "Alice in Wonderland: the never-ending adventures". The Guardian

През 1871 г. писателят публикува продължение, озаглавено „Алиса в Огледалния свят“ (Through the Looking-Glass), а през 1890 г. – съкратената версия за малки деца, „Детската „Алиса“ (Nursery Alice).

Предистория

Златният следобед Книгата е замислена на 4 юли 1862 г., когато Луис Карол и преподобният Робинсън Дъкуърт гребат нагоре по река Айзис с трите малки дъщери на Хенри Лидъл, приятел на писателяKelly, Richard (1990). Lewis Carroll. Twayne Publishers, с. x, 14Jones, Jo Elwyn; Gladstone, J. Francis (1998). The Alice Companion: A Guide to Lewis Carroll's Alice Books. Macmillan, с. 10: Лорина Шарлот, на 13 г. – „Първа“ (Prima) в уводното стихотворение на книгата, Алис Плезанс, на 10 г. – „Втора“ (Secunda), и Едит Мери – на 8 г., „Трета“ (Tertia).Gardner, Martin (1993) . The Annotated Alice. Bramhall House, с. 21 Пътуването започва от Фоли Бридж, Оксфорд, и завършва на 8 km нагоре по течението при Годстоу, Оксфордшър. По време на пътуването Карол разказва на момичетата история, която описва в дневника си като „Приключенията на Алиса под земята“ и която се е заел да напише за Алис.Brown, Sally (1997). The Original Alice: From Manuscript to Wonderland. London: British Library, с. 17-19 Алис Лидъл си спомня, че е помолила Карол да я запише: за разлика от други истории, които той ѝ бил разказвал, тя пожелала именно тази да бъде запазена. Тя получава ръкописа след повече от две години.Cohen, Morton N. (1996). Lewis Carroll: A Biography. Vintage Books, с. 126

4 юли е известен като „златният следобед“, представен в пролога на романа като стихотворение.Jones, Jo Elwyn; Gladstone, J. Francis (1998). The Alice Companion: A Guide to Lewis Carroll's Alice Books. Macmillan, с. 107-108 Всъщност времето около Оксфорд на 4 юли е било хладно и влажно, макар че някои учени оспорват това твърдение.Gardner, Martin (1993) . The Annotated Alice. Bramhall House, с. 23 Учените спорят дали Карол наистина е измислил Алиса по време на „златния следобед“ или историята е била развивана постепенно в продължение на по-дълъг период.

Карол се запознава с децата на семейство Лидъл през март 1856 г., когато се сприятелява с Хари Лидъл.Douglas-Fairhurst, Robert (27 April 2015). The Story of Alice: Lewis Carroll and the Secret History of Wonderland. Harvard University Press, с. 81 През юни 1856 г. той води децата на реката.Douglas-Fairhurst, Robert (27 April 2015). The Story of Alice: Lewis Carroll and the Secret History of Wonderland. Harvard University Press, с. 89-90 Робърт Дъглас-Феърхърст, който написва литературна биография на Карол, предполага, че Карол е предпочитал Алис Плезанс Лидъл, по-специално защото името ѝ било подходящо за алюзии. „Pleasance“ означава „удоволствие“, а името „Алис“ се появява в съвременни произведения, включително стихотворението „Алис Грей“ (Alice Gray) от Уилям Мий, на което Карол пише пародия; Алис е героиня и в „Деца-мечта: Блян“ (Dream-Children: A Reverie) – прозаично произведение от Чарлз Ламб.Douglas-Fairhurst, Robert (27 April 2015). The Story of Alice: Lewis Carroll and the Secret History of Wonderland. Harvard University Press, с. 83-84 Карол, фотограф-любител от края на 50-те години на XIX век,Douglas-Fairhurst, Robert (27 April 2015). The Story of Alice: Lewis Carroll and the Secret History of Wonderland. Harvard University Press, с. 77 и сл. създава много фотографски портрети на децата на Лидъл, и особено на Алис, от които 20 са запазени до наши дни.Douglas-Fairhurst, Robert (27 April 2015). The Story of Alice: Lewis Carroll and the Secret History of Wonderland. Harvard University Press, с. 95

Ръкопис: „Приключенията на Алиса под земята“

Карол започва да пише ръкописа на историята още на следващия ден, макар че най-ранната версия е изгубена. Момичетата и Карол предприемат още едно пътуване с лодка месец по-късно, когато той разказва историята на Алис, а през ноември започва сериозно да работи по текста.Carpenter, Humphrey (1985). Secret Gardens: The Golden Age of Children's Literature. Houghton Mifflin, с. 57 За да добави финалните щрихи, той проучва естествената история на животните, включени в книгата, а след това дава ръкописа да бъде разгледан от други деца – особено от тези на Джордж Макдоналд. Въпреки че Карол добавя свои собствени илюстрации към оригиналното копие, при публикуването му е посъветван да намери професионален илюстратор, за да бъде книгата по-привлекателна за читателите. Впоследствие той се обръща към Джон Тениъл, за да пресъздаде идеите му чрез собствения си художествен стил, като му казва, че историята се е харесала на децата.

Карол започва да планира печатното издание на историята за Алиса през 1863 г.Jaques, Zoe; Giddens, Eugene (6 May 2016). Lewis Carroll's Alice's Adventures in Wonderland and Through the Looking-Glass: A Publishing History, с. 9 На 9 май 1863 г. той пише, че семейството на Макдоналд му е предложило да публикува „Алиса“. В дневника му от 2 юли е записано, че е получил образец на страница от печатното издание. На 26 ноември 1864 г. Карол подарява на Алис Лидъл ръкописа на „Приключенията на Алиса под земята“ (Alice's Adventures Under Ground), със свои илюстрации и с посвещението: „Коледен подарък за едно скъпо дете в памет на един летен ден“.Ray, Gordon Norton (1976). The Illustrator and the Book in England from 1790 to 1914. Oxford University Press; Pierpont Morgan Library, с. 117Douglas-Fairhurst, Robert (27 April 2015). The Story of Alice: Lewis Carroll and the Secret History of Wonderland. Harvard University Press, с. 147

Публикуваната версия на „Приключенията на Алиса в Страната на чудесата“ е около два пъти по-дълга от „Приключенията на Алиса под земята“ и включва епизоди като „Чаеното парти на Лудия шапкар“ (или „Лудото чаено парти“), които не се появяват в ръкописа.Douglas-Fairhurst, Robert (27 April 2015). The Story of Alice: Lewis Carroll and the Secret History of Wonderland. Harvard University Press, с. 144 Единственото известно ръкописно копие на „Приключенията на Алиса под земята“ се съхранява в Британската библиотека.

Сюжет

Първа глава. В заешката дупка Алиса, малко момиче, седи отегчено заедно със сестра под едно дърво. Сестрата чете книга, която е безинтересна на малкото момиче, понеже няма нито картинки, нито диалози. Неочаквано пред тях изскача бял заек. Той изважда часовник от джоба на жилетката си, поглежда го и забързва нанякъде. Алиса го проследява през полето и вижда, че се шмугва в една голяма заешка дупка. Момичето се спуска подире му. Дупката върви донякъде направо, но изведнъж тръгва надолу. Любопитното дете пропада в нещо като кладенец, който е изключително дълбок. Докато пада, Алиса оглежда тунела, по чийто стени има шкафове и лавици, пълни с книги. Падащото момиче успява да вземе един буркан с портокалово сладко, който се оказва празен. Пропадането е толкова дълго и отегчително, че Алиса започва да си говори сама.

Накрая момичето се стоварва върху купчина от съчки и сухи листа. Вижда Белия заек, все така забързан. Втурва се пак към него, но той изчезва зад ъгъла. Момичето се озовава в дълга ниска зала, осветена от няколко лампи. Наоколо са разположени редица врати, всяка от които заключена. По средата на залата седи стъклена маса, а върху нея златен ключ. Алиса пробва ключа на всяка от вратите, но то се оказва прекалено малко или прекалено голямо за ключалките. Единствено пасва на вратичка, голяма ок. 40 см и скрита зад мъничка завеса, която води към прекрасна градина, разделена от миша дупка. Копнеейки да отиде в градината, Алиса изпива шишенце, разположено на стъклената масичка. На него пише приканващо: „Изпий ме“. Момичето се смалява до 25 см, но забравя ключа на масата. След като безуспешно се опитва да се покатери по нея, тъжното дете открива кутия, в която се крие баничка, на чийто повърхност, със стафиди, е изписано: „Изяж ме“. Отхапва от храната и наблюдава дали ще се смали или порасни. Нищо не се случва. Момичето изяжда цялата баничка.

Втора глава. Водата на сълзитe Алиса започва да се издължава „като грамаден далекоглед“. Нозете ѝ едва се виждат и тя се замисля как ще ги обуе с нови чорапи и обувки. Докато крои планове, тя си удря главата в свода на залата. Детето уточнява, че сега е високо три метра. Взема малкия ключ и отключва вратата, водеща към градината. Поглежда през нея с едното си око. Непосилна да премине през вратата, момичето сяда на пода и започва да плаче. Сълзите ѝ са с обем колкото кофа с вода и скоро около плачещото дете се образува вада с около десет сантиметра дълбочина, простираща се до половината на залата.

След малко се чуват ситни стъпчици. Алиса забелязва отново Белия заек, този път великолепно нагизден. Животното си мърмори нещо под носа, че закъснява за някаква херцогиня. После Белия заек се плаши от размера на Алиса и побягва в тъмнината, като изпуска белите си ръкавици от ярешка кожа и голямото ветрило. Момичето вдига ветрилото и започва да си вее с него. Докато тя си мисли затова, че може да е някой друг, а не себе си, неочаквано надява една от ръкавиците. Оказва се, че ветрилото е вълшебно и смалява онзи, който го използва. Алиса захвърля магическия предмет, преди да изчезне съвсем. Сега тя уточнява, че е висока около две стъпки.

Както по-рано, малката врата е затворена, а ключът е на стъклената маса. Алиса пада в солената вода, образувана от нейните сълзи, дълбока три метра. Недалеч от момичето изплува причудлива мишка. Детето се опитва да я заговори, като ѝ обяснява за домашната ѝ котка Дайна и едно куче от родния дом. Плуващото животно обаче се страхува и от двете. За да покаже защо има страх от котки и кучета, мишката отвежда Алиса на един сух бряг, гъмжащ от разни птици и животни. Сред тях са птица Додо, Райски папагал и орле.

Трета глава. Свободно надбягване и една дълга история