Жив огън (Нов огън, Млад огън, Божи огън, Див огън) е български народен обичай, изпълняван в два случая:

когато трябва да се поднови огънят в домашните огнища; когато в селището се появи епидемия по хората или животните.Заразна болест по едрия рогат добитък в с. Крумово - Свободен глас - дигитално копие - 27/08/1905, No. 22, стр.2

Тъй като не се вижда откъде идва огънят, хората са си обяснявали появата му с това, че той пада невидимо от небето, изпратен от Бог; затова го наричат и Божи огънМихаил Арнаудов. Очерци по българския фолклор. Т. 2. Трето фототипно издание. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“. София, 1996, стр. 208..

Провеждане на обичая Живият (Новият) огън се запалва от триенето на сухи дървета. За запалването му са нужни 4 парчета дърво, две от които се забиват отвесно в земята, трето се поставя напречно, пъхнато в предварително издълбани в тях дупки, а четвърто – заострено и издигнато в средата на конструкцията. Според вярването, дърветата, необходими за запалването на Нов огън трябва да са липови (или отвесните да са липови, а напречното от леска. В Неврокопско дърветата са хвойновиСбНУ XIV, стр. 183.). Обикновено отвесно поставените дървета трябва да са „близнаци“, т.е. два ствола израсли от един дънер и да са съхнали в продължение на три годиниДимитър Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Второ фототипно издание, стр. 745.. Затова когато хората ходят за дърва в гората, ако забележат такива дървета ги отсичат и ги запазват за случая.

Върху средното дърво се намотава въже по такъв начин, че когато двата му края се опъват, дървото да може да се върти около оста си, като се трие с горния си край във водоравно разположеното над него дърво. Двама мъже (или повече) хващат двата края на въжето и след усилено дърпане, често продължаващо 2-3 часа, вследствие на триенето напречното дърво се запалва, а оттам – и другите. После от тях се подклажда голям огън, който се използва в зависимост от целта, с която е запален.

Изпълнителите на обреда (т.е. въртящите средното дърво) трябва да са млади мъже, ергени или вече женени, но по възможност близнаци. Ако няма близнаци, могат да са двама братя, но единият да е първото, а другия последното дете в семейството. Михаил Арнаудов съобщава за провеждането на този обичай през 1933 г. в странджанското село Ургари (дн. с. Българи), като в този случай огънят е запален от единствения човек в селото с определено име.

Подновяване на огъня в домашните огнища В този случай обичаят е календарно обвързан и се изпълнява най-често по време на третия Горещник (денят на св. Марина), на някои места (Варненско) срещу Еньовден, а на някои места и на Еремия.

Според българските народни вярвания, огънят в домашното огнище има силата да пази дома от всякакви злини и не бива никога да се гаси. През деня той гори, а през нощта се заравя под дебел пласт пепел, като на сутринта отново се разпалва от тлеещите въглени. Според представите този огън остарява, вече не може да пази къщата от магии, болести и зли духове и се налага да бъде подновяван. Това подновяване се извършва през някой от горепосочените дни. Тогава хората от всички къщи изгасят огъня в огнищата си, вземат от новозапаления огън и го отнасят вкъщи, където отново запалват с него своите огнища. Този огън ще гори една година до следващото му подновяване.

Жив огън при епидемии Вярването в очистителната и предпазната сила на огъня обуславя изпълнението на този обичай и при появата в селището на епидемия по хората или животните. Когато епидемията е по хората, то след като се запали новия огън, хората от селището го прескачат или пърлят ръцете и краката си на него. Когато болестта е по животните, огънят се пали от двете страни на някоя тясна пътека или в тясна клисура, като между двата огъня се прекарват всички домашни животни.

Вижте също

Ората копата Огниво Български народен календар Жива и мъртва вода Бъдник

Източници

Категория:Български обичаи Категория:Руски обичаи Категория:Горене