Кувейт е конституционна монархия. Кувейт има сравнително една от най-напредналите структури на властта – тук се правят стъпки за създаване за Народно събрание още от 1963 година, което дотогава не съществува в нито една арабска страна в Залива. Поради факта, че шейхът разпуска два пъти парламента, националното събрание се създава едва през 1992 г.
Според записаното в конституцията от 1962 г. държавен глава е емирът. Освен това той е също върховен съдия и главнокомандващ на армията. Емирът назначава министър-председателя и министрите предложени от него
Изпълнителната власт е в ръцете на правителството и емира. Той има право да суспендира конституцията, да разпуска парламента. Поради възникнали конфликти между управляващата фамилия и парламента, парламентът е разпускан от емира няколко пъти – 1976 г., 1986 г., 1999 г., 2006 г., 2008 г. и 2009 г. Обтегнатите отношения между правителството и парламента някои изследователи определят като незрял опит за демокрация в Кувейт.
Националното събрание осъществява законодателната власт. То се състои от 50 члена, които се избират за четиригодишен мандат. Министрите, 15 на брой са служебно назначени за народни представители.
Парламента изиграва определяща роля за демократичните реформи в Кувейт – дава се право на жените да гласуват и да участват в избори. Правителството на емира невинаги иска да участва и да приема тези реформи, но въпреки това страната води Залива и Арабския свят изобщо, към демократично развитие. От 1992 г. се провеждат периодични и свободни избори. Политическата опозиция показва, че е активна и ефективна предлагайки различни промени, приети или не от правителството. Политическата система се оказала достатъчно гъвкава и приспособила опозицията към политическия процес, но не с репресии или изключване от процеса, каквато е практиката в повечето арабски страни.
Повишаването на качеството на образованието, развитието на медиите, растящото разбиране за демокрация, гражданството и човешките права изграждат пътя за бъдещи политически реформи. Най-видимият резултат от това развитие е даването на политически права на жените през 2007 г.
Въпреки желанието Кувейт да стане демократична страна опитът остава незавършен. Някои от най-важните причини са: нестабилно регионално развитие; липса на демократична култура; политическото развитие не е свързано с икономически напредък; липса на политически партии и слабо гражданско общество – конституцията не забранява партиите, но не разрешава тяхното основаване; късно и слабо участие на жените в политическия процес; неспазване на правата на човека. С всички тези недостатъци политическата система на Кувейт остава най-старата, най-развитата и най-демократичната в Залива.
История Кувейт е създадена през седемнадесети век от група племена, които са мигрирали от Арабския полуостров и се заселват в региона на Кувейт. В началото, отношенията в новото общество са организирани по начин, подобен на обществен договор. Владетелят е доброволно избран от семейството на Ал-Сабах, за да предприеме отговорността и тежестта на управлението Хората ще бъдат отговорни за производството и финансовата подкрепа на управляващата институция, лично и политически. Това съвместно управление действа преди откриването на петрол. Държавата трябвало да разчита на икономически дейности, свързани с морето, като перлената индустрия, корабостроенето и търговията. Няма никакво съмнение, че работата на кувейтците в търговията била подложена на демократичните експерименти в други страни, особено Индия.
Това неписано споразумение е довело управление, включващо взаимно разбирателство между управляващата фамилия Ал-Сабах и определени слоеве от кувейтското общество. Изглежда, че това споразумение по-късно е имало влияние върху вида, характеристиките и качествата на хората, които са лоялни към емира и им е предоставяло привилегии.. Следователно правилото не е било наложено със сила, а по взаимно съгласие и споразумение, и правителството се основава на консултации, когато владетелят не се радва на абсолютна власт.
По този начин, концепцията за историческа легитимност е създадена за семейство Ал-Сабах като управляващата фамилия в Кувейт. С течение на годините, властта е предавана по традиция сред членовете на семейството.
Този стил на управление продължава до 1899 г., когато владетелят на Кувейт подписва споразумение с Великобритания и Кувейт се превръща в Британски протекторат. Споразумението променя баланса на властта в Кувейт. Преминава се от авторитарен стил на управление към правителство, подкрепено от външна сила под ръководството на Великобритания.
Този акт се счита за отклонение от принципите на съвместно управление и решението довежда до недоволство сред влиятелните семейства в страната, особено класата на търговците.
Кувейтски демократичен експеримент Въпреки дългата история на опита за съвместно управление в Кувейт датираща от 18 век, желанието на кувейтското общество да притежава правителство в институционализирана форма нараства и остава до обявяването на независимостта през 1961 г. А борбата за демокрация продължава и през следващите години, но резултатите са различни в зависимост от местните и регионалните условия и променливи. Този процес може да бъде разгледан в три основни етапа.
Първа фаза от 1921 до 1960: Съвместно управление Събитията през 1921 г. са отправна точка за похода към кувейтския демократичен експеримент. В този период Кувейт е свидетел на политически хаос, заради различията между членовете на кралското семейство. Това довежда до обжалване пред управляващата фамилия, за край на вътрешните конфликти и да назове един член на управляващото семейство за владетел на страната. Второто търсене включва образуването на Консултативен съвет, в който гражданите участват в процеса на вземане на решения и управлението на страната въз основа на справедливост и равенство. Управляващата фамилия отговори на жалби и Шейх Ахмад ал-Джабер е определен за владетел на страната. Първият Консултативен съвет в историята на страната е наречен Шура Съвет формира се от 12 назначени члена. Съветът подчерта, че хората са източник на власт, и че на Шура Съветът сам има право на законодателна инициатива, и всички договори и концесии, са нищожни, ако не са ратифицирани от него.
Независимо от ограничените правомощия на първия на Шура Съвет и кратката му продължителност, не се намалява значението на събитията поради следните причини: Той поставя началото на политическата информираност на кувейтското общество и неговата вяра в демократичните принципи, както и на хората като източник на власт. Тези принципи остават ярко в съзнанието на хората до независимостта през 1961 г. и формулирането и обнародването на Конституцията. В отговор до емира относно исканията на народа и неговата вяра в правото му на участие в диалог за управлението на страната разкрива своите либерални тенденции. Показва на информираността и влиянието на търговците като влиятелна група в политическия живот в Кувейт. Разкрива участието на Великобритания в антидемократично управление, когато влиза в конфликти с нейните интереси. Доказва се от разпадането на Съвета под натиск на Великобритания.
През следващите години, обществените изисквания за политическа борба продължават. Вторият опит на Консултативния съвет е през 1938 г., когато Конституция е обнародвана и друг Шура съвет е формиран. Въпреки това, той също е закрит едва след шест месеца. Разпускането е придружено от инциденти на насилие, невиждано дотогава в Кувейт.
След това, Кувейт става свидетел на период на относително спокойствие, особено по време на Втората световна война (1939 – 1944) и тази политическа стабилност продължава до 1950. В началото 1950 г. се наблюдава активна политическа дейност. Най-големите прояви на политическа дейност включват появата на институциите на гражданското общество, като например клубове, професионална асоциации, петиции от хората, използване на политически „брошури“ като средство за изразяване на недоволство с общата ситуация в страната.
Тези събития предизвикват емира да се върне към принципа на изборите за някои държавни структури. Вместо да доведе до по-голяма политическа откритост, и засилване на тенденциите в институционалната реформа, връщането на изборите, довежда до едно залитане към нестабилен демократичен процес. Реакцията на правителството към политическите дейности е да затвори клубове, да се спре издаването на пресата, и да да продължи ограниченията върху политическия живот, докато декларацията за независимост не стане факт през 1961 г.
Втора фаза 1961 – 1990: Конституционна монархия В отговор на декларацията за независимост на Кувейт и превръщането му в суверенна държава, иракския президент Абдул Карим Касем е за обявяване на недействителност на независимостта.
Въпреки това, натискът от влиятелните араби като Абдел Насър и международната подкрепа, от Великобритания в частност, довеждат до прекратяване на кризата. Въздействието на иракската заплаха над Кувейт продължава и през следващите години, особено по отношение на развитието на демокрацията. След независимостта, Кувейт обявява, че ще приеме парламентарна система. Правителството призова за общи избори. Избира се учредително събрание, чиято основна задача е да създаде нова Конституция. Съществуват няколко фактора, които принуждават управляващата фамилия в Кувейт да въведе полу-парламентарна система. Натиск от търговската класа за истински политически реформи и приемането на форма на парламентарното управление. Обществена подкрепа, спечелена от регулатора по време на кризата за независимост породена от иракската заплаха. Положителното развитие на отношенията между владетеля и политическите сили.
След изборите е сформирана комисия за изготвяне на конституция. По време на процеса емир Абдула ас-Сабах играе ролята на помирител между различните части в рамките на съставеното събрание и в рамките на комисията за изготвяне на конституцията. Емирът ратифицира Конституцията през 1962 г. – сега тя е най-старата конституция в региона.
Една от най-забележителните характеристики на Конституцията е, че системата на кувейтското управление е комбинация от парламентарна и президентска системи, с превес на парламентарната система.
След обнародването на конституцията първите избори са проведени, за да се изберат 50-те члена на Народното събрание. Съветът упражнява своята дейност до 1964 г., когато новото правителство се сформира и участието на някои министри в правителството се счита за нарушение на член 131 от Конституцията, а други министри са обвинени в корупция. Това принуждава министър-председателя да поиска от емира разпускане на Съвета, но емира отказва и разпорежда на министър-председателя да сформира ново правителство и да се вземе под внимание мнението на Съвета.
След смъртта на шейх Абдула, Кувейт става свидетел на много политически събития между 1966 г. и 1970 г. Сред тези събития са били разпускане на общинските съвети, разпускане на Парламента, и провеждането на нови избори, които били опорочени от нередности, фалшификация, и правителствена намеса в полза на някои кандидати. През 1971 г., опозицията е добре представена в новите избори. Скоро след това, арабско-израелската война от 1973 г. повлиява политика и икономиките в региона, което води до високи цени на петрола и впоследствие спад на демократичния процес. Увеличението в производството на петрол позволи на кувейтско правителство да се освободи от зависимостта от търговците за финансова подкрепа – при условие, че правителството има възможност да постигне по-голям икономически просперитет за неговото общество.
През 1975 г., изборите са за нов съвет, който разпуснат през 1976 година. Известни регионални обстоятелства са причинили отстъпление в демократичния процес, където събития, като например гражданската война в Ливан са довели до страх, че демокрацията в Кувейт може да доведе до хаос и държавен преврат.