Васил Киров Кирков е български актьор, председател на Съюза на артистите в България от 1925 до 1929 година. Той е един от основателите на българския професионален театър.
Биография
Васил Кирков е роден в Карлово през 1870 г. Учи в Москва в театралната студия на МХТ под ръководството на К. Станиславски и Вл. Немирович-Данченко (1904 – 09). Привлечен е за помощник-режисьор в театъра на Вера Комисаржевска, с чиято трупа обикаля Германия, Полша, Франция и Америка (1909).
Започва работа като артист през 1890 г. в „Столична драматична трупа“. През периода 1892 – 1904 г. участва в редиците на актьорите от театър „Сълза и смях“. На софийска сцена дебютира в ролята на Контофре („Борислав" – Ив. Вазов) в Народния театър, където работи (1909 – 1923, 1934 – 1941). През 1926 г. Васил Кирков и Адриана Будевска са уволнени от театъра от тогавашната власт, което предизвиква широк обществен отзвук.
Режисьор на „Български художествен театър" – София (1925), директор-режисьор на „Русенски общински театър“ (1925 – 1927). Основава първия общински театър в Сливен (1928), създава „Бургаския драматичен театър“ (1929). Директор-режисьор на „Пловдивски общински театър“ (1932 – 1934). Основател на „Дом на изкуството и печата“ (1920).
Председател на Съюза на българските артисти (1925 – 1929), организатор на Пенсионния фонд на артистите.
Умира на 28 ноември 1931 г. в София.в. Литературен глас, бр.132, с.8
Памет На Васил Кирков е наречена улица в квартал „Лозенец“ в София ().
Семейство Деца – Кирил, Маринка, Димитър Деца на Кирил – Мария, Надежда Деца на Мария – Десислава, Силвия Деца на Надежда – Филип, Нанси
Театрални роли
Контофре в „Борислав“ (Иван Вазов) Лоренцо във „Венецианският търговец“ (Уилям Шекспир) Лученцо в „Укротяване на опърничавата“ (Уилям Шекспир) Парис в „Ромео и Жулиета“ (Уилям Шекспир) Дамис в „Тартюф“ (Молиер) Бабутрен в „Мадам Сан Жен“ (В. Сарду) Сен Жуст в „Смъртта на Дантон“ (Г. Бюхнер) Юсов в „Доходно място“ (А. Н. Островски) Петър в „Лес“ (А. Н. Островски) Кулигин в „Буря“ (А. Н. Островски) Ферапонт в „Три сестри“ (Антон Чехов) Васка Пепел в „На дъното“ (Максим Горки) Хамлет „Хамлет“ Карл Моор в „Разбойници“ Маркиз Поза в „Дон Карлос“ Фердинанд в „Коварство и любов“ (Шилер) Хлестаков в „Ревизор“ Кречински на (Сухово-Кобилин) Освалд в „Призраци“ (Хенрик Ибсен) Княз Мишкин „Княз Мишкин“ (Фьодор Достоевски) Боян Магесника в „Боян Магесника“ (Кирил Христов) Жельо във „Вампир“ (Страшимиров)
Като режисьор: „Тебеширеният кръг“ (Клабунд) „Червената мелница“ (Ф. Молнар) „Свети, но не сгрява“ (А. Н. Островски) „Кройцерова соната“ (Лев Толстой) „Престъпление и наказание“ (Фьодор Достоевски) „Камо грядеши“ (Xенрик Сенкевич) „Самодива“ (П. Ю. Тодоров) „Юда“ (Константин Мутафов)
Източници Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982.
Външни препратки
История, сайт на Съюза на артистите в България Васил Кирков в 1333 „Васил Кирков угасна“, публикувано във в-к „Литературен глас“, год. IV, бр. 133, София, 13 декември 1931 г.
Категория:Български актьори и актриси Категория:Носители на орден „Св. Александър“ V степен Категория:Българи в Русия Категория:Родени в Карлово Категория:Починали в София