Лозанското метро е метросистемата в град Лозана, Швейцария.
История Лозанското метро има 2 линии. Първата линия има 15 станции, от които само 3 са подземни, поради което то се приема като Леко метро. Втората линия е автоматизирана и има 14 станции. Пресечна точка е спирка „Флон“ (FLON), която е крайна спирка за Първа линия. Първата линия пътува от северозапад до центъра. Втората линия пътува от север на юг към Женевското езеро.
Линия М1 Линия М1 е открита на 24 май, 1991. Тя е собственост на компания, наречена TSOL. (трамвай Du Sud-Ouest lausannois) и това съкращение е широко използвано от пътуващите, които ползват линията. М1 е наричана Леко метро, защото само три станции са подземни, макар че на практика е LRT.
Линията, която е 8 км дълга, свръзва центъра на Лозана с големите университети (ЕПФЛ, UNIL) и гара Renens. Линията се експлоатира от Транспорт публика де ла région lausannoise (TL, по-рано трамвайни трасета Lausannois).
Галерия-линия М1
Линия М2 Линия м2 на Лозанското метро е напълно автоматизирана, управлявана от команден център (т.е. няма машинисти в мотрисите). Влаковете са с гумени колела. В края на станция Ле Croisettes е предназначено да се реализира бъдещо удължаване на линията на север към Epalinges-Село, или дори Le Chalet-à-Gobet. Открита е на 27 октомври 2008 г. Ето и нейната история:
История Допълнителни запитвания: септември 2001 Решение на Държавния съвет: юни 2002 Източник на финансиране, поискан от Висшия съвет: септември 2002 Народен вот: края на 2002 Начало на строителство: 2004 Продължителност на строителство: 4 до 5 години Официално откриване: 18 до 21 септември 2008 В експлоатация от: 27 октомври 2008
Допълнителна информация по М2 Тъй като град Лозана е разположен на стръмен склон, се налага втората линия на метрото (М2) да бъде стръмна. Някога линията е била фуникульор. Средният наклон е 5,7%. Максималната скорост е 60 км в час. Пътуването от единия до другия край отнема само 18 минути. В пиковите часове влакчетата се движат през 3 минути. 70% от линията е под земята, а другата част е наземно.
Галерия-линия М2
Бъдещата линия М3 Линия М3 на метрото ще се движи в направление на запад от Лозана (за бързо реагиране, Renens Bussigny). M3 линия може да бъде стандартен трамвай и ще бъде в съответствие с М1, М2 и LEB жп гара в Лозана-Flon. Ще има ескалатори на свръзващите станции Лозана-Flon и Лозана-CFF. Първият участък от линията (Flon – Renens-Gare) е планирано да влезе в експлоатация през 2015 г., като цялата линия трябва да заработи през 2018 г.
Влаковете Влаковете са задвижвани от 4 талиги. Капацитетът на влаковете от втора линия е 222 правостоящи пътнищи и 62 седящи.
Характеристика на влаковете Дължина на влака: 30,68 м Дължина на влака: 15,34 м Ширина на влака: 2,45 м Височина на влака: 3,47 м Маса на празен влак: 57 316 кг Маса на влака при максимално натоварване: 72 856 кг (ако един човек тежи 70 кг) Ширина на достъп врати: 1,65 м Височина на вратите за достъп: 1,9 м
Вижте също Списък на метрополитени Софийско метро
Източници www.railway-technology.com www.urbanrail.net www.swissinfo.ch carto.metro.free.fr iguide.travel commons.wikimedia.org www.alstom.com www.fotopedia.com
Метро Категория:Железопътен транспорт в Швейцария Категория:Сгради и съоръжения в Швейцария Категория:Метро в Европа Категория:Метрополитени Категория:Основани в Швейцария през 1991 година