Мавретания () е историческа област в Северна Африка, на територията на съвременните Северно Мароко и Западен Алжир, и днешните европейски градове Сеута и Мелиля в Южна Испания.
Основното население на Мавретания са племената на берберите. Финикийците започват основават първите градове със заселването си по африканското крайбрежие – Ликсус, Могадор, Волубилис, Чела̀.
Първият документиран владетел по тези места е Сифакс – цар на Нумидия.
Мавретанско царство Към края на 2 век пр.н.е. римските историци за първи път споменават за мавретански царе. Верен мавретански съюзник на Рим е Бокх I, прославил се с пленяването на своя зет нумидийския цар Югурта. За тази услуга му е позволено да завладее западната част на Нумидия.
След смъртта на Бокх II през 33 г. пр.н.е. Мавретанското царство губи политическата си самостоятелност. На неговата територия римляните създават васална държава начело с Юба II. През 40 г. неговият син и последен мавретански цар Птолемей е екзекутиран от Калигула, а земите му преминават към Римската империя.
Римска провинция В 44 г. император Клавдий разделя Мавретания по река Мулуя на две провинции: Цезарийска Мавретания с център Цезарея (Западен Алжир) и Тингитанска Мавретания с център Тингис (Северно Мароко).
В края на 3 век източната част на Цезарийска Мавретания е отделена в нова провинция под името Ситифенска Мавретания. По силите на тази административна реформа целият район попада под юрисдикцията на Диоцез Африка в състава на Преторианска префектура Италия.
Поради нашествията на вандалите Римската империя губи контрол над тези провинции към 420 г. Вандалите владеят тези региони номинално и чак до арабското завоюване на Северна Африка фактически господари на Мавретания са местни феодали.