Интравенозната инфузия (; ) представлява вливане (въвеждане) във венозната система на различни инфузионни разтвори, които не увреждат тъканите, не променят осмотичното налягане на кръвта и бързо се резорбират от организма в количество над 100 мл. за по-продължително време.

Цели на инфузионното вливане Провежда се предимно с лечебна цел. Вливането на различни разтвори в кръвоносните съдове позволява бързо и ефективно да се въздейства на различни звена, на нарушеното вътретелесно равновесие на организма. за поддържане на нормалния обем и състав на телесните течности за нормализиране на водно-електролитното равновесие в организма (особено при диабетна ацидоза, алкалоза, кома, бъбречни и чернодробни заболявания) за корекция на киселинно-алкалния обмен за лечение на нарушените функции на сърцето, белите дробове, пикочоотделителната система, стомашно-чревния тракт и ендокринната система за осигуряване на адекватен метаболизъм чрез внос на енергетични, градивни вещества, витамини и др.

Показания при неприемане или недостатъчно приемане през устата на храна, вода, електролити: при големи загуби на вода (дехидратация) и електролити, които не могат да бъдат компенсирани; в предоперативно, периоперативно и постоперативно поддържане на жизнените функции; при остри нарушение в състава и обема на телесните течности; остри хемодинамични разстройства; шок обилни повръщания и диарии; при болни с голяма загуба на кръв – различни кръвоизливи, травми, изгаряния; при тежки отравяния; при тежки инфекции; при силно понижение на кръвното налягане от различно естество, шок: травматичен, алергичен, септичен.

Противопоказания Противопоказания абсолютни не съществуват, но относителни такива са: напреднала атеросклероза; тежка сърдечна и бъбречна недостатъчност; хипертония; хеморагична диатеза (предразположеност към кървене); оток на мозъка; декомпенсация.

Изисквания към инфузионните разтвори да са стерилни; да са приготвени с двойно дестилирана апирогенна вода; да са със стайна температура; да се употребяват веднага след отваряне, еднократно; да не действат пряко върху кръвта (хемолиза, съсирване); да са в срок на годност и без утайка.

Видове инфузионни разтвори Според осмоларитета: Изотонични – осмотичното налягане е еднакво с това на кръвта. Хипотонични – осмотичното налягане е по-малко от това на кръвта. Хипертонични – осмотичното налягане е по-голямо от това на кръвта.

Според състава: Колоидни (плазмозаместители) – успешно заместат кръвта и плазмата. В практиката се използват желатинови декстринови разтвори. Препарати за парентерално хранене – заместване на хранителната функция на кръвта. Показан е при неприемане на храна през последните 7-10 дни и при наличие на недохранване (загуба на над 10% телесна маса). Такива разтвори за парентералното хранене са: въглехидратни – глюкоза, левулоза белтъчни – които добре се понасят от организма и не кумулират – хидролизин, алвезин аминокиселинни – аминостерил 10 % мастни емулсии – липофлондин специални разтвори – това са перитониална диализа, амонячна интоксикация. Най-често се използва Манитол 10, 18 и 25 %

Видове инфузии Видове инфузии според мястото на приложение: Интравенозни инфузии – най-често използваният, най-удобният и най-ефективният. Извършва се по капковия метод. Местата за извършване са същите както при венозната инжекция – обикновено на лакътните вени. Интраартериални инфузии – прилагат се само под формата на консервативна терапия при артериални смущения на крайниците или при операция на артериалните съдове. Подкожни инфузии – по-рядко се прилагат; използват се само в гериатрия, и то при случаи на тежка дехидратация, когато не може да се намери венозен съд. Ректални инфузии – използват се под формата на медикаментозни клизми.

Необходими принадлежности Табличка Бъбрековидно легенче Лигнин Памучни тампони Спирт Стерилни марли Банка / Сак с инфузионен разтвор Абокат Лейкопласт Система за еднократна употреба Спринцовка с хепаринизиран разтвор на NaCl 0,9 % Ръкавици Есмарх Статив Картонче

Начин на извършване Приготвят се всички необходими пособия Болният заема легнало положение Отваря се системата Затваря са дозатора Със спирт се почиства банката Поставя се система в банката и иглата за въздух Объщаме системата и напълваме 2/3 от чорапчето Над бъбрековидното легенче се освобождава нагоре кранчето и се обезвъздушава Затваря се кранчето Върху системата се залепва левкопласт, на който се пише имаето на болния и номера на стаята и леглото Банката се поставя на статива Отново се проверява дали е изгонен въздуха Ако пациента има абокат системата се свързва към него, ако не: Пристягаме ръката с есмарх Почистваме кожата със спирт Фиксираме добре вената Иглата се въвежда 2/3 от нея Освобождаваме есмарха Пускаме системата да тече Фиксираме иглата с левкопласт Ако има мехурче, трябва да отиде до гумената струя, спира се кранчето, изгонва се въздуха и се съединява отново Когато махаме системата, държим с палеца на лявата ръка абоката или иглата и се притиска с памук

Външни препратки Венозно вливане Медицински речник

Категория:Медицина