Петър Димитров Ангелов, наречен Любен и Петран Гелов, е български офицер и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и паланечки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография Петър Ангелов е роден на 29 юли 1878 година в Хасково, тогава в Източна Румелия. Завършва подофицерска школа и служи в Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк, където участва в дейността на Тайните подофицерски братства на Върховния комитет. През 1900 година се присъединява към ВМОРО, а през 1903 година е военен инструктор в четата на Михаил Герджиков в Одрински революционен окръг и участва в опита за атентат при гара Синекли през февруари.

Петър Ангелов е делегат на конгреса на Петрова нива на 11 юли 1903 година и е определен за войвода на Пиргопулския революционен участък в Странджа. По време на Илинденско-Преображенското въстание води сражения в Малко Търновско и разбива турските гарнизони в селата Маджура, Курфоколиба и Инеада.

След потушаването на въстанието се прибира в България и от 14 юни 1904 година е войвода в Паланечко. Четата му е съставена от 25 души, като 14 четници са родени в свободна България. В четата влизат и Рудолф Голият от Виндишгрец и Карло Антон Хошек от Прага, Австро-Унгария. На 2 януари 1905 година Петър Ангелов участва на скопския конгрес в село Кнежево.

Чета на Петър Ангелов, 14 юни 1904 година Номер Име Селище Околия Забележка 1. Петър Ангелов Хасково 2. Цено Куртев Златица 3. Илия В. Илиев Златица 4. Коце Ал. Янакиев Крива Паланка 5. Стефан Атанасов Варна 6. Тодор Попов Стрелча Панагюрска 7. Коле Димитров Лефка 8. Илия К. Танев Свищов 9. Трайко Николев Опила Паланечка 10. Стоян Неделчев Дряново 11. Желю Иванов Хасково 12. Желю Петков Паспалово Малкотърновска 13. Радю К. Радев Видин 14. Цветко Костов Куманово 15. Блаже Матев Мало Илино Битолска 16. Христо Здравков Пловдив 17. Стоян Блажов Водно Скопска 18. Тодор Стоянов Червена вода Русенска 19. Андон Караджов София 20. Анастас Средовски Сеница Новопазарска 21. Любомир Петров Пловдив 22. Златко Митрев Ветрен 23. Рудолф Голият Славен грац Австрия 24. Антон Хашек Прага Чехия 25. Георги Китанов Дренък Паланечко „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19 Чета на Петър Ангелов, 14 септември 1905 година Номер Име Селище Околия Забележка 1. Петър Ангелов Хасково Старозагорска 2. Йово Йованович Цетине Черна гора 3. Богдан Ацев Скопие 4. Йордан Георгиев Граница Кюстендилска 5. Александър Стойчев Кюстендил 6. Панайот Аргиров Станимака Пловдивска 7. Георги Димитров Чирпан Старозагорска 8. Ангел Кръстев Псача Паланечка 9. Христо Димитров Кюстендил 10. Иван Куюмджиев Кюстендил 11. Димитър Тодоров Брестовица Пловдивска 12. Георги Ташев Брестовица Пловдивска 13. Стоян Николов Колишево Струмишка 14. Ангел Михаилов Влахи Сярска 15. Констант. Георгиев София 16. Георги Атанасов София 17. Петър Иванов Сараево Босна 18. Георги Дамянов Панагюрище Пловдивска 19. Григор Ст. Белокопов Кюстендил 20. Димитър Б. Караджов Кюстендил 21. Атанас Димитров Пловдив 22. Симеон Иванов Кюстендил 23. Александър Йосифов Косбунар Радовишка 24. Косто Тасов Митино Петричка 25. Георги Китанов (Чиче) Дренък Паланечко 26. Марко Кръстев Скопие 27. Стойко Митов Долни Окол Самоковска„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38 Чета на Петър Ангелов, 5 април 1906 година Номер Име Селище Околия Забележка 1. Петър Ангелов 2. Ризо Ризов Велес 3. Дим. Грозданов Кюстендил 4. Владимир Чомаков Кюстендил 5. Тодор Желязков Одрин 6. Александър Стоичков Кюстендил 7. Тодор Стоичков Самоков 8. Иван Николов Лерин Битолска 9. Стоил Петров Горна Оряховица 10. Сандо Стоянов Щип 11. Киро Иванов Скопие 12. Георги Костадинов Петричко 13. Иван Петров 14. Васил Костов „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43 На втория конгрес на Скопския революционен окръг през ноември 1906 година става нелегален член на Скопския окръжен революционен комитет.

Петър Ангелов участва в Балканската и Междусъюзническата войни в четата на Яне Сандански, а по-късно в 3 рота на 5 одринска дружина от Македоно-одринското опълчение. За проявена храброст е произведен в офицерски чин през 1913 година. Сражава се и в Първата световна война.

След войните се присъединява към Федералисткото крило и подкрепя проюгославската политика на земеделското правителство на Стамболийски.Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934, Димитър Тюлеков, I. Създаване и дейност на ВМРО в Пиринска Македония (1919-1924), 2. ВМРО и общобългарските политически борби.

Убит е на 9 август 1923 година в София по нареждане на Тодор АлександровБиография от сайта на ВМРО-БНД от Мито Джузданов.

Бележки

Категория:Български революционери от Тракия Категория:Дейци на ВМОК Категория:Български подпоручици Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Родени в Хасково Категория:Починали в София Категория:Жертви на политически убийства в България Категория:Български офицери от Тракия Категория:Дейци на Македонската федеративна емигрантска организация Категория:Носители на орден „За заслуга“ Категория:Жертви на междуособици в македоно-одринското революционно движение