Крез (; ; * 596/595 пр.н.е.; † 546 пр.н.е.; упр.: 560 пр.н.е. – 546 пр.н.е.) е последният цар на Лидия, древна държава в Мала Азия.
Генеалогия Познат със своите могъщество и богатство, Крез е син на жена от Кария, родила го от Алиат II (цар 613 – 556 пр.н.е.) от династията Мермнади, известен като откривател на сеченето на монети. Има брат – Адрамит, основател на град Adramytteion., както и две сестри, от които Ариенида е омъжена за Астиаг, цар на Мидия (585 – 550 пр.н.е.), а другата (с неизвестно име) – за Мелас, комуто ражда Пиндар, който става тиран на Ефес. Самият Крез също има потомство, предполагаемо включващо двама сина (включително Атис) и няколко дъщери.
Управление Почти всичката информация за този владетел, идва от „История“ на Херодот, според когото, Крез се възкачва на трона на 35 години и управлява 14 години и 14 дни, докато според „Хрониката“ на Евсевий Кесарийски Крез управлява 16 години – от 560 до 546 пр.н.е. Първоначално той е сърегент при баща си. В началото на управлението си успява да се отърве от своя полубрат, който се опитва да му оспори мястото на трона.
Вече като цар (вероятно от около 561 г. пр.н.е.), Крез разширява владенията си. Той е първият варварски вожд, на когото се удава да изтръгне трибути и данъци (каквито въобще изисква и от завладените от него градове) от част от малоазийското гръцко население – покорява тамошните йонийци, еолийци и дорийци. Съюзява се с лакедемонците. Най-напред, според Херодот, напада гръцкия град/полис Ефес. Той дарява на града свободата, а тирана (т.е. племенникa си Пиндар) прогонва на полуостров Пелопонес. Историкът твърди и че под лидийска власт при Крез са се намирали и фригийци, траки, витини и хора от разни други народи.
Царството на Крез заема цялата западна част на Мала Азия (но не и Киликия и Ликия), достигайки до река Халис, която при Мазака/Птерия? (днес град Кайсери, Турция) образува границата с Мидия, управлявана от Астиаг.
Финансово Крез е толкова успешен, че името му става пословично: „Богат като Крез“. През 546 година пр.н.е. обаче е свален от трона (но поне отначало – не и убит) от персийския цар Кир II.
Легенди за Мермнадите
Смъртта на Кандавъл В една легенда се разказва, че първият от Мермнадите, станал цар на Лидия, това е Крезовият прадядо Гигес (710 – 672 пр.н.е.) – телохранител на цар Кандол (Кандавъл), който убил господаря си (използвайки т.нар. пръстен на Гиг) и се оженил за царицата. За самата тази жена се твърди, че е била изумително красива. В желанието си да сподели с фаворита си своята гордост и удоволствие, че притежава такава хубавица, Кандавъл позволява на Гиг да я съзерцава гола. Така съблазнен, а подтикван към измяна и от самата съпруга на царя, която разбира за станалото и го приема много негативно, стражът премахва владетеля и сам се възцарява. Делфийският оракул обаче предсказва, че наследниците на Кандол ще си отмъстят след 5 поколения, т.е. във времената на поколението на Крез.
Солон и Крез Херодот разказва и следната легендарна история: Точно преди Крез да бъде екзекутиран след разгрома си от Кир II, той произнесъл фразата „О, Солоне, Солоне!“. Кир се заинтригувал и Крез му разказва своята история. Години преди войната на Лидия с Персия той се срещнал с видния атински държавник и мъдрец Солон (ж.: ок. 630 пр.н.е. – 560 пр.н.е.). Крез му се похвалил със своето богатство и могъщество. Солон му отвърнал, че няма по-голямо богатство от човешкия живот, а всичко друго е преходно и мимолетно. Впечатлен от разказа, Кир отменя екзекуцията на Крез, давайки си сметка и за своята собствена преходност и за неоценимата стойност на човешкия живот.
Галерия
Вижте също Карунско съкровище Мидас Анахронизъм Мизия (Мала Азия) Омфала Кимерийци
Външни препратки Croesus , Livius.org
Източници
Библиография
Евсевий Кесарийски, Chronik, S. 32f., 151, 188f. Страбон, География 13, 1, 25; 14, 1, 21. F. H. Weissbach: Kroisos. Paulys Realenzyklopädie der klassischen Altertumswissenschaft (RE) (1931), Sp. 455 – 472. Kroisos. Der Neue Pauly. Bd. 6, Sp. 858 – 860.
Категория:Царе (Лидия) Категория:Архаична Гърция