Македонската патриотична организация или МПО () е политическа организация, основана във Форт Уейн, САЩ през 1922 година от емигранти от Егейска Македония. Първоначално се нарича Македонска политическа организация, но сменя името си през 1952 година. От 1927 година публикува вестник „Македонска трибуна“ на български език, след това и на английски.
Първоначалната цел на организацията е да търси решение на Македонския въпрос под формата на Независима македонска държава, в която всички етнически групи биха имали равни човешки права и свободи."Tumbling Walls Revisited" by Ivan Lebamoff. Macedonian Tribune. February 22, 1990 През десетилетията МПО се развива значително и в началото на XXI век е организация с нестопанска цел, която развива и съхранява обичаите, историята, традициите на наследниците на македонските емигранти в Новия свят. МПО е традиционен защитник и популяризатор на българския произход на македонските славяни.The Macedonian Conflict: Ethnic Nationalism in a Transnational World, Page 87 by Loring M. Danforth.Paul R. Magocsi, „Encyclopedia of Canada's peoples“, Multicultural History Society of Ontario МПО обединява хора с българско и небългарско самосъзнание."New Energy, Old Values". Jordan Lebamoff. Macedonian Tribune, January 8, 2015. Page 2
След разпада на Югославия през 1991 година МПО подкрепя Република Македония като независима държава и организира кампании в САЩ и Канада в нейна защита. Официален химн на организацията е маршът „Изгрей зора на свободата“.Convention – MPO Annual Convention Традиционен политически и идеологически противник на организацията е Македонският народен съюз, а по-късно Обединената македонска диаспора.
Македонската патриотична организация е най-старата, съществуваща до днес, организация в Северна Америка, обединяваща американци и канадци с корени от Македония. Секции на МПО съществуват в различно време в Австралия, Нова Зеландия, Южна Америка и Западна Европа.
История Българска емиграция в САЩ и Канада
Македонската емиграция в САЩ и Канада осезателно нараства след погромите от Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Създават се български църковни общини и други учреждения, последвани от първата политическа организация Македоно-одрински български народни организации (МОБНО), която дава тласък на обединението на подобните организации в Македоно-български народен съюз. Организацията е нетрайна и скоро се разпада, но през 1918 година в Чикаго, Илинойс, се състои нов конгрес на македонските емигранти с искане за справедливо решение на македонския въпрос след Първата световна война.Алманах „Македония“. София 1931 г., стр.861 Имигранти в САЩ и Канада от Македония, включително някои, които са се борили срещу Османската империя, участвали в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., основават МПО в 1922 година във Форт Уейн, Индиана. От самото си начало МПО е застъпник на идеята за организиране и образоване на емигрантите в гражданска отговорност и да ги подготви да се борят за освобождението на Македония и утвърждаването ѝ в „държавна единица, с цел гарантирането на конституцинни, етнически, религиозни, културни и политически права и свобода на гражданите.“Клауза 4 в първата схема на МПО. Основателите на МПО в стремежа си към свободна и независима Македония приемат лозунга „Македония за македонците“, прокламация на Уилям Гладстон, който в 1897 изразява своите възгледи относно Македонския въпрос. Употребата на понятията „македонци“ и „македонски емигранти“ в първата схема се отнасят еднакво към всички етнически групи в Македония – българи, власи, турци, албанци, гърци и други.„Обяснителна бележка“ към клауза 28 в първата схема на МПО.
Основаване и идеология Организацията е основана през 1922 година.Thernstrom, Stephan ed. Harvard Encyclopedia of American Ethnic Groups, Belknap Press of Harvard University, 1980, , p. 692. Форт Уейн, Индиана и Стийлтън, Пенсилвания са големите центрове на македонската емиграция по това време, следвани от Индианаполис, Гари, Индиана, Лансинг, Детройт, Дейтън, Спрингфийлд, Охайо, Синсинати и Ню Йорк. Форт Уейн е избран за място на първия конгрес на МПО от 2 октомври 1922 година, с редица делегати, множество от които са участници в Илинденско-Преображенското въстание. Първият конгрес начертава план, по който да се изгради цялостна структура на новата организация. Формирана е като отвъдокеански клон на Вътрешната македонска революционна организация, за да лобира за разрешаване на Македонския въпрос в Лигата на нациите и пред американското правителство.Chris Kostov, Contested Ethnic Identity: The Case of Macedonian Immigrants in Toronto, 1900-1996, Peter Lang, 2010, , pp. 141–144.Dimitar Bechev, Historical Dictionary of North Macedonia, Rowman & Littlefield, 2019, , pp. 189–190. Първоначално избраното име на организацията е „Македонска политическа организация“, което остава до 1952 година, а за основен девиз е избран „Македония на македонците“.
Статутът на МПО от 1925 година дефинира целите ѝ както следва: „За взаимопомощ и защита на хората от Македонския народ - и за освобождението на Македония от политическите субекти - и за насърчаване на древното право на Македония като държава и нация - всичко това, както е по-пълно изложено в нейния устав.“In Re Incorporation: The Macedonian Political Organization of the United States of America and Canada, Indiana Secretary of State, July 6, 1925; Articles of Incorporation, The Indianapolis News (Indianapolis, Indiana), Jul 7, 1925, Page 28 През следващите няколко годишни конгреси, делегатите финализират организационния устав. Членството в МПО според него е отворено за всички хора от областта Македония, „без значение на тяхната националност, религия, пол или убеждения“.
Първи изяви От основаването си МПО се старае да организира и образова емигрантите с граждански ценности, и да ги подготви да се борят в подкрепа на македонското освобождение. През следващите десетилетия МПО се застъпва за основаването на независима и обединена македонска държава, която да „гарантира конституционните, етническите, религиозните, културните и политическите права и свободи на всички свои граждани“.Устав на МПО. Чл. 4.
За да изпълнят уговорките от устава на МПО, делегатите на Четвъртия конгрес на МПО от 1925 година решават да се основе вестник, официален орган на организацията. Той е основан под името „Македонска трибуна“, а публикуването му започва под насоките и водачеството на секретаря на ЦК на МПО Йордан Чкатров на 10 февруари 1927 година. Мястото на първата редакция на вестника, където се помещава до 1949 година в Индианаполис, е щатска историческа забележителност. Действията на Чкатров повдигат вниманието на югославските дипломатически и консулски служби в САЩ, които вече наблюдават с особено внимание МПО. Когато България заема части от Вардарска и Южна Македония през април 1941 година, МПО първоначално поздравява действията на страната и подкрепя политиката за повторно въвеждане на българския език и духовенство в Македония. Въпреки това МПО променя позициите си спрямо България, след като тя обявява война на САЩ през декември 1941 година, след което напълно подкрепя САЩ във военните действия.
Периодът на Студената война След Втората световна война МПО има между 30 и 40 активни членове във Форт Уейн. Макар да живее в изгнание в Италия, последният водач на ВМРО Иван Михайлов успява да реорганизира МПО в легален продължител на ВМРО в САЩ и Канада.Cattaruzza, Marina; Dyroff, Stefan; Langewiesche, Dieter eds. Territorial Revisionism and the Allies of Germany in the Second World War: Goals, Expectations, Practices, Berghahn Books, 2012, , p. 169. Това е признато в аналитичен доклад на ЦРУ от 1953 година, който нарича МПО „американският клон на ВМРО“, и твърди че чрез тогавашния секретар Любен Димитров, действа като орган за набиране на средства за дейностите на Иван Михайлов. Чрез нейния вестник „Македонска трибуна“, МПО критикува СФР Югославия и НР България, както и гръцката антиславомакедонска политика.
През 70-те години на XX век „Македонска трибуна“ редовно публикува статии и призиви от Михайлов. Неговите спомени, написани на български, се рекламират от вестника и се четат масово.South Slavic Immigration in America. George J. Prpic, John Carroll University. Twayne Publishers. A division of G. K. Hall & Co., Boston, p. 249. Неговото влияние в МПО в крайна сметка отслабва, когато по-младо поколение ръководители, водени от Иван Лебамов и Христо Низамов, се сблъскват с авторитаризма на Иван Михайлов и започват да премахват неговите привърженици от ръководни позиции. По-късно в МПО назрява първи сериозен скандал. Групата на Петър Ацев, Христо Лагадинов, Тодор Чукалев, Христо Низамов, Христо Анастасов, Иван Лебамов и Георги Лебамов, която се противопоставя срещу авторитаризма на Иван Михайлов, постепенно е изтласкана от ръководните постове на организацията.Гаджев, Иван. Иван Михайлов – отвъд легендите, Том I, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2007, стр.22
През годините мнозина от родените в Америка наследници на македонски българи започват да имат все по-малко познания за България и започват да се идентифицират по-просто като македонци. През 1956 година МПО дефинира термините македонец и македонски имигранти в своите устави като принадлежащи на всички националности от Македония – българи, арумъни, турци, албанци и други. През 90-те години на XX век МПО започва открито да приема и прегръща концепцията за етническа македонска идентичност, както и македонобългарската идентичност на своите основатели. Преди независимостта на РС Македония МПО адвокатства за „Свободна и независима Македония – Швейцария на Балканите“, съставлявана от Вардарска, Егейска и Пиринска Македония, където всички етнически групи да живеят задружно в мир.Matjaž Klemenčič, The Reactions of Immigrants from the South Slavic Lands and their Descendants in the USA to the Dissolution of Yugoslavia (1989–1993), Dve domovini (Two Homelands), 2011, pp. 44–47. На 22 февруари 1990 година „Македонска трибуна“ публикува статия на тогавашния президент Иван Лебамов, в която той заявява, че МПО отговаря на промяната в Македония в световен мащаб и в този на организацията, като признава реалността за етнически македонци и ги приканва да се присъединят към МПО като равни на останалите членове."Tumbling Walls Revisited" by Ivan Lebamoff. Macedonian Tribune. February 22, 1990 [Page 3]
Македонската патриотична организация има силно влияние върху множество български църковни общини в Съединените щати и Канада и изразява силно отрицателно отношение към намесата на комунистическия режим в дейността на Българската православна църква. През 1962 година, когато нюйоркският епископ Андрей Велички решава да признае Софийския синод, тези общини се отделят от неговата епархия и преминават към Задграничната руска православна църква, а през 1976 година – към Американската православна църква, където образуват българска архиепископия, начело с Кирил Йончев.
Следващ период След смъртта на Михайлов през 1990 година и прокламирането на независимостта на Република Македония в МПО започва да се засилва македонисткото влияние, което постепенно завоюва позиции в организацията. Пробългарските ѝ клонове често са подлагани на атаки или са изключвани от нея. Така например Македонската патриотична организация се разграничава от МПО „Любен Димитров“, Торонто, оглавявана от Георги Младенов и издаваща свой собствен вестник „Македонска трибуна“ с пробългарски позиции.
РС Македония се отделя от Югославия на 8 септември 1991 година, само дни след това делегация на МПО посещава Вашингтон в опит да лобира за признаването на самостоятелната държава пред правителството на САЩ. Делегатите са приети от сенаторите от Индиана – Дан Коутс и Ричард Люгер, както и от представители от долната камара от Индиана. През целия период на 90-те години на XX век МПО лобира за признаването на независимостта на РС Македония.