Тра̀ките (; ) са етно-културна общност (етнос) от индоевропейски племена, населявали в периода от средата на II хил. пр. Хр. до VI в. сл. Хр. областта от Балканския полуостров между северноегейското крайбрежие (вкл. островите Тасос, Самотраки, Лемнос и Имброс) до Карпатите, от Черноморското крайбрежие до реките Морава и Вардар, и земите в Северозападна Мала Азия. Това са съвременни части от България, Румъния, Молдова, Гърция, Турция, Поморавието и Македония. Има свидетелства за тракийски общности в същинска Гърция, а през римската епоха – дори в Близкия изток и Египет. Те са били етнос от множество отделни племена със сходни език и култура. Някои от тях създали собствени държави.
Една от хипотезите за произхода на траките предполага, че прототраките са дошли от североизток около 1500 г. пр.н.е., смесвайки се със завареното предтракийско население, и по-късно са се обособили в две отделни групи – даки и траки. Според друга хипотеза, изказана от Александър Фол,Фол, Ал., История на българските земи в древността, част I, София, 1997. оформянето на тракийската етно-културна общност не е процес повлиян основно от външни миграции, а е резултат от вътрешни миграции и консолидиране на местно население.
Траките живеят на отделни племена, всяко от които се стреми да запази своята самостоятелност и да образува отделна етносна държава. Първото голямо тракийско държавно обединение е Одриското царство, създадено в началото на V век пр. н.е. от Терес I. През 188 г. пр.н.е. край Кипсела траките разбиват войските на римския консул Манлий Вулзон, които се връщали от Галатия. Тракийските воини наброявали около 10 000 души, а римляните се връщали от битката при Магнезия (190 пр.н.е.), като за тази битка те тръгнали с 30 000 войници. По-късно траките взимат участие във войните на страната на Римската република и Римската империя, като са описвани като войнствено племе.
След като римляните завладяват териториите на траките в средата на 40-те години на I век, през 45 г. е създадена римската провинция Тракия, която граничила на запад с провинция Македония, на север с Дунав, на юг с Бяло море, Дарданелите, Мраморно море и на югоизток с Витиния. Отначало представата за провинция Тракия била много смътна извън нея. Дори македоните били определяни като тракийско племе. Провинция Тракия е анексирана от Римската империя през 46 г.
Многократните нашествия на келти, скити, сармати, алани, готи, хуни, авари, прабългари и славяни в периода IV – VI в., съпровождани и с процеси на елинизация, романизация и славянизация, довеждат до отмирането на езика на траките, говорен до V – VI век, както и до намаляването на числения им състав и вследствие на това и на културното им влияние. Смята се, че към VI век траките са изцяло елинизирани или романизирани, което ги превръща постепенно в ромеи. След създаването на българската държава част от потомците на траките заедно с останалото население, живеещо в нейните територии, основно славяни и прабългари, формират българския етнос.
Етногенетични теории
Днес съществуват различни теории за етногенезиса на траките. През XIX век австрийският учен езиковед Вилхелм Томашек лансира идеята, че тракийският етнос се е формирал в зоната на Карпатите към началото на бронзовата епоха, като по-късно е мигрирал на юг от река Дунав. Томашек застъпва гледището, че траките принадлежат към индоевропейската езикова общност и представляват отделна народност, различна от елините и илирите. Без да се отрича напълно теорията на Томашек, съвременните теории допускат, че тракийската общност се е формирала през бронзовата епоха в резултат на смесването на номадски преселници от север и завареното предтракийско население.
Проблемът за произхода на траките в историческата наука е от основно значение за решаването на редица проблеми свързани с културата и историята на Югоизточна Европа. Научният консенсус е, че траките са индоевропейски етнос на базата на езиковите, религиозни и материални характеристики на културата им.
За появата на траките на Балканите съществуват няколко хипотези. Според някои археолози това е засвидетелствано в преходния период към бронзовата епоха. За този период може да се каже, че на Балканите се наблюдава коренно изменение, свързано с промяна на погребалните обичаи, разрушения, пожари и т.н. Някои учени обясняват това единствено с инвазия, с което се поставя началото на индоевропеизацията. Според друга група учени и археолози не може да се наблюдава такава промяна на целия полуостров. На някои места животът наистина прекъсва, но на други той продължава, а картината се усложнява вследствие на вътрешни размествания и движения. Това се наблюдава най-добре за онези селищни могили на юг от Балкана.
Лингвистичните данни също сочат към индоевропейския характер на траките, макар че точната локация на тракийския клон в дървото на индоевропейските езици остава нерешен въпрос. Съществуват хипотези за филогенетична близост до съседните гръцки, илирийски и фригийски езици в рамките на т.нар. палеобалканско семейство, но то също често се смята за парафилетична група или събирателен термин за географско близки езици, вместо родствено близки. Някои черти на тракийското слово го поставят в генетична близост до тогава по-далечните сатем езици на индоевропейското семейство, което би дало тежест на теорията за североизточния произход на траките - в посока урхаймата на балто-славянските езици. Конкретизирането на тази връзка би осветило произхода на индоевропейския слой в тракийската култура, който се е смесил с предходното неолитно прединдоевропйеско население.
Археологическият материал е недостатъчен, а лингвистиката не е в състояние да осигури целия материал. Липсващите брънки изкушават много изследователи да реконструират историята. Разбира се, има данни за рязка промяна в картината на Балканите в края на медно-каменната епоха. Най-лесното обяснение е в инвазията, което донякъде е подкрепено и от археологически материал. Несъмнено се наблюдава навлизане на чужд елемент, но дали то е в такива мащаби, че да заличи изцяло предходната култура. Въпреки че някои автори определят индоевропейците като войнствено население, съществуват спорове дали вълната на преселение би била толкова мощна, че да окупира целия Балкански полуостров.
За да бъдат решавани днес проблемите с произхода на палеобалканското население, следва да бъдат привлечени и коментирани резултатите от новите ДНК анализи, да бъдат интерпретирани съвкупно обемът и хронологията на археологическите данни и да се доверим на новите начини за изследване на палеоклимата и геологичните данни за наличие на природни катаклизми. Наличен е богат генетичен материал от всички културни епохи, но липсва каквато и да е ДНК работа върху него. Подобно е положението и със статистическите методи, които отдавна са засекли изключителната гъстота и интезитет на културното развитие в Тракия още от края на палеолита. Археологическите данни безапелационно доказват, че в Анатолия и Тракия се е установило небивало средоточие на могилна култура още от края осмото хилядолетие пр. Хр. (устието на река Марица)
Тракийски език
Езикът на траките не е достигнал до наши дни, а опитите той да бъде реконструиран са изключително затруднени, поради оскъдността на писмените паметници. Вероятно са съществували различни диалекти. Известните писмени източници, за които се предполага, че са на тракийски език, датират от VI до IV век пр. н.е. и се състоят от: около 220 посвещения от светилището на Аполон при Месембрия-Зоне в егейска Тракия, основно от VI век пр. н.е., както и няколко надгробни надписа от града от IV век пр.н.е.; около 75 графита (надписи върху керамика) от Светилището на Великите богове на Самотраки; три каменни надписа от Маронея; надгробен надпис, намерен край Кьолмен, от късния V век пр.н.е.; няколко надписа върху метални предмети във вътрешна Тракия, основно намерени в гробове: сребърни съдове от Башова могила златен пръстен от Арабаджийска могила край Дуванли златен пръстен, намерен през 1912 г. край Езерово (област Пловдив)Dana, D., 2015. Inscriptions, in A Companion to Ancient Thrace, eds. J. Valeva, D. Graninger & E. Nankov. Chichester and Malden (MA): Wiley-Blackwell, 244 – 245. doi: 10.1002/9781118878248.ch17 – до откриването на посвещенията от Зоне в началото на XXI век това е най-дългият известен предполагаемо тракийски текст Разчитането и интерпретация на тези текстове са спорни, но фактът, че са изписани в четири различни варианта на гръцката азбука показва, че различни общности в Тракия са усвоили писмеността в различни ситуации.Dana, D., 2015. Inscriptions, in A Companion to Ancient Thrace, eds. J. Valeva, D. Graninger & E. Nankov. Chichester and Malden (MA): Wiley-Blackwell, 244 – 245. 10.1002/9781118878248.ch17
Останалата информация за тракийския език се състои от лични имена, топоними и отделни думи запазени в надписи на гръцки и латински.Дечев, Д., 1952. Характеристика на тракийския език. София: БАН.Detschew, D., 1957. Die Thrakischen Sprachreste. Wien: R.M. Rohrer.Dana, D., 2014. Onomasticon Thracicum. Répertoire des noms indigènes de Thrace, Macédoine Orientale, Mésies, Dacie et Bithynie. Athens: National Hellenic Research Foundation.
Ограничените сведения за тракийския език силно затрудняват изследването му, но в науката се смята за безспорно, че той е индоевропейски език. Според някои автори той може да се раздели на няколко обособени езика или диалекта – собствено тракийски, дако-мизийски, западнотракийски и витински.
Според някои съвременните историци и траколози и писмените извори на ранно средновековните автори, като например Прокопий Кесарийски, тракийски език е бил говорен до V век.R.J. Crampton (1997). A Concise History of Bulgaria. Cambridge University Press. ISBN 0-521-56719-X. стр. 4
Тракийски етноними За първи път името „траки“ се споменава още от Омир във втора песен на „Илиада“, където с това име е обозначено населението на Тракийски Херсонес: „...А Пейрой с Акаманта предвождаха всички траки, мирно живеещи покрай Хелеспонт бързотечен“.Илиада, II, 840 Разбира се тук не става въпрос за цялото тракийско население познато на гърците в по-късна епоха, а вероятно за племето „травси“. Името „траки“ е събирателно на множество племена, които обаче не се различават по своя етнос, а просто носят имена на царско-жречески династични фамилии: Одриси, Гети, Трибали, Едони, Беси. Значението на самото название „траки“ не е много ясно. Според едно тълкуване в йонийски и по-късно в атически език, то има смисъл на „смел, храбър“, което по-късно преминава в противоположно значение – остър, див, груб, суров, необуздан. Писмените извори за траките са много оскъдни и имат гръцки произход. Поради липсата на своя писменост и писмени извори можем да съдим, че траките не са имали нужда от записване, а когато това е било нужно са били използвани гръцки букви. Останки от тракийския език намираме единствено в топоними, хидроними, ороними, теоними, лични имена и малък брой думи, цитирани и преведени от антични писатели. Към сведенията, които получаваме от античните автори, следва да се борави с известно съмнение, като се има предвид, че за гърците траките са чужди и са представени на места в крайно негативна светлина. Въпреки това тези сведения са безценни, тъй като благодарение на тях през I в. пр. Хр. ние познаваме названията на 80 тракийски племена. Разбира се, това са племена от различно време, като Тукидид ни разяснява как се получава етноним – заради военно-политическа изява и т.н.
Тракия и тракийски племена
В Античността географското понятие Тракия обхваща територията от Карпатите на север до Черно море на изток, от р. Вардар на запад до Егейско море и части от северозападна Мала Азия на юг, а етнонимът „траки“ обозначава многобройното население, обитавало тези земи.