Ириза̀ция (от ст.гр.: ἶρις /ирис/ – „дъга“) – оптично явление, при което цветът на дадена повърхност се променя с промяна на зрителния ъгъл. Наблюдава се често по повърхността на сапунени мехури, при някои животни и някои минерали. Иризацията се дължи на интерференция и дифракция на светлината при многократни отражения в тънки полупрозрачни слоеве на съответната повърхност.
Примери Жива природа При животните иризацията най-често се дължи на микроструктурата на перата, люспите (вкл. люспите на пеперудите), кутикулата (насекоми) и др.
Нежива природа Нееднородната структура (пукнатини и др. нарушения) на минералите може също да предизвика иризация. Често това е търсен ефект при скъпоценните и полускъпоценните камъни. Характерната иризацията на минерала лабрадор понякога се нарича „лабрадоризация“.
Източници
Категория:Оптика