Българският барак е българска порода твърдокоcмести ловни кучета.
История на породата Българският барак е древна порода с не докрай изяснена история. Смята се, че с идването си на Балканите прабългарите довели със себе си кучета, които по описание приличат на съвременния барак. По-късно за развитието на породата допринасят и ловните кучета на оcманските турци.
Стандарт на породата Общ вид Българският барак е гонче със среден ръст. Има силно, хармонично тяло с удължена форма.
Важни пропорции: Индекс (показател) на неговия формат е:
– мъжки от 106 до 113
– женски от 108 до 115
Дължината на муцуната е 40 – 45% от дължината на главата.
Ръст: мъжки от 53 до 58 cm, женски от 48 до 53 cm.
Тегло: мъжки 23 – 27 kg, женски 19 – 22 kg.
Конституция: здрава, суха.
Кожа – еластична, без гънки
Характер Българският барак има уравновесен тип нервна система, с жив темперамент и силно развита ловна страст, привързан към своя стопанин и недоверчив към непознати хора. Гласът му е басов и ясен, чуващ се отдалече.
Предназначение на породата Българският барак е гонче, което се използва за лов на дребен и едър космат дивеч. Има добре развито обоняние и чувство за ориентация.
Глава Суха, дълга пропорционално развита спрямо тялото, с дължина около 45% от височината на холката и хоризонтално държана по отношение на тялото, в спокойно състояние.
Череп: дълъг, средно широк, плосък, достатъчно обемен с плоско чело. Умерено развити надочни дъги. Челната бразда е добре установима при пипане. Добре изразен окципитален израстък.
Стоп: изразен.
Нос: добре развита носна гъба с черен цвят, вградена в контурите на муцуната, леко издадена напред. При жълтите екземпляри носната гъба може да е и кафява.
Муцуна: средно дълга, дълбока, с прав профил до предния край на носните кости, след което профилът към носната гъба е леко наклонен надолу.
Бърни: стегнати, средно дебели с тъмен цвят не обрзуващи гънки.
Зъби: здрави, бели, пълен набор (42), резците са дъговидно подредени. Ножицовидна захапка.
Врат Здрав, средно дълъг, с добре развити мускули и без гънки. Разположен под ъгъл 40 градуса към тялото, в спокойно състояние.
Уши Средно дълги, широки, висящи, ниско поставени, със заоблени краища. Меки на пипане, с тънък хрущял. Добре лежащи към главата.
Очи Средно големи, бадемовидни, косо разположени, със стегнати клепачи. Цвят – от светло до тъмно кафяви.
Крайници Предни: сухи, здрави, с правилна постановка. Лопатката е плътно прилепнала към тялото и образува с раменната кост ъгъл от 105°. Лактите са разположени близо до тялото и сочат назад. Задни: здрави, успоредни, с правилна постановка и мускулести бедра. Ъгълът между бедрените и подбедрените кости е 130°. Скакателната става (петата) е добре оформена с ъгъл между костите около 140°. Стъпала (лапи): пръстите с добър свод и прибрани един към друг, завършващи със здрави нокти. Цветът на ноктите е в зависимост от цвета на коcмената покривка на пръстите: черен (при жълто-рижото оцветяване на коcмите на пръстите (или светъл) при бели лапи или пръсти). Походка: движенията са плавни. Типични алюри са тръс и галоп.
Тяло Горна линия: права, с лек наклон надолу при крупата. Холка: средно висока, добре замускулена. Най-високата точка на тялото. Гръб: прав, широк, здрав, леко дълъг. Крупа: дълга, широка, леко наклонена назад, добре замускулена, малко по-ниска от холката. Гърди: широк фронт. Добре развит гръден кош, с леко овална форма, стигащ надолу до лактите, с леко извити ребра. Корем: прибран.
Опашка: ниско поставена, дебела в основата и постепенно изтъняваща към края. При спокойно състояние стига до скакателната става. При възбуда и по време на лов се носи вирната над нивото на гръбната линия в саблевидна форма.
Козина Покривните коcми са твърди с дължина 6 – 10 cm, леко вълнисти, но не къдрави. Образуват малки кичури по цялото тяло с изключение на носния гръб, ушите, челото и темето, където са по-меки и по-къси. Коcмената покривка на опашката, предните крайници до лактите, и задните до средата на подбедрието е образувана от твърди, но по-къси коcти.
Стопът е окоcмен с дълги коcти, образуващи „перчем“.
Кожата на горната и долната челюст е добре окоcмена и се образуват характерни за породата „мустаци“ и „брада“. Над очите коcтената покривка оформя „вежди“.
Подкосъмът е плътен.
Цвят Цветът на коcмената покривка е жълто–риж в различни нюанси, от сламено жълт до тъмно риж. Този основен цвят може да бъде като цялостно покритие или да е комбиниран със сиво или черно–сиво седло. При кучета със седло покривните коcми на врата и гърба на опашката може да са оцветени като седлото.
Главата трябва да е оцветена в основния цвят.
Бял цвят може да има по следните места: неголямо бяло петно на гърдите бели лапи бяла ивица на носния гръб и челото ограничени бели петна от едната или от двете страни на муцуната до носната гъба бял връх на опашката
Източници
https://bnt.bg
Категория:Български породи кучета