Националният отбор по футбол представлява България в международните футболни състезания и срещи от 1923 г. Той се администрира от Българския футболен съюз (БФС), създаден през 1985 г., член на Международната футболна федерация (ФИФА) от 1924 г. и на Европейската футболна федерация (УЕФА) от 1954 г., като така организацията придобива право да създава национален отбор и го представя за участия в международните футболни турнири. Официалният спортен код на отбора на България е BUL, а тимът също така е познат и с названията си лъвовете и трикольорите. Традиционните цветове на екипа на отбора са бяло, зелено и червено, същите като тези на националното знаме на страната. България играе домакинските си международни футболни срещи до 2021 г. на националния стадион „Васил Левски“ в София, а през 2022 г. – на стадион „Хювефарма Арена“ в РазградНационалите по футбол ще са далеч от София през цялата 2023 г., в. „Сега“, 18 януари 2023.Националният стадион формално е в София, а реално - в Разград, в. „Сега“, 18 януари 2023.. От ноември 2023 г. отборът отново играе домакински срещи на стадион „Васил Левски“ в София, а през 2024 г. България играе на стадион „Христо Ботев“ в Пловдив.
Българският национален отбор участва общо седем пъти на световни първенства по футбол. Най-доброто представяне на отбора са спечелените бронзови медали и четвъртото място на Световното първенство през 1994 г. в Съединените американски щати. На турнира България отстранява на четвъртфинал действащия тогава световен шампион по футбол Германия, а на полуфинала претърпява загуба от Италия. През тези години националният отбор е съставен от футболисти, играещи в реномирани европейски отбори, и участва на три последователни големи форума – финалните турнири на СП 1994, ЕП 1996 и СП 1998. Част от тези футболисти, е и носителят на Златната топка на „Франс Футбол“ за футболист номер едно на Европа за 1994 г. – Христо Стоичков, който е и голмайстор на Световното първенство в САЩ с шест гола. На европейски първенства по футбол българският национален отбор се класира веднъж пети и два пъти във финалната групова фаза от общо 15 квалификационни цикъла, в които играе. Олимпийският футболен отбор на България взема участие на пет Летни олимпийски игри, в които печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн и сребърен медал от Олимпийските игри през 1968 г. в Мексико. В несъществуващия вече международен футболен турнир за Балканската национална купа, България участва 20 пъти, като има спечелени три титли (1931, 1932 и 1976) и завършва два пъти на второ място (1935 и 1936), нареждайки се на втора позиция по тези показатели в историята на шампионата.
Най-продължителни са успехите на отбора през периода 1956 – 1976 г. Тогава България се класира сред 16-те най-силни в света и играе на финалните турнири на четири поредни световни първенства (1962, 1966, 1970 и 1974 г.), достига до четвъртфинал и пето място на Европейското първенство по футбол 1968, печели трето и второ място на Олимпийски игри и веднъж Балканската купа – ненадминати рекорди в историята на отбора. Най-високо международно признание от българските национални футболисти по това време имат Георги Аспарухов, Христо Бонев, Иван Колев и Петър Жеков, които отбелязват важни голове в решителни срещи и попадат нееднократно в класацията за Златната топка на „Франс футбол“.FIFA World Cup™ All Time Statistics
Класиране в световната ранглиста Най-високата позиция, която българският национален отбор по футбол е заемал в ранглистата на ФИФА, е осма през юни 1995 година, а най-ниската е 94-та през август 2012 година. България заема девета позиция според рейтинг ЕЛО от юни до октомври 1969 г.Световни футболни рейтинги Ело: България, посетен на 26 май 2025 г.Световни футболни рейтинги Ело, посетен на 26 май 2025 г.
год./мес. януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември1993-------37.37.32.23.31.199431.23.23.25.29.29.14.14.14.16.17.16.199516.14.14.13.12.8.11.12.14.11.14.17.199618.17.17.24.28.28.19.17.21.21.17.15.199715.14.14.13.14.23.20.22.13.18.24.36.199836.38.38.42.35.35.34.35.47.45.46.49.199930.30.30.23.30.33.34.34.36.36.37.37.200037.39.39.40.43.44.47.52.56.55.54.53.200154.52.49.44.43.46.49.50.48.51.51.51.200251.52.52.52.54.54.54.58.50.42.41.42.200342.44.46.38.35.38.37.35.31.39.39.34.200434.37.37.38.38.40.41.42.41.41.37.37.200537.39.39.40.43.45.46.46.45.46.39.39.200639.40.39.38.37.37.37.36.37.38.43.43.200742.37.39.38.36.33.30.29.35.34.18.18.200818.19.19.18.18.18.17.17.16.15.16.27.200928.26.27.20.20.23.23.23.19.23.27.30.201030.30.38.39.39.– 43. 43.54.43.45.49.201149.51.47.45.46.46.48.51.55.75.85.84.201283.88.85.96.96.90.92.94.89.55.40.50.201350.48.46.51.52.46.52.53.64.76.76.74.201474.72.67.73.73.78.72.72.46.59.66.66.201566.70.71.67.67.62.68.69.68.78.66.71.201672.75.70.69.69.69.77.77.74.89.72.71.201772.71.71.55.55.60.54.52.38.36.43.43.201842.40.40.54.53.49.54.47.44.45.46.46.201946.48. 51. 57.60.60.62.61.59.59.202059.59.59.59.59.59.59.60.60.66.68.68.202168.68.68.71.71.71.71.75.70.70.71.71.202271.71.73.73.73.74.74.74.74.72.72.71.202371.71.71.76.76.77.77.77.78.84.81.84.202484.83.83.83.83.82.82.82.81.84.82.82.202582.82.82.85.85.85.84.84.86.91.88.91.202691.91.91.86.–––––––– най-високо място: 8. (юни 1995) най-ниско място: 96. (април, май 2012) най-голям възход: +34 места (октомври 2012) най-голям спад: –20 места (октомври 2011)
История Първият двубой на националния отбор е игран на 21 май 1924 г. във Виена срещу отбора на Австрия. Отборът на България е в състав:Български национален отбор по футбол – история (официален уебсайт; Посетен на 12.09.2012 г.)
Петър Иванов – „Левски“ (София) Александър Христов – „Левски“ (София) Симеон Янков – „Левски“ (София) Гено Матеев – „Левски“ (София) Боян Бянов – „Тича“ (Варна) Димитър Манолов – ПФК „Славия“ Димитър Мутафчиев – „Левски“ (София) Никола Мутафчиев – „Левски“ (София) Цветан Генев – „Левски“ (София) Константин Мазников – „Левски“ (София) Кирил Йовович – „Левски“ (София) Треньор – Леополд Нич, Австрия
До средата на века за най-голям успех се счита победата с 1:0 над отбора на Унгария с Ференц Пушкаш през 1948 г., когато той е световен фаворит. Гола отбелязва Димитър Миланов.Топ 10: Големите футболисти, които не станаха „Футболист на годината“ – Станил Йотов, sportcafe/bg-futbol, 9 януари 2017, 08:45 ч. (обновена на 11 януари 2017, 17:16 ч.).
Периодът 1962 – 1974 г. е един от най-плодотворните за българския футбол. Националният отбор се класира за финалите на 4 поредни световни първенства и отбелязва най-успешното си участие на европейско първенство – 5-то място в Европа. На 4-те световни първенства в отбора участва Добромир Жечев. Тези рекорди остават ненадминати.
Първото участие на България на голям международен финален турнир по футбол е на Световното първенство през 1962 в Чили, след като в допълнителен квалификационен мач отстранява бронзовия медалист и трети в света Франция с 1:0 (гол на Димитър Якимов). Българският отбор се класира за финалите сред 16-те най-силни в света, но не успява да премине груповата фаза: 0:1 срещу Аржентина; 1:6 срещу фаворита Унгария – първи гол на СП, отбелязан от най-младия играч в отбора – 19-годишния Георги Аспарухов; 0:0 с Англия – първа точка на СП.1962 FIFA World Cup Chile – Groups, Group 4.
За следващото СП 1966 г. в Англия българският отбор отново играе допълнителен квалификационен мач, този път срещу силния състав на Белгия. На неутрален терен във Флоренция на 29 декември 1965 г. той елиминира „червените дяволи“ с 2:1. И двата гола за 2 минути отбелязва голмайсторът на българското първенство Георги Аспарухов. На финалите България попада в най-силната група и загубва трите мача: 0:2 от световния шампион Бразилия с голове на Пеле и Гаринча от преки свободни удари; 0:3 срещу бъдещия бронзов призьор Португалия; 1:3 от традиционно силната Унгария, след като повежда с 1:0 с гол на Аспарухов.
Същата развръзка става и на следващите две световни първенства. В Мексико през 1970, макар че вкарва 5 гола в трите мача и повежда в резултата, българският отбор печели само 1 точка, остава трети в групата и не се класира: 2:3 срещу Перу след 2:0 (голове на Динко Дерменджиев и Христо Бонев); 2:5 срещу ФРГ след 1:0 (Аспарух Никодимов и Тодор Колев); 1:1 с Мароко след 1:0 (Добромир Жечев).
Във ФРГ през 1974 отборът завършва наравно 2 мача и печели 2 точки в групата, но отпада след загуба в последния мач от бъдещия световен вицешампион: 0:0 с Швеция; 1:1 с Уругвай (гол на Бонев); 1:4 срещу Нидерландия (автогол на Руди Крол).
През 1968 г. един от най-добрите български национални отбори в историята достига до четвъртфиналите на европейското първенство по футбол, където отпада след 3:2 и 0:2 срещу бъдещия шампион Италия. Отборът е с най-голям актив от точки и голове сред четирите отпаднали четвъртфиналисти и така става 5-ти в Европа. Това е най-големият успех на България на европейско първенство. Отборът през този период е в състав:
1 – Георги Найденов (Симеон Симеонов) 2 – Александър Шаламанов (Кирил Ракаров) 3 – Иван Вуцов (Кирил Ивков) 4 – Стефан Аладжов (Борис Гаганелов) 5 – Димитър Пенев (Добромир Жечев) 6 – Димитър Якимов (Иван Давидов) 7 – Георги Попов (Тодор Диев) 8 – Христо Бонев (Георги Соколов) 9 – Георги Аспарухов (Христо Илиев) 10 – Петър Жеков (Никола Котков) 11 – Динко Дерменджиев (Иван Колев) Треньори – Рудолф Витлачил, Стефан Божков, Христо Младенов
Българският национален отбор за пръв път успява да премине групите на финален турнир за СП и да се класира за първия етап на директните елиминации в Мексико през 1986 г., въпреки че не спечелва нито един мач в групата: 1:1 срещу световния шампион Италия на откриването на първенството на стадион Ацтека, гол на Сираков; 1:1 с Южна Корея, гол на Гетов; 0:2 срещу бъдещия световен шампион Аржентина. На осминафинала българският отбор загубва с 0:2 от домакините Мексико. За най-добре представилия се български футболист на турнира е обявен Аян Садъков, който успешно играе срещу звездата на първенството Марадона.
Може би най-важната дата в българския футбол е 17 ноември 1993 г., когато Емил Костадинов вкарва два гола на Франция в Париж и обръща резултата от 0:1 до 2:1 за България. Вторият гол влиза във вратата на Франция 2 секунди преди края на мача, позволявайки на българите да се класират на Световното първенство в САЩ. Под ръководството на треньора Димитър Пенев, на световното българите правят голямо впечатление след елиминацията на световния шампион Германия с изненадваща победа с 2:1. Огромно количество хора излизат да празнуват тази победа по улиците на всички български градове. Достигайки полуфинала, България играе с Италия. При резултат 2:1 за италианците в 70-ата минута френският съдия Киню не отсъжда дузпа при умишлена игра с ръка на италианския защитник Алесандро Костакурта в неговото наказателно поле. България е елиминирана. Христо Стоичков е съголмайстор на Световното първенство след вкарването на 6 гола, колкото има и руснакът Олег Саленко. Отборът е в състав:Снимка на отбора 1994 г.
1 – Борислав Михайлов (капитан) 2 – Емил Кременлиев (16 – Илиян Киряков) 3 – Трифон Иванов 4 – Цанко Цветанов 5 – Петър Хубчев 6 – Златко Янков 7 – Емил Костадинов 8 – Христо Стоичков 9 – Йордан Лечков (13 – Ивайло Йорданов) 10 – Наско Сираков (11 – Даниел Боримиров) 20 – Красимир Балъков Треньор – Димитър Пенев