Спас Николов Николов е известен български англицист, преводач и преподавател.
Биография Роден е на 15 юни 1943 г. в Пазарджик. Завършва английска филология в Софийския университет през 1966 г. През 1970 г. става един от първите преподаватели в катедра „Английска филология“ на Великотърновския университет, където преподава нова и най-нова английска литература (XIX – XX век) и американска литература, до 1985 г. Води популярен кръжок по превод, като се стреми да внуши на студентите „неизлечимата си любов към художественото слово“.Костова, Людмила. Размисли за това как едно страноевропейско и тръпкокултурно растение не (ще) може да бъде присадено у нас(?!)“, Алманах за литература и изкуство „Света Гора“, А. изд. „ПАН-ВТ“, изд. „ПАН-ВТ“, 1997, с. 83. Както сам казва: „Преводното съвършенство се постига след школовка, която изисква време: преводачът не само се ражда, но и изгражда“.„Гео Милев като преводач на Шекспир“. В: „Гео Милев. Нови изследвания и материали“, София: изд. „Български писател“, 1989, с. 243.
Автор е на няколко студии и статии. Превежда автори модернисти – Малкълм Лоури, Патрик Уайт, Джеймс Джойс, и поезия – Едгар Алън По, Уилям Шекспир, Уилям Блейк и други.
Умира на 14 май 1987 г.
През 1975 г. специализира в Норичкия университет / (University of East Anglia) във Великобритания, където работи върху творчеството на Ърнест ХемингуейБележка за преводача, „От Хамлет на Шекспир до Гарвана на По. Антология превод Спас Николов“, съставителство и бележка за превода Александър Тончев. София, изд. „Врата“, 1987, с. 4. и се запознава с изявения американист и писател Малкълм Бредбъри (1932 – 2000). По-късно Бредбъри неколкократно посещава България.По информация на проф. д-р Людмила Костова получена на 13.11.2021 г. в имейл до Меглена Боденска. Спас Николов е прототип на един от източноевропейските персонажи на Бредбъри в романа „Валутни курсове“ (1983),По думи на Малкълм Брадбъри пред проф. д-р Людмила Костова. класиран в краткия списък за наградата „Букър“.
Спас Николов спечелва стипендия по литература в престижен университет в САЩ през 1984 г., но не му е позволено да замине.
През 80-те години на ХХ век старши преподавател (главен асистент) Спас Николов е зачислен като докторант в СУ „Св. Климент Охридски“, където работи върху дисертация – сравнително литературоведско изследване с паралели между английската, американската и българската литература.По информация на проф. д-р Людмила Костова, получена на 13.11.2021 г. в имейл до Меглена Боденска. Дисертацията остава незащитена.
От 1985 г. до 1987 г. е преподавател по английски език в 31 СУЧЕМ „Иван Вазов“ в София.
Академична литература Съавтор (заедно със Соня Дякова и Богдан Атанасов) на „Помагало по превод: Български – английски“, Велико Търново: Великотърновски унив. „Кирил и Методий“, 1979.
Съставител на „Readings in the 19th and 20th Century English Literature“ (Помагало по английска литература XIX – XX век), Велико Търново: Великотърновски унив. „Кирил и Методий“, 1980.
Съавтор (заедно с Гено Генов и Паисий Христов) на „Христоматия по западноевропейска лирика“, Велико Търново: Великотърновски унив. „Кирил и Методий“, 1978.
Преводи и редакции Първите преводи на Спас Николов, сред които и ранна версия на знаковата му интерпретация на „Тигърът“ от Уилям Блейк, са публикувани през 1978 г. в „Христоматия по западноевропейска лирика“. Спас Николов е съавтор на изданието, съставено за нуждите на учебния процес по предмета „Западноевропейска литература“ в специалност „Българска филология“ при ВТУ „Кирил и Методий“. Наред с вече публикувани преводи на утвърдени имена като Пенчо Симов, Цветан Стоянов, Владимир Свинтила, Александър Шурбанов, за пръв път са отпечатани и преводи от английски език на Спас Николов. Сред тях са стихове от Едмънд Спенсър, Филип Сидни, Уолтър Рали, Кристофър Марлоу и др.
По-долу могат да бъдат сравнени ранният, по-буквалистичен и окончателният вариант на превода на „Тигърът“ от Уилям Блейк: Тигре! Тигре! – плам и мощ в дебрите на черна нощ
чий метален допир теб
сътвори така свиреп.
Кой ти взора разгоря?
Кой си с огъня игра?
Кой от бездни в свод висок
смя да литне на възбог?
С чий похват, в чии ръце
пръкна твоето сърце?
как започна то да бий?
С чии мишци? С разум чий?
Чий бе чукът? Кой кова
кръвожадната глава?
Чий – мехът? В чии пещи
Кой те, Звяр, въртя с клещи?
В онзи първи звезден здрав
бе ли ти в ръмежа-плач
с Агнето една направа?
Ти кому донесе слава?
Тигре! Тигре! – плам и мощ
в дебрите на черна нощ
чий метален допир теб
смя да стори тъй свиреп.
Превод: Спас Николов (1978)"Христоматия по западноевропейска лирика“,. Велико Търново, Великотърновски унив. „Кирил и Методий“, 1978. с. 121.Тигре, Тигре, жива жар, лумнал полунощен звяр,
кой ум вечен разчерта
твойта стръвна красота?
Кой ти взора разгоря?
Кой си с огъня игра?
Кой издън юдол дълбок
смя да литне на възбог?
Кой пресука с две ръце
твойте жилесто сърце?
То на длан ли затуптя?
И нима не трепна тя?
Чий бе чукът? Кой кова
кръвожадната глава?
Кой те в жупела с ръжен
шари, ужас нажежен?
Стрелометните звезди
като плувнаха в сълзи,
кой със смях твори те? Кой?!
А, Агнеца? Пак ли той?
Тигре, Тигре, жива жар,
лумнал полунощен звяр,
кой ум дързък разчерта
твойта стръвна красота?
Превод: Спас Николов (1983)Уилям Блейк. Избрани стихове. изд. „Народна култура“, 1983, с. 81. През 80-те години на XX век Спас Николов развива активна преводаческа и редакторска дейност и се налага като един от най-талантливите и ерудирани англицисти. Преводите му включват шедьоври на писатели и поети от ранга на Уилям Блейк, нобелистите Патрик Уайт и Юджин О`Нийл, Халил Джубран и Малкълм Лоури. Спас Николов има особено пристрастие към Джеймс Джойс и е съредактор на тома, с който ирландският модернист „дебютира“ в България през 1981 година.
Малкълм Лоури: „Под вулкана“ Преводът на Спас Николов на романа „Под вулкана“ (1947) / (Under the Volcano) от английския писател Малкълм Лоури (1909 – 1957) е публикуван от издателство „Народна култура“ през 1982 година. Редактор е Владимир Трендафилов. „Под вулкана“ е смятан за един от световните литературни шедьоври и е включен в класацията „100-те най-добри английски романа“ на „Модърн Лайбръри“, в „100-те книги на 20 век според Монд“ на „Монд“, в „100-те романа на всички времена“ на „Тайм“ и в списъка на Антъни Бърджес „99 романа: най-добрите англоезични книги след 1939 година“. Преводачът представя автора и произведението в задълбочен предговор, озаглавен „Ако цивилизацията ни изтрезнееше…“:
Уилям Блейк: Избрани стихове През 1983 г. в библиотека „Световни поети“ на „Народна култура“ е публикуван каноничният превод на Спас Николов на „Избрани стихове“ от Уилям Блейк. Подборът, също негово дело, включва знаковите „Песни на невинността“ (1789) и „Песни на опитността“ (1794). Николов е автор и на корпуса пояснителни бележки. Редактори на превода са Тодор Киров и Владимир Левчев, а предговорът, озаглавен „Небеса под краката“, е от Александър Шурбанов.
Халил Джубран: стихове, „Пророкът“ Спас Николов е преводач на произведенията на английски език, (включително „Пророкът“) в първото обстойно представяне на български език на световния поет Халил Джубран (1883 – 1931). Съставители на сборника, публикуван под заглавие „…И зазорява красота“ през 1983 г. от издателство „Народна култура“ са той и Мая Ценова.
Патрик Уайт: „Какаду“ Друг писател, пресътворен на български език от Спас Николов, е носителят на Нобеловата награда за литература за 1973 г. Патрик Уайт. Николов превежда сборника новели „Какаду“ (1986) на издателство „Георги Бакалов“. В предговора си, озаглавен „Под евкалиптовите сенки на Патрик Уайт“, представя творчеството на Уайт в контекста на световната литература на модернизма:
Юджин О`Нийл: „Лед наш грядущий“/“Явява се разносвачът на лед“ Сред авторите, превеждани от Спас Николов, се нарежда още един нобелист (1936), американският драматург Юджин О`Нийл (1888 – 1953) с произведението The Iceman Cometh (1939), известно у нас под заглавието „Явява се разносвачът на лед“. „Явява се разносвачът на лед“ е считана за една от двете най-добри пиеси на О`Нийл, наред с „Дългият път на деня към нощта“.Робът Брустийн. „Театърът на бунта“. София, изд. „Дамян Яков“, 2001, с. 243.
Самият Спас Николов предлага заглавието „Лед наш грядущий“, като го аргументира по следния начин:
Българската премиера на драмата се състои на сцената на Театър „Народна армия“ под режисурата на Пламен Марков през 1986 година.Корнелия Славова, „Американска драма на българска сцена: театърът като превод на култури“.. София, изд. „Полис“, 2014. с. 65 – 67.
Джеймс Джойс: „Дъблинчани“, „Портрет на художника като млад“, „Одисей“ Спас Николов е особено пристрастен към творчеството на Джеймс Джойс (1882 – 1941). Той е чел романа „Одисей“ тринадесет пъти и през цялата си академична и творческа кариера се подготвя за начинанието да го преведе на български език.Людмила Костова. „Размисли за това как едно страноевропейско и тръпкокултурно растение не (ще) може да бъде присадено у нас(?!)“, Алманах за литература и изкуство „Света Гора“.. Велико Търново, изд. „ПАН-ВТ“, 1997. с. 84.
Спас Николов, заедно с Николай Б. Попов (р. 1952), е редактор на първото самостоятелно издание на Джеймс Джойс в България, което включва „Дъблинчани“ и „Портрет на художника като млад“. Книгата е издадена от „Народна култура“ през 1981 година. Николай Б. Попов е и преводач на „Портрет на художника като млад“. В „Бележка на преводача“ Николай Б. Попов пише:
Преводът на „Дъблинчани“ е правен от обявения за неблагонадежден Асен Христофоров (1910 – 1970) в село Говедарци, без да разполага с речници, справочници и електричество.(Неблагонадеждната личност Асен Христофоров), брой на предаването „Премълчаната история“ на програма „Христо Ботев“ на БНР, водещ Румен Леонидов, 13 октомври 2015 г. Посетен на 21.11.2021.Светлозар Игов. СПОМЕН И РАЗМИСЪЛ ЗА ЦВЕТАН СТОЯНОВ. Електронно списание LiterNet, 09.11.2013.№ 11 (168) Първоначално той е бил частично отпечатан в бр. 3 / 1973 г. на сп. „Съвременник“. Издаденият през 1981 г. превод е основно преработен. Задълбочеността на редакторския принос личи от приведения по-долу смятан за кулминационен пасаж. В единия случай преводът на Асен Христофоров е бил редактиран от Красимира Тодорова през 1976 г., в другия от Спас Николов и Николай Б. Попов пет години по-късно. Целта на новата редакция е била да се предадат сложните ритми и алитерации, които озвучават символиката „сняг-смърт“, като оригиналът гради метафоричния си ефект на базата на звукописа със s(z), l и беззвучното th:Спас Николов, „Вярност към оригинала в поетическото внушение“, сп. „Литературна мисъл“, 1983, кн. 2, сс. 111 – 125.
A few light taps upon the pane made him turn to the window. It had begun to snow again. He watched sleepily the flakes, silver and dark, falling obliquely against the lamplight. The time had come for him to set out on his journey westward. Yes, the newspapers were right: snow was general all over Ireland. It was falling on every part of the dark central plain, on the treeless hills, falling softly upon the Bog of Allen and, farther westward, softly falling into the dark mutinous Shannon waves. It was falling, too, upon every part of the lonely churchyard on the hill where Michael Furey lay buried. It lay thickly drifted on the crooked crosses and headstones, on the spears of the little gate, on the barren thorns. His soul swooned slowly as he heard the snow falling faintly through the universe and faintly falling, like the descent of their last end, upon all the living and the dead.
The Dead by James Joyce