Битката при Босуърт на 22 август 1485 г. е предпоследната битка от Войната на розите, гражданска война между Династията на Ланкастър и Династията на Йорк, която бушува в Англия във втората половина на 15 век. Битката е решителна победа за ланкастърите. Техният лидер, Хенри Тюдор, граф на Ричмънд, става първият английски монарх от Тюдоровата династия чрез своята победа и последвала женитба за йоркистка принцеса. Неговият опонент, Ричард III, последният крал от Йоркистката династия, е убит в битката.
Историците считат, че битката при Босуърт поставя края на Плантагенетската династия, правейки я един от определящите моменти в английската история.
Предистория През 1471 г. йорките побеждават ланкастърите в битките при Барнет и Тюксбъри. Ланкастърският крал Хенри VI и единственият му син, Едуард, умират скоро след битката. Смъртта им оставя Ланкастърската династия без преки претенденти за трона. Йоркският крал, Едуард IV, е в пълен контрол на Англия. Той лишава от граждански права онези, които отказват да се подчинят на управлението му, като Джаспър Тюдор и синът му Хенри, наричайки ги предатели и конфискувайки земите им. Тюдорите бягат във Франция, но силни ветрове ги принуждават да слезат на брега на Бретан, където са задържани от Франсоа II, херцог на Бретан. Майката на Хенри, лейди Маргарет Бофорт, е далечна роднина на Джон Гонт, чичо на крал Ричард II и баща на крал Хенри IV. Бофор са извънбрачни, но Хенри IV ги легитимира при условие, че техните потомци няма да предявяват претенции за трона. Хенри Тюдор, единственият останал ланкастърски благородник със следа от кралска кръв, има слаба претенция за престола и Едуард го счита за „никой“. Франсоа обаче гледа на Хенри като на ценен инструмент за пазарене за помощ от Англия и държи Тюдорите под своя опека.
Едуард IV умира дванадесет години по-късно на 9 март 1483 г. Неговият дванадесетгодишен по-възрастен син го наследява като Едуард V; по-малкият син, деветгодишният Ричард от Шрюсбъри е следващ в последователността за престола. Едуард V е твърде малък да управлява и е учреден Кралски съвет, който да управлява страната до пълнолетието на краля. Кралският двор е разтревожен, когато научава, че семейство Уудвил, роднини на кралицата майка Елизабет Уудвил, планира да превземе съвета. Засегнали мнозина в стремежа си към богатство и власт, семейство Уудвил не е популярно. За да фрустрира амбициите на Уудвил сър Хенри Хейстигс и други членове на съвета се обръщат към чичото на младия крал – Ричард, херцог на Глостър, брат на Едуард IV. Придворните подканват Глостър да заеме ролята на протектор (защитник) бързо, както преди това е било искано от сега мъртвия му брат. На 29 април Глостър, заедно с гвардейски контингент и Хенри Стафърд, 2-ри херцог на Бъкингам задържа Едуард V и арестува няколко видни членове на семейство Уудвил. След като докарва младият крал в Лондон, Ричард заповядва екзекуцията на арестуваните Уудвил и те са обезглавени.
На 13 юни Ричард обвинява Хейстингс, че заговорничи с Уудвил и той е обезглавен. Девет дена по-късно Глостър убеждава парламента да обяви брака на Едуард IV с Елизабет за незаконен, правейки децата им незаконни и дисквалифицирайки ги за престола. След като племенниците му са отстранени той става пръв наследник на трона и е обявен за крал Ричард III на 26 юни. Моментът и извънзаконовите средства, с които Ричард се възкачва на престола не му донасят популярност и злостни слухове за краля се разпространяват из Англия след като са обявени за копелета двамата принцове са затворени в Тауър и не са видени отново. С изключение на жителите на севера, англичаните твърдо вярват, че Ричард „тирана“ е убил племенниците си.
Недоволство от действията на Ричард се проявява през лятото, след като поема контрол над страната, като се появява заговор да бъде изместен от престола. Бунтовниците са повечето лоялисти на Едуард IV, които считат Ричард за узурпатор. Техните планове се координират от майката на Хенри, лейди Маргарет, която популяризира сина си като кандидат за престола. Най-висшестоящият конспиратор е Бъкингам. Хрониките не казват мотива на Бъкингам да се присъедини към заговора, но историкът Чарлс Рос предполага, че Бъкингам се е опитвал да се отдалечи от крал, който е станал все по-непопулярен сред населението. Майкъл Джоунс и Малкъм Андърууд предлагат, че Маргарет е заблудила Бъкингам, че бунтовниците го подкрепят за престола.
Планът е да се вдигнат въстания в скоро време в Южна и Западна Англия, съкрушавайки силите на Ричард. Бъкингам ще подкрепи въстаниците като нахлуе от Уелс, а Хенри ще дойде по море. Лошото синхронизиране и метеорологично време провалят заговора. Въстание в Кент започва 10 дена преждевременно, вдигайки по тревога Ричард да свика кралските армии и да предприеме стъпки да потуши бунтовете. Шпионите на Ричард го информират за действията на Бъкингам и хората му превземат и унищожават мостовете по р. Севърн. Когато Бъкингам и неговата армия достигат реката, те я откриват придошла и невъзможно да се пресече поради буря, развихрила се на 15 октомври. Бъкингам е в капан и няма безопасно място, където да отстъпи; неговите уелски врагове завземат уелският му замък, след като го е напуснал с армията си. Херцогът изоставя плановете си и бяга в Уем, където е предаден от прислужника си и пленен от хората на Ричард. На 2 ноември е екзекутиран. Хенри е опитал да акостира на 10 октомври (или на 19 октомври), но флотата му е разпръсната от буря. Той достига източния бряг на Англия (или при Плимът или при Пуул) и група войници го извикват да дойде на брега. Те са всъщност хора на Ричард, готови да пленят Хенри щом стъпи на английска земя. Хенри не е заблуден и се връща в Бретан, изоставяйки нашествието. Без Бъкингам или Хенри бунтът е лесно потушен от Ричард.
Оцелелите от провалените въстания бягат в Бретан, където открито подкрепят претенцията на Хенри за престола. На Коледа Хенри Тюдор се заклева да се ожени за дъщерята на Едуард IV, Елизабет Йоркска, за да обедини воюващите династии на Йорк и Ланкастър. Растящата известност на Хенри го прави голяма заплаха за Ричард и йоркисткият крал прави няколко постъпления пред Франсоа Бретански да предаде младия ланкастър. Франсоа отказва, задържайки за възможност на по-добри условия от Ричард. В средата на 1484 г. Франсоа е обезсилен от болест и докато се възстановява неговият ковчежник, Пиер Ландоа, поема управлението. Ландоа достига споразумение с Ричард да върне Хенри и чичо му в замяна на военна и финансова помощ. Жан Мортон, епископ на Фландрия, научава за интригата и предупреждава Тюдорите, които бягат във Франция. Френският двор им позволява да останат. Тюдорите са полезни пешки за осигуряване на ненамесата на Ричард в плановете да се анексира Бретан. На 16 март 1485 г. кралицата на Ричард, Ан Мелвил, умира и се разпространяват слухове, че тя е убита, за да се освободи пътя за негова женитба с племенницата му Елизабет. Мълвата отчуждава Ричард от някои от северните му поддръжници и разстройва Хенри отвъд Ла Манша. Загубата на ръката на Елизабет може да разнищи съюза между ланкастърските поддръжници на Хенри и поддръжниците на Едуард IV. Разтревожен да си осигури булката Хенри събира приблизително 2000 мъже и отплава от Франция на 1 август.
Командири До XV век рицарските идеали за служене на краля в Англия са покварени. Въоръжените сили обикновено се събират чрез повиквания в индивидуалните имения. Всеки здрав мъж трябва да отговори на призива на господаря си на оръжие и всеки лорд има изключително право над опълчението си. Въпреки че един крал може да свика лично опълчение от собствените си земи, той можел да събере достатъчно голяма армия само с подкрепата на благородниците си. Ричард, подобно на предшествениците си, трябва да спечели тези мъже като им дава дарове и поддържа сърдечни взаимоотношения. Могъщи благородници можели да искат големи стимули, за да останат на страната на краля, иначе можели да се обърнат срещу него. Три групи, всяка със собствен дневен ред, застават на Босуъртовото поле: Ричард III със своята йоркистка армия, Хенри Тюдор, застъпник на ланкастъровата кауза и „седящите на оградата“ Станли.
Йорки
Нисък и слаб, Ричард няма силната физика, свързвана с мнозина от Плантагенетските му предшественици. Той обаче се наслаждава на груби спортове и активности, които се считат за мъжествени. Неговите дела на бойното поле много впечатляват брат му и той става дясната ръка на Едуард. През 1480-те години Ричард отбранява северните граници на Англия. През 1482 г. Едуард го натоварва да поведе армия в Шотландия с цел замяната на крал Джеймс III с херцогът на Олбани. Армията на Ричард пробива шотландската отбрана и окупира столицата, но Олбани решава да се откаже от претенцията си за престола в замяна на поста генерал-лейтенант на Шотландия. Освен получаване на гаранции, че шотландското правителство ще даде територии и дипломатически облаги на английската корона, кампанията на Ричард възстановява гр. Беруик ъпон Туийд, който шотландците са превзели през 1460 г. (в Нортъмбърланд). Едуард не е задоволен от тези печалби, които според Рос са щели да бъдат по-големи, ако Ричард бил проявил твърдост, за да капитализира ситуацията, докато е в контрол на Единбург. В нейния анализ на характера на Ричард Кристин Карпентър го вижда като войник, който е по-свикнал да получава заповеди, отколкото да ги дава. Той обаче не е несклонен да показва войнолюбивите си черти, при възкачването си на престола той изявява желание да поведе кръстоносен поход „не само срещу турците, но и срещу всички [негови] врагове“.
Ланкастъри
Хенри Тюдор е незапознат с военното изкуство и е странник в земята, която се опитва да завземе. Той прекарва първите четиринадесет години от живота си в Уелс, а следващите четиринадесет в Бретан и Франция. Със слабо телосложение, но силен и решителен, Хенри няма склонност към битка и не е голям войн. Летописци като Полидор Вергилий и Педро де Аяла го виждат като по-заинтересован от търговията. Несражавал се в нито една битка, Хенри набира няколко опитни ветерани, на които може да разчита за военни съвети и командването на армиите му.
В ранните етапи на Войната на розите семейство Станли са предимно ланкастъри. Сър Уилям Станли обаче е твърд поддръжник на йорките, били се в битката при Блор Хийт през 1459 г. и помага на Хейстингс да потуши въстанията срещу Едуард IV през 1471 г. Когато Ричард взема короната сър Уилям не показва склонността да се обърне срещу новия крал, въздържайки се да се присъедини към бунта на Бъкингам, за което обилно е награден. По-възрастният брат на сър Уилям, Томас Станли, 2-ри барон Станли, не е толкова постоянен. До 1485 г. служи на трима крале, именно Хенри VI, Едуард IV и Ричард II. Умелите политически маневри на лорд Станли – колебаещ се между различни страни, докато стане ясно кой ще победи – му спечелва високи постове, той е шамбелан на Хенри и камерхер на Едуард. Неговата неангажираща позиция до критичния момент на битката, му спечелва лоялността на мъжете му, които чувства, че няма ненужно да ги изпрати на смърт.
Прелюдия Хенри прекосява Ла Манша през 1485 г. без инцидент. Той отплава от Арфльор на 1 август и с благоприятни ветрове акостира в залива Мил на северната страна на Милфорд Хейвън (Уелс) на 7 август, завземайки лесно близкия замък Дейл. Макар да е приветстван от съвременни уелски бардове като родния принц, който ще върне страната им отново към славата Хенри получава приглушен отговор от местното население. На брега не го очаква радостно посрещане и неколцина уелсци се присъединяват към армията му в марша му навътре в сушата. Когато достига до Хейвърфорд, графския център на Пембрукшър. Пълководецът на Ричард в Южен Уелс, сър Уолтър Хърбърт не минава да пресрещне Хенри и двама от офицерите му, Ричард Грифит и Евън Морган, дезертират на страната на Хенри с хората си.