Червеноклюна гарга (Pyrrhocorax pyrrhocorax) е птица от семейство Вранови.
Физически характеристики Птицата представлява средноголяма врана с тънък червен клюн, закривен надолу. Възрастните са лъскавочерни с преливащи метални оттенъци. Краката са яркочервени. Младите са кафяви с кафяви крака и оранжев клюн.
Разпространение Среща се в скалисти планински области, по крайбрежни скали и канари.
Днес в пределите на България е изчезнал вид. Последното ѝ документирано наблюдение е от 1940-те г. в планината Славянка. Многобройни са палеонтологичните доказателства за разпространението на вида в България през плейстоцена. По данни на палеоорнитолога проф. Златозар Боев, нейни костни останки са открити в Деветашка пещера, Ръжишка пещераBoev, Z. 2000. Late Pleistocene Avifauna of the Razhishkata Cave, Western Bulgaria. - Historia naturalis bulgarica, 12: 71-87., унищожена пещера в кариерата за варовици до с. Кунино и др.Boev, Z. 2006. Early Pleistocene avifauna of Kunino (NW Bulgaria). – Historia naturalis bulgarica, 17: 125-132.Боев, З. 1999. Неогенски и кватернерни птици (Aves) от България. – Национален природонаучен музей, БАН. С., Дис. за пол. на н. ст. „доктор на науките“. Т. I. Основна част. 1-243. Т. II. Приложение 1 – Фигури. 1-135. Т. II. Приложение 2 – Таблици. 1-108.. За първи път в България във фосилно състояние видът е намерен през 1980-те г. в пещерата Бачо Киро от полския палеоорнитолог Zygmunt Bochenski Bochenski, Z. 1982. Aves. – In: Kozlowski, J. (ed.) Excavation in the Bacho Kiro Cave (Bulgaria). Final Report, Warszawa, Panstwowe Wydawnictwo Naukowe, 31-38.
Начин на живот и хранене Често се среща в групи от десет и повече гарги заедно.
Източници
Фотографски определител на птиците в Европа, Пол Стери и Джим Флег, Издателство Гея-Либрис 1999 г., стр.105
Категория:Pyrrhocorax Категория:Фауна на Палеарктика Категория:Фауна на Афротропическата област