Тръстенѝца или Трещенѝца (, Криопиги, до 1927 Τρεστενίτσα, Трестеница) е бивше село в Република Гърция, разположено на територията на дем Зиляхово, област Централна Македония.
География Селото е било разположено на северния бряг на река Драматица в пролома ѝ Таш Олук на 3,5 километра южно от Алистрат.
История Етимология Според Йордан Н. Иванов името е от тръстен < тръст, тръстика, старобългарски тръстѣнъ, тръсть. Но географският ареал сочи, че обликът Трещеница е първичен – старо * трѣшч'ана, производно от трещя, тряскам, старобългарското трѣштати, трѣштити, трѣскати, застъпен широко в българската и славянската топонимия.
В Османската империя В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659 – 1660 година селото е отбелязано като Дърстениче, с 22 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
В поменик в Кушнишкия манастир от началото на XVIII век са записани имената на жителите на Трестеница Пѣйку, Стойку, Панчиу, Герги, Стоиу, Злату, Иовани, Дойку, свещеник Вену, Панчу, Стойну, Драгану, Милиу, Стояни.Попгеоргиев, Йордан и Ст. Н. Шишков, Българите в Драмско, Зъхненско, Кавалско, Правишко и Саръшабанско. Изследвания и документи с приложение на 13 факсимилиета, Пловдив, 1918, с. VI.
В края на XIX век Тръстеница е чисто българско село в Зъхненската каза на Серския санджак в Османската империя. Гръцка статистика от 1866 година показва Трестеница (Τρεστενίτσα) като село със 125 жители православни българи.Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Трестеница като село с 42 български къщи.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Тръстеница (Trësténitsa) е посочено като село с 52 домакинства и 180 жители българи.
В 1891 година Георги Стрезов пише:
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Търстеница живеят 320 души, всички българи християни. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Тръстеница (Tristenitza) има 240 българи патриаршисти.
В Гърция След Междусъюзническата война в 1913 година Тръстеница попада в Гърция.
Личности Родени в Тръстеница Георги Муструков (1883 – 1920), български политик от БРСДП и БКП Кочо Муструка (1836 – 1901), български революционер, деец на Македонския комитет и ВМОРО
Бележки
Категория:Исторически села в дем Зиляхово